Който не рискува, не печели, потвърждава д-р Владимир Стефанов, д.м., началник на Клиниката по артроскопска травмотология към ВМА
Фото ВМА
Цялата кариера на д-р Владимир Стефанов, началник на Клиниката по артроскопска травматология във ВМА, като лекар е в екипа на болницата. Тук той идва през 2010 г. след университетското си медицинското образование в България и във Виена. Счита се за човек, видял „и едното, и другото” и смята, че нашето образование по нищо не отстъпва на европейското. Имаме и практици на европейско ниво.
Казва, че избира специалността хирургия и травматология чисто случайно, а винаги има кой в професията да те запали за този избор. Защото като студент не можеш да се докоснеш в дълбочина до всяка специалност. Пръв във фамилията избира и лекарската професия.
Според 45-годишния ръководител на клиниката тя почти няма аналог у нас. Защото тя е строго специализирана в минимално инвазивни основно артроскопски лечебни методи, които дават възможност оперираните
пациенти да се възстановят много бързо
Такива операции предполагат малка травма. И този вид тясно специализирана клиника дава възможност целияt екип да се специализира, профилира и да даде най-доброто в този тип операции. Неслучайно този екип може да се похвали и с най-добри резултати. Д-р Стефанов е убеден, че специализацията в дадена тясна област и концентрацията на голям брой случаи в нея предполага по-високо ниво на резултати. Отколкото, ако в клиниката се работи по всякакви случаи и артроскопският метод се практикува между другото. Тъй като артроскопската хирургия е част от специалността по ортопедия и травматология.
Голяма част от пациентите в клиниката са млади и те често страдат не само от счупвания, но и от тъканни увреждания на бедрената, колянната или на раменната става, които се лекуват по тези
артроскопски асистирани методи
Т.е., гледа се с камера и се работи върху увредената област или става, както се прилага ендоскопската хирургия – в коремната. И вече практически тя измества отворените операции при лечение на проблеми с жлъчен мехур, при други коремни органи, в гинекологията. Тази хирургия е авангардна, обяснява лекарят, и е развита през последните 30–40 години. Известно е, че тя е изместила голяма част от стандартните операции, правени в близкото минало. Тя е щадяща към пациента и резултатите ѝ не могат да се постигнат с конвенционална хирургия. И практически оперираният на същия или на следващ ден може да си тръгне. И разходите и за обществото са по-малко.
Медицината обичайно се развива еволюционно, но съвременните технологии правят така, че тази еволюция да се случва по-бързо – достъпни са информационните потоци, обменя се опит. Това казва д-р Стефанов и добавя, че пътят на техническия напредък (техника или метод за лечение) от откривателите им до тези, които ги ползват, се скъсява. И
поколенията в медицинската техника
се сменят вече не през 10–15, а през 2–3 години.
А в артроскопската хирургия авангардните методи и новият тип оперативна техника навлизат още по-бързо. И все повече неща стават достъпни: по-рано само се е констатирал проблемът, а сега се завършва с решаването му.
В тази хирургия се очертават някои закономерности. И без ВМА да е специализирана в лечението на пациенти в детска възраст, в клиниката на д-р Стефанов през последните години идват много деца с мекотъканни увреждания на колянната става. В целия свят все повече деца получават тежки контузии в тази област. Свързано е с много фактори, някои още са обект на изследване. Но със сигурност тенденцията е в резултат на променения начин на живот. Като освен обездвижването и храната вече „не е каквато беше”, а и тя оформя тъканите. И някак все повече деца в сравнение с преди 30 години, когато не се е чувало за такива оплаквания, получават такива тъканни увреждания. Сега д-р Стефанов и колегите му ежеседмично оперират такива деца.
Изведнъж
срещу успокоителните твърдения
че днешните 60-годишни са предишните 40-годишни, а 40-годишните са предишните 20-годишни по отношение на младостта на организма д-р Стефанов слага на масата неща, които уж знаем. Но натрупани, дават малко по-различен извод за здравето ни. А се променя и начинът на възприемане на възрастта у хората. Да, животът на днешния човек е по-дълъг. И тук „засяга” друга област от практиката на лекарите в тази хирургия: ендопротезирането или смяната на ставите. В Африка например, където средната продължителност на живота на хората там е около 50 години, този тип хирургия почти не съществува. А през последните 100 години средната продължителност на живота на европейския гражданин е нараснала с над 10 години. И се появяват нови болести, а и се увеличава честотата им. Например – в износването на големите тазобедрени стави и коленните. Тези болести засягат групата от 65–70 години и нагоре. И те стигат до тази хирургия, защото са я „доживели”, лекувайки другите заболявания с възможностите на днешната медицина. Така
болестите не само са се подмладили
но и са се увеличили по тази причина.
А е важно и другото – все повече хора в напреднала възраст имат желание и водят все по-активен живот: спорт, рискови занимания за възрастта. И така идват травмите на опорно-двигателния апарат, включително – и в спортната травматология. Д-р Стефанов не генерализира причините за увеличаващото стигане до хирургическия кабинет. Но напомня за децата, които всеки ден са пред компютъра и по два пъти седмично тренират нещо, са по-зле здравословно от тези преди десетилетия, които всеки ден са „на двора” с малки ежедневни рискове от травми. Но са по-тренирани и организмът е по-подготвен за рискове. А днес се опитваме при застоялия си начин на живот да извайваме фигура.
В това са рисковете, когато тялото ти не е готово да покрие „високите цели”. Банално е да говорим и за свръхтеглото, което си е и заболяване, и водещ фактор за травмите на опорно-двигателния апарат. Профилактично можеш да изследваш костната плътност, което засяга метаболизма и т.нар. болести на костната обмяна, най-познато като изследване на остеопорозата. Такава профилактика е въведена като мярка и у нас. В областта на ставите е трудно да се профилактира, казва д-р Стефанов. Профилактиката е по-скоро в
правилните начин на живот
и поведение, за да не се стигне до увреди. Той очертава „две прости точки”: човек да е с нормално телесно тегло, за да не стане пациент и да има умерено, съобразено с неговите възрастови и генетични особености натоварване на ставите. А ставите ни определено имат нужда от движение, за да функционират правилно. „И това препоръчваме на нашите пациенти”, обобщава хирургът, да се движат, човекът е създаден, за да ходи пеша.”. Той няма нищо против спорта, но той крие рискове. Но въпреки всичките рискове и д-р Владимир Стефанов с удоволствие кара ски, играе тенис и футбол и кара мотори. Т.е. прави всичко, което му харесва, с ясната мисъл, че и него може да го настигне някоя травма. И му се е случвало. Приема го като част от играта, какъвто е животът, отнася го и към работата. Но допълва две неща: Че всеки сам си преценява рисковете и потвърждава крилатата фраза, че който не рискува, не печели… И добавя, че изреклият фразата Христо Стоичков си остава най-известният българин в света. Що се отнася до професията си, казва, че тя има един плюс и една особеност: Повечето хора отиват на работа за пари или разнообразие. „При нас, казва д-р Стефанов, благодарността на пациента, на когото си помогнал, си остава най-голямото удовлетворение. Заради него си заслужава трудът.” А иначе изповядва максимата: Светът се развива и ако ти не се развиваш, отпадаш.
