Преследвам целта до победен край и в живота, и на полигона, твърди командирът на батарея във в.ф. 38220
Лейтенант инженер Наталия Маринова е командир на батарея във в.ф. 38220, гр. Плевен. Тя е зодия „Стрелец“ и е родена в края на миналия век. Жената стрелец има много енергия, стреми се да получава нови знания и да трупа опит. Има своя собствена философия за живота. Човек е ангел и дявол, казва тя, а у мен бушуват емоциите и енергията. Не обичам покоя, затова търся винаги движението, стремежа да постигна желанието си. Привлякоха ме романтиката в армията, неизвестното в професията, възможността да проверя наистина ли е само за мъже.
През 2017 г. след завършване на средното си образование тя кандидатства в НВУ „Васил Левски“, но не е приета. Записва се като студентка към Факултета по артилерия, ПВО и КИС в гр. Шумен. Първият опит беше неуспешен, споделя тя, но на следващата година отново кандидатствах в НВУ и бях приета. Това беше моята желана победа, защото през 2023 г.
СТАНАХ ПЪРВАТА ЖЕНА ОФИЦЕР
завършила специалност ПВО в Българската армия. Приятно е чувството, когато чуеш към теб да се обръщат с думите „госпожо лейтенант“. Работата в армейска среда ми носи много щастие и удовлетвореност, а когато видя, че съм успяла да постигна поставената си цел, с оптимизъм поглеждам към следващата задача. Имало е моменти след напрегнат работен ден, когато съм си казвала трудно ми е, защо не ми се получи, но аз не се отказвах. Разчитам на помощта на колегите, не съм почувствала различно отношение от тях към мен, че съм жена, че съм офицер и то само със звание лейтенант. Напротив, това ги кара да са отзивчиви и любезни, готови да се притекат на помощ в трудни моменти. Това се отнася не само за офицерите, а и за сержантите и войниците.
Понякога съществува мнението у тях дали ще ги разбера с моя женски манталитет, как да се обърнат към мен да им помогна в решаването на даден проблем, защото друга е мъжката психика. Засега се справям с успех във всяка една ситуация при решаването на възникналите задачи. За щастие бях разпределена да служа в родния си град, което внесе успокоение у мен и увереност да работя пълноценно. В движение трябваше да поема отговорна длъжност за работа с хора, техника и въоръжение, а това предизвикателство се оказа голям трамплин в израстването ми като командир.
Командирът на дивизиона майор инж. Теодор Джунов споделя: „Младите офицери в армията обикновено са мотивирани, енергични и готови да се докажат независимо от трудностите при изпълнение на поставените задачи. Лейтенант инж. Наталия Маринова от самото начало на службата си се наложи да поеме по-големи отговорности и задължения като командир на зенитно-ракетна батарея. Справя се много добре и е амбицирана да продължи в развитие своята професионална кариера“.
Всичко, през което преминавам, „слагам в раницата си“, трупам своя професионален опит. Като човек и аз греша, казва тя, но грешките ме учат и се стремя да не ги повтарям. Знам, че всеки офицер слага кортика и генералските пагони в раницата и ги носи до края на службата си. Надявам се и аз да стигна до тях. Знам, че много трябва да дам от себе си, но с малки стъпки, с постоянство и увереност да вървя напред. Участието ми в редица тактически учения ме научиха на много неща. В тях получих закалката на командир и офицер от войските на ПВО.
Лейтенант Маринова показва с пръст знака, закачен на гърдите ѝ. С гордост нося наградата от министъра на отбраната Атанас Запрянов – почетен знак „Двадесет години в НАТО“ – първа степен, златен.
ОТДАДЕНА СЪМ ИЗЦЯЛО НА ВОЕННАТА ПРОФЕСИЯ
и тя не ми пречи в личния живот – споделя тя. Все още не знам как би ме приел близкият човек до мен с лишенията, които неминуемо преследват българския офицер, но клетвата е една и тя трябва да се спазва. Мисля, че най-добре може да се съжителства с човек от моята среда, запознат с войнската действителност. Аз съм нежна душа и обожавам животните. Още като дете съм закърмена с любов към тях и като малка мечтаех да създам приют за бездомни животни, но явно тази мечта няма как да я постигна на този етап. Засега имам три големи „каракачанки“ и наскоро си взех едно малко бебе също като тях. Те се радват на щастлив живот на вилата, която имаме в с. Къшин.
В началото на офицерската ѝ кариера е смятала, че трябва да бъде строга с вирнато носле, защото е нямала опит. Сега, след две години служба, разбира, че работи с хора в екип, че изпълнението на всяка една задача зависи от пълното разбирателство между тях, зачитане на достойнството на всеки един войник и сержант. Разбрах, че моята опора трябва да бъдат
СТРОГАТА СПРАВЕДЛИВОСТ И УВАЖЕНИЕ
споделя лейтенант Маринова. Ние работим като една ръка и влизайки в бойната машина, казва тя, без моите сержанти и войници не мога да изпълня нито една задача. Смятам, че успях да намеря смирение и да прилагам правилно педагогиката и психологията в нашите взаимоотношения. Приемат ме добре като командир, а дистанцията между нас е на малко разстояние. Трудната комуникация в началото е вече история. Приеха ме като жена командир и независимо от притеснението ми на неопитност в професията не ме е срам, когато не знам нещо да се допитам до войниците и сержантите. Това много ми помага в професионалното изграждане, защото имам подчинени войници и сержанти с трудов стаж, колкото моите години. Те са с богат боеви опит, който прилагат успешно при провеждането на занятията. Понякога ми тежи липсата на приемственост, но то не зависи от нас. На мен нямаше кой да ми предаде опит и аз трябваше да стартирам и
ДА СЕ УЧА В ДВИЖЕНИЕ
като командир на батарея. Обичам да чета книги, защото художествената литература помага да почивам и се възстановявам по-бързо от умората при напрегнатото ежедневие. Разбира се, поставям акцент и на специализираната литература, защото има още много какво да уча.
С особено вълнение, казва тя, приех през октомври миналата година поканата да участвам в инициативата на командира на Сухопътните войски „В обувките на командира на СВ“ във връзка с празника на войските – 19 ноември, за което получих специална грамота. Добих богат опит от организацията и дейността на командира и бях особено приятно изненадана, че той дори се интересуваше от нашето мнение как ние бихме постъпили в дадената ситуация и какво решение бихме взели. Щастлива съм от избора си на професия и не бих я заменила за нищо на света, с гордост завърши своя разказ лейтенант Наталия Маринова.
