В дълбините военнослужещите действат като единен екип в името на общия успех
Фото авторът
Винаги ми е било мечта да съм водолаз, а също и да практикувам всякакви водни спортове. Това споделя лейтенант Димитър Петров от Регионална служба „Военна полиция” във Варна, където е началник на звено. Той е и военен водолаз и заедно с колеги от службата, както и от Сухопътните войски (СВ) и Военноморските сили (ВМС) участва неотдавна в традиционното съвместно водолазно обучение на язовир „Искър”. Там по време на практическите дейности във водата лейтенант Петров и колегата му от същата регионална служба главен старшина Мирчо Драганов откриха търсен метален 50-см предмет, спуснат с учебна цел на неизвестно място на дълбочина 10–12 м. Преди това двамата, както и водолазен екип от Сухопътните войски извършиха подводното обследване на дъното по т. нар. кръгов способ. „Под водата видимостта е почти нулева и ако си познаваме добре работата – ще я свършим. С главен старшина Драганов успяхме да открием предмета. Маркирахме го. След това колегите от СВ свършиха тяхната работа по изваждането на въпросния предмет.
По три пъти всяка година водолазните екипи от ВП, СВ и ВМС провеждат подобни съвместни обучения в различни водни басейни – по р. Дунав, в Черно море и на язовир „Искър”. Военнослужещите действат като единен екип, което гарантира общия успех. Бих казал, че най-трудни са условията на Дунав, където видимостта е почти нулева и теченията са много силни, споделя лейтенантът. По думите му във водите на язовира видимостта също е слаба. В Черно море в определени моменти при лошо време условията също са изключително трудни.
Но въпреки екстремните подводни условия офицерът е непоколебим в избора си. Вече 16 години практикува водолазна дейност. „Винаги ме е привличала водата. Службата ми започна от София, но се преместих във Варна и продължих водолазната дейност. Определено мечтата ми е била да бъда водолаз. Всякакъв вид водни спорове и дейности на вода ми доставят огромно удоволствие”, категоричен е лейтенант Петров. Но тръпката, адреналинът – винаги ги има, чувството е уникално, допълва той.
Професията осигурява сигурност и развитие
Избрах професията военен водолаз, защото осигурява сигурност, добро кариерно развитие и може да се реализира навсякъде в Българската армия. Така матрос Любомир Николов, водолаз в инженерно-сапьорна рота на База за осигуряване и поддръжка на Военноморските сили (ВМС), обяснява накратко професионалния си избор.
Военен водолаз е от 2011 г. Но професионалната му дейност в дълбините на водните пространства датира още от 1999 г. Тогава започва служба на последната българска подводница „Слава”. Едва при нейното бракуване се прехвърля на сегашната си позиция като военен водолаз.
Никога не съм съжалявал, че съм в строя, напротив – гордея се, че служа в Българската армия и ВМС, изтъква матросът. Споделя, че във водолазната професия го привлича любовта към морето и другите водни пространства – реки, езера, язовири. „Под водата е друг свят, дори тишината е по-различна. Човек се усамотява и концентрира така, че може да свърши всякаква подводна работа, стига да има добра подготовка”, обяснява матрос Николов. Многогодишният му професионален опит го е убедил, че не от всеки човек може да стане добър водолаз: „Има доста какво да се учи. Някои имат страх от водата, други от височини. За военен водолаз се изискват голямо търпение и себеотрицание. Да можеш да работиш във всякакви условия: не само когато времето е хубаво и водата е топла, а и зимата – когато е студено, има вятър, вълни”. По думите му, за да се изгради като водолаз, човек трябва да има добра физическа форма, психиката му да издържа на всякакво натоварване и да бъде спокоен при работа в дълбините.
Има и своя рецепта за поддържане на формата, тъй като професията му има високи изисквания за физическа и психическа кондиция: „Формата се поддържа с нормално хранене и ограничаване в употребата на алкохол, както и със спорт”. Иначе няма как да се справиш, категоричен е матрос Николов.
Хобито в свободното му време е отново водолазната дейност. „С приятели ходим да се гмуркаме по неслужебни места – нормални, по-красиви места. Защото по служебен път под водата винаги е мътно, тъмно. А когато отидеш да разпуснеш, ходиш на по-красиви места”, споделя с усмивка.
Като бивш подводничар не крие надеждата си един ден българските ВМС отново да имат подводница. „Живея в град Белослав, където е експонирана подводницата „Слава”, превърната в музей. Всеки ден я виждам, като отивам и се връщам от работа. Надявам се един ден нашите ВМС отново да имат подводница”, казва матрос Николов.
