Чаровните лица на войската представя фотографската изложба „Жените в Българската армия – Сила и Дух”, която е разположена на входа на градинката „Кристал” в София. Експозицията, която е организирана от Сдружението на жените военнослужещи (СЖВ) с подкрепата на Министерството на отбраната, е посветена на 75-годишнината от встъпването на първите жени като военнослужещи в Българската армия и 20-годишнината от присъединяването на България към НАТО. Повечето от снимките в експозицията са дело на фотографа на Министерството на отбраната и ценен сътрудник на в. „Българска армия” Вяра Йовева, която е работила и като фотограф във военния вестник.
Разговаряхме с три от дамите под пагон, представени в изложбата.
Повелителката на кугарите
Старши лейтенант Селда Ахмедова не само поправя вертолетите на земята, но и лети с тях на мисии
Истинска повелителка на вертолетите, без чиято работа с гаечния ключ в ръка машината не би могла да се отлепи от земята, е старши лейтенант Селда Ахмедова – борден инженер на „Кугър” в 24-та авиобаза. „Исках да летя. След завършването на гимназия реших да кандидатствам в тогавашния авиационен факултет на Националния военен университет, впоследствие Висше военновъздушно училище. Приеха ме в специалност „Летателни апарати и авиационни двигатели”. Преди това нямах нищо общо с военната професия. Бяха дошли на представяне в нашата гимназия и така се реших. Влязох да уча с голямо желание”, заявява старши лейтенант Ахмедова.
Учи с хъс специалността, която по думите ѝ е абсолютно мъжка. „Има и чисто физически аспект, който е по-силов, и самото естество на работа е доста по-мъжко. Но за мен не е някакъв проблем”, казва с усмивка.
Самочувствието ѝ е изградено от опита, който трупа като офицер. За нея е нещо рутинно да вземе инструментите и да започне да ремонтира двигателя на кугара: „Ежедневно го правя. Справям се сама. Отварям си вертолета, наливам си масла. Използвам гаечен ключ. Свалям си филтри – абсолютно всичко. Ако някой елемент е по-тежък и не е по силите на сам човек да го монтира, идват колеги да помагат. Но не е нещо, с което не мога да се справя”.
И дори така – с гаечен ключ в ръка, изцапана с масло, не престава да обича работата си: „Удовлетворението идва, когато видите тази красива машина да се задържи във въздуха и знаете, че вие полагате усилия за това нещо, благодарение и на колегите все пак. А пък вече с времето, когато тази машина се използва да спасява човешки животи, да гаси пожари и т. н., тогава идва най-голямото удовлетворение”.
Самата тя не само поправя вертолетите „Кугар” на земята, но и лети с тях. Включвала се е няколко пъти в спасителни мисии. Участвала съм в планинско търсене и спасяване, в медицински евакуации на хора, в действия след наводненията в карловските села, казва старши лейтенант Ахмедова. Има готовност през тази година да участва активно и в гасене на горски пожари.
Техническият ѝ опит вече си казва думата и извън службата. Случвало се познати да се допитват до нея: „Ела да видиш двигателя на колата, че нещо е закъсала”. Не бих казала, че много съм се занимавала с автомобили, но ако е някакъв инженерен проблем – сядаме, започваме да мислим и много често стигаме до консенсус, обяснява с усмивка.
С интерес се отнася към навлизането на хибридните и електрическите двигатели – сега в автомобилите, а в бъдеще и в летателните апарати. „Все повече „зелени” решения се налагат. Не може да стоим настрана и да казваме – не, ще имаме всичките вредни емисии, които можем. Няма как. С времето всички се променят и малко или много, това ще настъпи. Мисля, че е неизбежно и е за добро”, казва дамата под пагон.
За нея летенето е най-голямата страст в професията ѝ. „Свободата, която изпитваш в момента, в който вертолетът се отлепи от земята, е неописуема. Освен това и усещането, за което споменах – да се чувстваш полезен, че си помогнал на някой човек, че си спасил нечий човешки живот, това е просто безценно! Няма друго нещо, с което да го сравня, което да може да доставя такова удоволствие”, споделя старши лейтенант Ахмедова.
Горещо препоръчва на младите хора да изберат военната професия: „Ако имат наистина желание, да знаят, че няма какво да ги спре. Абсолютно винаги желанието и стремежът към успех ще ги водят по пътя. Когато човек е решен, никога няма непреодолими пречки и спънки пред него”.
Амбицията да си военен лекар
Аз съм доста амбициозна, обичам да се занимавам с много неща, споделя офицерски кандидат Мартина Москова. Тя е курсант последна година – шести курс. Обучава се за военен лекар във ВВМУ „Н. Вапцаров” и в момента е на едногодишен държавен стаж във Военномедицинска академия (ВМА) в София. „През тази година текат и държавните ни изпити. През октомври предстои нашето официално завършване и производството ни в офицери”, казва офицерски кандидат Москова.
Тя е от Бургас. В семейството ѝ няма военнослужещи, нито лекари. Но амбициозното момиче смята, че професията на военен лекар е най-подходяща за нея. Видях колко много възможности дава, това ме убеди, че това ще бъде моя избор, пояснява с усмивка.
Но в шестте години обучение невинаги е било весело. „В началото беше много трудно, особено през първата година. Но тогава се придобиват качества като дисциплинираност, отговорност, организираност и те много помагат занапред да си изградиш план, който да следваш. Така нещата се получават доста по-лесно”, споделя курсантския си опит момичето в униформа.
Признава, че първото ѝ желание за по-нататъшна служба след дипломирането е във ВМА–София. Според нея „това е най-добрата болница в България. Тя е базата, която предоставя най-много възможности, и смятам, че там имам най-голям шанс за развитие”.
Признателна е за доброто посрещане на бъдещите военни медици във ВМА. „Изключително сме доволни от отношението на персонала във ВМА. Лекарите много ни помагат, отговарят на всякакви наши въпроси, обучават ни. Мисля, че отношението, което получаваме, е точно такова, защото сме част от ВМА и те ни приемат като техни кадри”, заявява офицерски кандидат Москова. Надява се, след като завърши обучението си през октомври да запише специализация. Признава, че най-много ѝ допадат кардиологията и ендокринологията.
Не само е амбициозна, но и взискателна към себе си: „Не се чувствам напълно готова. Но смятам, че с всеки бъдещ лекар е така. Докато не попаднем в реална среда и пациентите не зависят само от нас е много трудно да се поставим в тази ситуация. Въпреки това смятам, че имам нужната подготовка да започна своята професия като бъдещ лекар”.
Челно класиране в службата и спорта
С ентусиазъм и силна воля постига високи резултати в службата си и в спорта редник Маринела Цекова. Тя е младши оператор на комуникационна техника в батальона за комуникационно-информационна поддръжка в Сухопътните войски в София.
Вече четвърта година е под пагон. Редник Цекова е завършила гимназия „Васил Левски” в родния си Троян с профил „Математика и информатика”. Там придобива основни познания за работа с високотехнологичните системи. След гимназията има намерение да влезе във Военния университет, но по думите ѝ „тогава просто самата идея пропадна”. За сметка на това завършва бакалавърска и магистърска степен по специалност „Счетоводство и контрол” във Великотърновския университет. Силното желание да служи в Българската армия обаче я довежда като кадрови войник във воинския строй. Не съм влязла в армията с никакви очаквания, но съм доволна от службата, заявява редник Цекова.
След гимназията у нея се запалва и страстта към спорта. Успява да намери време за любимото занимание. „Малко трудно е да съчетаваш спорта и службата. Но желанието е на първо място”, казва с усмивка.
Представя се отлично на различни състезания. Миналата година заема трето място в балкански военен шампионат по планинско бягане, като отборът ѝ е първенец. Редник Цекова е категоричен победител и в редица други състезания през последните години. „Не се състезавам конкретно в планинското бягане, по-скоро участията ми са на шосе в рамките до дистанция от 10 км. Но взимам участие и в планински състезания. Те са доста интересни, тъй като изискват понякога и повече усилия”, казва редник Цекова.
По думите ѝ напоследък все повече жени избират военната професия. „Те трябва да са много амбициозни и да бъдат устойчиви. Трябва да доказват себе си повече, тъй като мъжете в строя са мнозинство и жената определено трябва да е силна и да не спира да се доказва”, категорична е редник Маринела Цекова.
