Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Търсене
Close this search box.

Самолетоносач с първа контролна зала за дронове

[post-views]
Самолетоносач с първа контролна зала за дронове

От края на август 2024 г. самолетоносачът USS George Bush (CVN-77) разполага с първия в света център за бойни действия с въздушни дронове – контролна зала, в която са операторите на безпилотния самолет MQ-25 Stingray, предназначен за дозареждане във въздуха. Наземната контролна станция е част от модернизации, проведени на кораба по време на периоди на поддръжка между патрулните му мисии, заявиха от Командването на военноморските въздушни операции (Naval Air Systems – NAVAIR). Заедно с необходимия софтуер и хардуер, дронът разполага с първата напълно работеща и интегрирана система за контрол на мисията. Тя, според NAVAIR, е от решаващо значение за използването на MQ-25 Stingray в операции. CVN-77 ще проведе тестове на центъра на море в началото на следващата 2025 г.

Контролната станция е най-новата стъпка към официалното приемане на въоръжение на MQ-25 Stingray във ВМС. Той ще дозарежда бойни самолети по време на полет, помагайки на ударните сили на флота да останат по-дълго във въздуха. Това е възможност, която би била особено полезна, ако избухне конфликт с Китай в западната част на Тихия океан.
Системата първоначално ще поддържа палубни дронове, но скоро ще бъде използвана и за безпилотни системи на други видове Въоръжени сили, като например програмата за съвместни бойни самолети на ВВС, която се стреми да сдвои бойни самолети с въздушни дронове в така нареченото „въздушно крило на бъдеще“.

Дронът със сгънати крила на борда на самолетоносача USS George Bush

Според NAVAIR, ако изпитанията са успешни, такива контролни центрове ще бъдат монтирани през фискалната 2025 г. на борда и на други самолетоносачи тип Nimitz – Carl Vinson (CVN-70), Theodore Roosevelt (CVN-71) и Ronald Reagan (CVN-76).

Универсална въздушна бензиностанция Boeing MQ-25 Stingray е безпилотен самолет за дозареждане с гориво във въздуха, резултат от програмата Carrier-Based Aerial-Fueling System (CBARS). ВМС на САЩ започнаха усилията си за разработване на базиран на самолетоносач дрон през 2006 г. Първоначалната концепция бе за разузнавателен и ударен дрон (Unmanned Carrier-Launched Airborne Surveillance and Strike – UCLASS). Целта бяха тайни удари чрез проникване през вражеската ПВО. През 2012 г. ударните изисквания бяха намалени, за да се създаде дрон ориентиран към разузнаване, наблюдение и събиране на данни (ISR), който да бъде разработен бързо за борба с тероризма.

На 1 февруари 2016 г., след закъснение поради колебания дали UCLASS да се специализира в ударни или ISR роли, бе решено приоритет да бъде даден на въздушен танкер за дозареждане с гориво на палубните самолети Super Hornet, със заложени малки ISR способности. Способносттите за комуникационно радиорелейно препредаване и удари бяха отложени.

Пентагонът направи промяната, за да отговори на очертаващият се недостиг на изтребители на ВМС, като насочи средства за закупуване на повече F/A-18E/F Super Hornet и ускори закупуването на F-35C.

Наличието на първия базиран на самолетоносач дрон осигурява по-безпроблемен преход към бъдещия флотски изтребител F/A-XX, ако той е безпилотна ударна платформа. Дронът също така отговаря на нуждата на ВМС от апарат за дозареждане с гориво, освобождавайки 20-30% от изтребителите Super Hornet, изпълняващи сега тази мисия. MQ-25 Stingray е по-способно и рентабилно решение спрямо модифицирането на наличните флотски платформи F-35С, V-22 Osprey и E-2D Hawkeye или активиране на пенсионираните S-3 Viking.

MQ-25 може да разшири бойния радиус на Super Hornet от 830 км до над 1300 км. Целта на ВМС за MQ-25 Stingray е да може да достави общо 6800 кг гориво до 4 до 6 самолета на разстояние от 930 км.

ВМС изпратиха окончателното RfP за MQ-25 Stingray през октомври 2017 г. до Lockheed Martin, Boeing, Northrop Grumman и General Atomics.

Флотски F-35C получава гориво от MQ-25A Stingray

Дължина: 15,5 м
Размах на крилата:
22,9 м (с разпънати крила)
9,54 м (със сгънати)
Височина:
3,0 м (с разперени крила)
4,79 м (със сгънати)
Двигател: 1 турбовентилатор Rolls-Royce AE 3007N
Тяга: 44+ kN
Далечина на полета: 930 км при доставяне на 7250 кг гориво

Компанията тайно завърши изграждането на своя дрон още през 2014 г., когато програмата UCLASS бе спряна, формално я възроди за CBARS и представи концепцията си на 19 декември 2017 г.
General Atomics предложи своята концепция Sea Avenger – уголемен за дозареждане с гориво вариант на техния дрон MQ-20 Avenger (бивш Predator C), а Lockheed Martin предложи Sea Ghost, базиран на разузнавателния дрон RQ-170 Sentinel.

Northrop Grumman обяви още на 25 октомври 2017 г., че оттегля своя X-47B от програмата MQ-25, заявявайки, че не би могла да изпълни условията на ВМС. Това накара някои анализатори да заключат, че изискванията на ВМС фаворизират дизайните „крило-тяло-опашка“, а не „летящо крило“, каквито предлагаха Northrop Grumman и Lockheed Martin.

На 30 август 2018 г. ВМС на САЩ обявиха Boeing за победител и й възложиха договор за разработка на стойност 805 млн. долара за 4 дрона MQ-25A, които трябваше да бъдат завършени до август 2024 г. Допълнителни 3 тестови MQ-25A бяха поръчани на 2 април 2020 г, с което са поръчани общо 7 дрона. Общият обем на програмата можа да надхвърли 13 млрд. долара и да включва 72 дрона.

Статията подготви Димитър СТАВРЕВ по информация и снимки на NAVAIR и Boeing

Share
Logo_of_Ministry_of_Defense_of_Bulgaria.svg

Димитър Ставрев

Най-ново

Единична публикация

Избрани