Кохлеарната имплантация връща сензитивността и възприятието към света, казва д-р Теодора Димитрова от Клиниката „Уши, нос, гърло” на Военномедицинска академия
Д-р Теодора Димитрова работи във ВМА от 2013 г. като специализант, а от 2015 г. е в екипа на Клиниката „Уши, нос и гърло” на Военномедицинска академия. Свързахме се с нея, докато е в Австрия на ски и в навечерието на именния ѝ ден утре, на Тодоровден. Ските всъщност я събират със съпруга ѝ Мартин. От Благоевград е, второ и трето поколение лекар в семейството, а медицина е завършила в Плевен. Част е от хирургичния екип на кохлеарната имплантология в клиниката. От самото начало я влече хирургията, но избира ринохирургията и заради това, че няма ограничение в пола и възрастта на пациентите си. Кандидатства в ИСУЛ и във ВМА, но избира Академията заради високото развитие на хирургията. И сега д-р Димитрова има и възрастни, и малки пациенти в клиниката. И смята, че е попаднала на мястото си като специалист.
С д-р Теодора Димитрова разговаряме по повод на един юбилей. Навършват се 20 години от началото на прилагане на кохлеарната имплантация във ВМА. И при най-мрачните прогнози има светлина и надежда, казва д-р Димитрова: кохлеарната имплантация връща сензитивността и възприятието към света. Тя обяснява, че кохлеарният имплант е вид електронна протеза, а слухът е единственото сетиво, което може да бъде заместено с такъв имплант. И колкото по-навреме това се случи, толкова детето няма да има разлика в развитието си в сравнение с връстниците. Грубата статистика е, че едно до две деца на хиляда се раждат с пълна или частична загуба на слуха. Това показват изследванията на медиците. Те предупреждават, че децата с нелекувана глухота имат забавяне в развитието на комуникативните умения. Докато имплантираните навреме деца не могат да бъдат различени в развитието, както и това, че чуват чрез кохлеарен имплант.
ВМА няма профил за работа с деца, но у нас има 3 центъра за кохлеарна имплантация, сред които е и Академията, ИСУЛ и болница в Стара Загора. Чрез кохлеарната трансплантация понятието „глухоням” ще изчезне, убедена е д-р Тодорова. Това ще стане, като се обхванат повече деца, за да не е късно да развият навреме своя говор. Тя цитира колегата си доц. Дончо Дончев, който казва, че
ние чуваме с мозъка си
мозъкът осъзнава изговореното, а ухото само транспортира звука. Слуховата протеза успешно го замества и при децата с вродена глухота е важно да се научат да чуват след операцията. И когато е навреме, детето не изостава в развитието си от връстниците с нормален слух. Помислете, казва д-р Димитрова, как възрастните казват: чувам, но не разбирам. Това е, защото с времето промени в мозъчната кора водят до това, че „чуваме” с мозъка си.
Но намалението на слуха и шумът в ушите може да бъде знак и за друго заболяване. И при хора в активна възраст това трябва да бъде проверено с образно изследване – със скенер или ядрено-магнитен резонанс. За да се изключат и други заболявания, като вид доброкачествени невриномни тумори, чието нарастване може да увреди слуха и черепномозъчните нерви. Затова трябва да мислим, особено когато загубата на слуха и шумът в ушите е едностранен.
Освен за деца,
кохлеарните имплантации се реинбурсират и за възрастни
от години насам. Като класификация при тях това се води като постлингвална прогресивна загуба на слуха. И тази прогресивна загуба на слуха при възрастни пациенти е показание за поставяне на този имплант. Така тези хора продължават да са социално активни.
Неонаталният скрининг е донякъде разработен в България в родилните домове и болниците. Това са т.нар. отоакустични емисии, с които новородените на 3–4-тия ден от раждането биват изследвани и така се установява евентуален проблем със слуха. При засичането му болниците го насочват към специалисти като нас, казва д-р Димитрова. Случва се и да опровергаят наличието на проблем. След месеци правят по-подробно изследване на тези деца, с което да са категорични дали се касае за глухота, или за частична загуба на слуха и да дадат насоки за коригиране със слухов апарат при частична глухота, или с оперативно лечение при пълна – с поставяне на кохлеарен имплант.
За да запазим слуха си, не бива да се излагаме излишно на силен шум, казва го д-р Димитрова като аксиома. В годишния си профилактичен преглед хората биха могли да посещават и кабинета „Уши, нос, гърло”. Защото е важно да се провери „опашката” на много вирусни заболявания, които могат да засегнат слуха ни: от най-елементарните грипни вируси и други вируси, които са невротоксични и с предимство увреждат нервната тъкан. Затова като тяхно усложнение се наблюдава увреждането на слуха. Затова
при „заглъхване на ухото”
чуване на шум, да не се отлага прегледът – особено при такива оплаквания след грип, препоръчва специалистката. И да се дойде навреме, защото с всеки изминал ден шансът да се възстанови слухът намалява. Има и състояния, при които слухът постепенно намалява с изразен шум в ушите и то е вече знак за отосклероза. Случва се при хора в активна възраст, включително 20–30–40 годишни, по-често при жени. В този случай се вкостяват слуховите костици и с течение на времето това може да обхване „охлюва” или кохлеята със слухов нерв. В такъв случай оперативната намеса често става невъзможна. При отосклерозата, нехваната навреме, слуховите костици могат да се заменят с протеза в средното ухо и да се възстанови слухът. Често при терапия на хора с онкологично заболяване като страничен ефект слухът намалява.
С увеличение на възрастта атрофичните процеси, които засягат и слуховия нерв, и мозъчната кора, водят до намаление на слуха. Жалко е, казва д-р Димитрова, че у нас възстановяването на слуха оперативно при напреднала възраст не е толкова популярно, колкото в други страни, където това не е проблем. А няма противопоказания за поставяне на имплантите и при възрастни пациенти.
Алармиращи симптоми за преглед са болката или гнойно течение от ушите. Правилното лечение може да възстанови и слуха, и тъпанчето, ако има перфорация или възпаления в средното ухо, които да доведат до тежки вътрешно-черепни усложнения, предупреждава д-р Теодора Димитрова.
