Първопроходец съм, но не създавам някакъв стандарт, казва командирът на Мобилната комуникационно-информационна система (Мобилната КИС)
– Полковник Янева, как започна 2025 г. за Мобилната КИС и какви основни задачи изпълнявате в момента?
– Имаме значителна натовареност както в този период, така и през цялата година. Започнахме първо с отчета на подготовката през 2024 г. Направихме си и подробен анализ – в кое сме постигнали набелязаните цели и в кое пък не успяхме, къде трябва да подобрим нещата или да ги променим. След този анализ за 2025 г. сме планирали да подобрим нещата по отношение на подготовката в Мобилната КИС. Голямо формирование сме, имаме много ежедневни задачи, включително и дежурства. Подготовката трябва да обхване целия личен състав. Това планиране на графици изисква много прецизна работа и точност – кога кой ще дава дежурства, кой ще е в подготовка, а и да ги съчетаем двете неща.
В края на януари стартира курсът за подготовка на новоназначени военнослужещи. Последният ни конкурс беше в края на ноември миналата година. Реално от януари стартира общовойсковата подготовка на новоназначените войници, като процесът приключва тази седмица.
По отношение на ученията наскоро завърши полевото ни обучение. В последната седмица на февруари от понеделник до четвъртък имахме планирани полеви тактико-специални занятия. В последния ден се състоя комплексна тренировка по каналообразуване. Тя е част от съвместната подготовка на всички формирования по КИС към различните командвания, като изграждаме единна система за комуникационно-информационна поддръжка и тестваме услугите.
– Усилването на подготовката има ли връзка с повишението на възнагражденията на военнослужещите? Тоест – по-високи заплати за увеличена подготовка?
– Не бих казала, че миналата година военнослужещите са работили по-малко ефективно, въпреки че заплатите тогава бяха по-ниски. Смятам, че увеличението на възнагражденията от началото на 2025 г. е възмездие за труда, който полагат. Те винаги са със самочувствие, че са военнослужещи, но районът тук, където е дислоцирана Мобилната КИС, е икономически много добре развит. Няма как да не го видя това. И Мобилната КИС като работодател не беше въобще конкурентна на пазара на труда спрямо всички тези фирмени складове в района и въобще – на цялата много добре развита икономика близо до София.
Увеличението на заплатите, смея да твърдя, че не само е отдавна чакано, но и ние, работодателите, го дължахме на войниците. Не мога да преценя дали това ще е единственото решение за попълване на некомплекта. През 2025 г. ни предстоят още три конкурса по график. В края на годината ще направим анализ как е повлияло увеличението на заплатите. Очаквам повече желаещи да служат при нас.
– Какво предстои за Мобилната КИС до края на годината?
– В национален план ни предстоят още две тренировки по КИС, подобни на тази от края на февруари. Но те ще са двудневни. Ще извадим повече услуги и тестове на полето. Ще получим реална оценка какво можем да изнесем в полеви условия. Докато сега изпробвахме само определен набор от услуги, на следващите две тренировки ще тестваме вече всичко, което можем да извадим. Те са и по-обемни като планиране и мащаб.
Предстои ни и участие в учението Defender-25 през юни. От многонационалните учения имаме заявени две участия. Едното е в Бидгошч, Полша – CWIX-25. Там ще тестваме вече услуги, които можем да предоставим за съвместимост с всичките ни коалиционни партньори от НАТО. Другото учение, пак многонационално, е през септември – CETATEA. Това е румънско учение, в което ще участваме по същия начин – ще тестваме съвместимостта си с коалиционните партньори в НАТО.
Направили сме си анализ и тъй като имаме недостиг на информационни специалисти, тази година наблягаме повече на тях. Комуникационни специалисти по-бързо намираме. Информационните обаче са ни недостиг и тази година сме наблегнали на тяхната подготовка.
Профилът на войниците от тази специалност, които идват, не отговаря на това, което търсим. Изисква се време – поне две-три години, докато се подготвят. Нашите военни системи са по-специфични. А и виждаме какво става в технологичния свят, как всичко много бързо се променя и за всичко трябва да се обучаваме, за да го пригодим към военната сфера. Навън, във фирмите, тези специалисти са високоплатени и се опитваме по всякакъв начин да подобрим условията и да ги задържим в строя.
– Полковник Янева, в навечерието на утрешния 8 март, бихте ли споделили – какво означава жена военнослужещ да е успешен командир на ключово голямо военно формирование? Имате ли усещането, че сте първопроходец и пример за дамите под пагон, че създавате традиция за кариера на жената в армията?
– Смятам, че дамите са напълно способни да заемат длъжността, на която съм в момента. Въпрос на организация… може би. Но всякаква такава длъжност си има цена. Цената, която плащам, е за сметка на личното ми време. Това най-силно го усещат семейството ми и приятелите. Пак казвам – въпрос на организация.
Гледам да съчетавам и двете неща – работата и семейството. Но усещам как от малко повече от година и половина (откакто полковник Янева е командир на мобилната КИС – б. а.) наистина нямам време за приятели, за семейство, да отидем на почивка някъде. Много често в последния момент резервираме нещо, защото не знам дали ще изляза в отпуск. Или пък отлагам нещо, защото трябва да съм на работа.
По отношение на това, че съм първата – честно казано, не искам да бъда запомнена като първата, но е факт, не мога да го скрия. Чак традиция – не знам… Да, първопроходец съм. Не бих казала, че създавам някакъв стандарт. Но определено си мисля, че налагам някакво поведение. Това е голяма отговорност, понеже съм първата и всеки се е вторачил в това, как ще действам и как ще подхождам. Определено налагам някаква линия на поведение към моите командири и подчинени. В ежедневието дали съм с вързана коса, или на кок – дори това определено се забелязва. Смятам, че трябва да давам пример в това отношение.
Иначе цената, която плащам, най-добре се забелязва вкъщи. Аз самата се усещам, че забравям примерно някакви празници на приятели, рождени дни. Сещам се, че имат, обаче – хайде ще звънна по-късно, ще звънна по-късно и стане 10 ч. вечерта, тогава звъня. Ето такива неща съм загубила. Но имам разбиране. Мога да го кажа, надявам се и занапред да е така, както сред близките ми приятели, така и в семейството.
Децата ми са вече големи, не мога да кажа, че съм много ангажирана с тях, оправят се сами. Но например не можем да отидем да вечеряме някъде навън, защото сме се прибрали по-късно и сме уморени. Мъжът ми също е военнослужещ, може би това пък е предпоставка да се разбираме един друг. Това е цената.
– Той в Мобилната КИС ли служи?
– Не.
– Не ви е подчинен служебно…?
– Не.
– А вкъщи?
– Вкъщи не знам кой на кого е подчинен. И той си е на отговорна длъжност. Имало е случаи, когато вечер се прибираме и не ни се приказва – не от нещо друго, а защото цял ден ни е било натоварено… Има и такива моменти.
– Смятате ли, че като гледат как една дама в униформа взима решение, как се държи с подчинените и висшестоящите, военнослужещите виждат, че за жените под пагон има перспектива за развитие в армията?
– Така е. Пак казвам – не смятам, че с такава длъжност дама не би се справила. Въпрос е на организация. Винаги в началото е по-трудно. Но с времето всичко уляга. Аз съм си наредила нещата. Реалист съм. Знам какво да очаквам. Ясно ми е, че през седмицата няма да имам време за нещо и си планирам за него събота и неделя. В такива измерения се е променил личният ми живот.
– Неизбежната цена, както казахте…
– Да.
– Какво послание бихте отправили към дамите в униформа за 8 март?
– Какво да им кажа, освен да им припомня, че българката по традиция си е генетичен коктейл. Като започнем – хубавина, борбеност, управия, оправност, целеустременост, отговорност. Така че всичко това ние го притежаваме. Пожелавам да имат самочувствие и да не се задоволяват с посредственото. Не трябва да им падат гардът, бариерата, така да се каже.
И, разбира се, да са здрави и щастливи, все пак това са символите на живота. Дано им се получат.
Без колебание избира армията пред строителството
Момиче, ти си първият такъв случай, казват ѝ във ВИАС, когато изтегля документите си от там
Полковник Диана Янева избира без колебание военната професия вместо строителството. Това става веднага след като завършва средното си образование през 1997 г. „Никой не ме е насочвал към армията. В рода си, въпреки че съм от Елхово (градът е многолюден гарнизон в годините преди промените – б. а.), нямаме военнослужещи. Всъщност изборът ми стана съвсем случайно. В последния момент го реших. Може би около абитуриентския бал или дори след това”, пояснява дамата в униформа.
Майка ѝ работела в общината, на един етаж с военноотчетното бюро. Тогава документите за военното училище се подавали малко по-късно, отколкото за цивилните вузове. „Някъде след бала може би е било. Веднъж отидох при майка ми, която работеше в последната канцелария по коридора. Когато минавах покрай вратата с решетките на военноотчетното бюро, видях, че бяха сложили табела: „Приемаме документи на младежи и девойки за военното училище”. Видях, че съм в срока. Реших да подам документи. Много случайно стана, не че някой ме е агитирал, не че някой ме е агитирал. Просто… реших. Тогава беше нещо ново, нещо различно. Сега вече не е така. Но тогава си беше и реших да пробвам”, спомня си подробности от ключовия си житейски избор полковник Янева.
Преди това обаче била подала документи за най-престижния строителен вуз в България – Висшия институт по архитектура и строителство, ВИАС (сега Университет по архитектура, строителство и геодезия, УАСГ – б. а.) и по-важното – била приета в специалност „Строителство на сгради и съоръжения”, и дори се била записала за студентка. „Исках да кандидатствам архитектура, но рисуването ми беше болна тема и влязох строителство. Аз съм математичка от малка, изкарах шестица на кандидатстудентските изпити по математика. И не ми е било трудно”, споделя с усмивка.
Когато обаче била приета във военното училище, дошла в София да изтегли документите си от ВИАС: „Влизам в деловодството на университета. Посрещат ме две дами. Казвам за какво идвам, че искам да изтегля документите си, да се откажа от следването във ВИАС. Те ми казват: „Момиче, ти си първият такъв случай при нас”.
След като си изтеглила документите, във военното училище ѝ признали отличния резултат от изпита по математика от ВИАС и държала само тест по български език, а също и изпит по физическа подготовка, които за нея не били проблем.
Последвал нов избор – на специалност в шуменския факултет на военния университет. „Две бяха специалностите, по които тогава приемаха момичета – „Комуникации” и „Радиотехнически войски”. Нямах колебания. Избрах комуникациите”, пояснява полковник Янева.
Тогава компютризацията по света и в България рязко набира ход. „Първият компютър ми го купиха в края на 1998 г., когато бях в първи курс. Беше доста по-различен от досегашните. Достъпът до интернет беше само през модем и по телефона. В съседната стая едно момче от нашия взвод също имаше компютър и не можеше двамата едновременно да се включваме за интернета. Деляхме си времето – ти ще се свържеш сега, аз после. Така бяха нещата. Тогава компютърът беше лукс. В момента си е необходимост”, обобщава полковник Янева.
Родена войник
Смятам, че съм родена войник, от малка винаги съм била много подредена, много последователна и организирана, казва с усмивка полковник Янева. Това явно са били ранните знаци на съдбата за избора ѝ на военната професия. „Сутрин ставах, оправях си леглото. Вадех дрехите, обличах се, всичко гледах да е както трябва. Баща ми се шегуваше: „Ти си направо като войник”. Всичко трябваше да знам, да си организирам, да си планирам.
Не знам дали това ми е помогнало в кариерата, но такъв ми е характерът”, споделя дамата под пагон. Подредеността и търсенето на баланси между задължения, отговорности и решения изграждат и визията ѝ за живота: „Моята философия, така да каже, е следната. Смятам, че мярата е думата, която всеки трябва да си я прецени хубаво, да си я осмисли. Винаги имам мяра в думите и действията си. Смятам, че това е ключов елемент към успеха в кариерата. Винаги трябва да имаш мяра – и в думите, и в действията си”.
Категорично защитава самостоятелността на решенията и действията си: „Моите задължения си ги изпълнявам аз самата. Наистина разчитам на помощ, когато ми трябва информация или нещо друго – консултирам се и т. н. Но работата, която ми е по задължение си я върша, не я прехвърлям на никой друг. Това ми е в характера и е също голям коз”.
На базата на войсковия си опит полковник Янева категорично препоръчва на жените-военнослужещи да не се чувстват като жертва, ако нещо не им се получи. „Това също го забелязвам сред моите подчинени. Нещо като не им се получи, започват да се чувстват като жертва. Аз никога не съм се чувствала така. Мисленето ми в работата е силно рационално, насочено към това кое е добре за Мобилната КИС. Не е емоционално. Гледам да се абстрахирам от емоциите на работа”, казва тя. И допълва, че това са основните ѝ препоръки към дамите, които искат да градят военна кариера.
