Header

Министерство на отбраната
информационен център

Последвайте ни!

Header
Търсене
Close this search box.

100 години от рождението на Георги Калоянчев

[post-views]
[post-views]
100 години от рождението на Георги Калоянчев

На 13 януари 2025 г. се навършват 100 години от рождението на един от най-обичаните български актьори – Георги Калоянчев.

Сред незабравимите образи, които пресъздава, са: щангистът в „Специалист по всичко“ (1962), Кондов във „Вълчицата“, инспекторът в „Инспекторът и нощта“, фокусникът в „Най-дългата нощ“ (1969), Риксата в „Привързаният балон“ (1969), Джордано Бруно в италианската продукция Галилео Галилей“ (1969), Езоп в „Езоп“ (1971), „Неочаквана ваканция“ (1981), „Нощните бдения на поп Вечерко“ (1981), „Бон шанс, инспекторе!“ (1984), „Закъде пътувате?“ (1986) „Големите игри“ (1999) и „Рапсодия в бяло“ (2002). Играе в над 50 филма.

През 1990 г. по сценарий режисьорът Иван Ничев заснема „Бай Ганьо тръгва из Европа“ с Георги Калоянчев в ролята на прочутия българин. Това е един от най-гледаните филми през първата половина на 90-те години на XX век. Следва продължението „Ганьо Балкански се завърна от Европа“. През същата година след многото други призове и отличия Калоянчев получава и Наградата на Съюза на артистите за цялостно творчество.

всички етапи на създаването на „Вратите”.

Най-старият мост в Париж „Пон Ньоф“, ще бъде опакован отново за 40-ата годишнина от проекта на Кристо и Жан-Клод. А през юни стават 30 години от опаковането на Райхстага в Берлин – най-колосалният проект на Кристо и Жан-Клод.

Няма как нито една от трите им инсталации сега да бъде възпроизведена, „но могат да бъдат преоткрити”, казва Владимир Явашев пред онлайн изданието на френския вестник „Монд”.

Българската войска през очите на световните медии

Комунистическият режим забраняваше да се говори за победите на армията ни над руснаците в Добруджа

Излязоха III и IV том от поредицата на Димитър Димитров „Светът за българския воин“, където през публикациите на чуждестранните медии е очертан образът на българската армия по време на Първата световна война. Проследява се изборът на съюзници: Известният американски журналист Джон Рийд цитира разговора си с Йосиф Хербст: „Ако Зулуленд ни даде Македония, ще сме със Зулуленд…“. Така изборът са Централните сили. Едно от германските издания пише: „Българите, които имаха стара сметка за уреждане със сърбите, с бясно ожесточение довеждаха битките си до успешен край.“ А щурмовата атака на Пирот според изданието е извършена в ръкопашен яростен бой с препасни оръжия. Случилото се в сръбските окопи е било ужасяващо и въпреки че сърбите „като диви животни“, посегнали със зъби към гушите на своите противници, „това не успя да предотврати победата на българите“.

Българска пехота с насочени германски картечници отблъсква нападение край Дойранското езеро(Рисунка А. Райх Мюнхен)
Българска пехота с насочени германски картечници отблъсква нападение край Дойранското езеро(Рисунка А. Райх Мюнхен)

В битка на Солунския фронт кореспондентът на Антантата Уорд Прайс съобщава: „Дори френските дивизии, идващи направо от Западния фронт, не бяха чували такава яростна пушечна и артилерийска стрелба, като през тези два дни на неумолим сблъсък. А край бреговете на Завоя на Черна и Вардар сержант Жулиен Арен оценява състоянието на французите: „Българите не престанаха дори за миг да бомбардират. Ние сме изтощени и нашият разсъдък е помрачен. Брустверите се сриват, двама картечари са погребани живи“. Участвалите в сраженията описват драматичните събития на бойното поле: „Българите прекратиха стрелбата, но са още тук, усещаме присъствието им в мрака, само на 150 метра;… чуваме гърлените им гласове, а в… затишие опитното ухо може да долови ударите на инструменти по земята, която те трескаво дълбаят. Окопават се, тъй като не искат да изоставят завзетия терен, за който са платили толкова висока цена. От бойното поле се разнася неприятната миризма на пролята кръв, от която ти се повдига, а от време на време те лъхва натрапчив мирис на изгорена плът …“.

При комунистическия режим са били забранени изследвания и публикации за победоносните боеве срещу нахлулите в Добруджа в подкрепа на Румъния руски войски. Заличавани са паметници, посветени на загиналите – сред тях е този на 70-те войници от с. Стакевци, а паметникът с жертвите на 1-ви и 6-и полк в София е изцяло премахнат. Същата участ сполетява и паметника на Втора армия в Свети Врач, който пък е бил трън в очите на англичаните.

Солунското примирие оформя капитулацията на България със 77 хил. пленници, включително трима генерали и 1500 офицери. Причините? Войната през зимата се е водила при тежки условия – със съдрани, тънки летни дрехи, без топло облекло, скъсани ботуши, без одеяла, без дърва за огрев в лютата зима по голите склонове на високи планини. Редица немски анализатори размишляват върху силата на българския характер. В едно от изданията от 1917 г. четем: „Сега изгрява по-приятна светлина… върху мрачните мисли на българската душа. Без да губи своите умереност и прозрението за суровостта на живота, българинът ще стопи най-студената кора около сърцето си, ще се откаже от най-дълбокото недоверие към себе си и своите приятели и на основата на нова, трудна, усърдна дейност ще се радва на ново чувство на човешка радост и на непринудено щастие. Германските принципи могат да сторят своето, за да направят от тази красива, дарена с всички природни блага страна, място за човешка вещина и щастие“.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Email
Telegram

СВЪРЗАНИ НОВИНИ

 

За да получавате всички новини за Българската армия, изтеглете мобилното приложение ARMYMEDIABG от тук

Най-ново

Единична публикация

Избрани