В началото заболяването протича без симптоми, казва ст. лейтенант д-р Дафина Антонова от Клиника „Очни болести” на ВМА.
През втората седмица на март се отбелязва Световната седмица на глаукомата по инициатива на Световната асоциация по глаукома. За това и за заболяването, което звучи като присъда, разговаряме със старши лейтенант д-р Дафина Антонова, офталмолог, която е част от екипа на Клиника „Очни болести” на ВМА от 2017 г. Усилията на лекарите са да информират и привлекат вниманието ни към значението на профилактиката, ранната диагностика и лечението на глаукомата независимо с каква професия сме и на каква възраст. Но очното здраве трябва да се следи през всички дни на годината, дори извън кампаниите, предупреждава д-р Антонова.
Глаукомата, разказва старши лейтенант д-р Дафина Антонова, е хронично дегенеративно заболяване, което уврежда зрителния нерв. Тя е втората по честота причина за слепота в световен мащаб след катарактата. Но за разлика от катарактата, която е оперативно лечима, глаукомата води до необратима слепота. В света от глаукома страдат около 80 млн. души, а до 2040 г. се очаква да са 112 млн. Смята се, че около 50% от хората с глаукома не знаят, че страдат от заболяването. За съжаление, причината за нея не е установена, въпреки че има много теории за отключването ѝ.
Известни са само рисковите фактори
които увеличават вероятността за развитие на глаукома. На първо място това е високото вътреочно налягане. Това е и единственият фактор, който лекарите могат да третират, казва д-р Антонова. Затова стойностите му се следят внимателно, особено когато вече е установена диагнозата глаукома. Но не е задължително да имаш високо вътреочно налягане, за да имаш глаукома, подчертава тя. Друг рисков фактор е наследствеността. При първа линия родственици на пациенти с глаукома рискът за развитие на заболяването е 4 пъти по-висок. Глаукомата се среща по-често при хора над 45-годишна възраст и има определени очни състояния, които могат да доведат до по-голям риск. Сред тях са високостепенното далекогледство (над 5 диоптъра) или високостепенното късогледство (над 6 диоптъра). Но рисков фактор могат да бъдат и вътреочни възпаления, продължителната употреба на кортикостероиди, претърпени очни травми, артериална хипертония или диабет.
В ранните стадии обаче глаукомата протича без симптоми. Затова наричат болестта „тихият крадец на зрение”, тъй като в началото пациентите не осъзнават проблема със зрението си. И това е така, обяснява д-р Антонова, защото тя засяга първо периферното зрение, като постепенно напредва към центъра. Дефектът в зрителното поле в едното око се компенсира от другото, като в най-напредналите стадии може да се стигне до пълна слепота. Глаукомата обикновено е двуочно заболяване, обяснява д-р Антонова, но това не означава, че очите се засягат симетрично.
Глаукомата всъщност е обединяващ термин за много разнообразни заболявания.
Има три различни вида глаукома:
вродена, първична и вторична. Вродената се установява веднага след раждането или в първите месеци, рядка е и е свързана с аномалии в дренажната система на окото. Много по-често се среща първичната глаукома. Развива се обикновено при хора над 45-годишна възраст и обикновено протича с високо налягане. Вторичната глаукома се дължи на някакво друго заболяване като очни травми, възпаления, претърпени съдови заболявания на окото, употребата на кортикостероиди. Глаукомният пристъп е спешно състояние, което протича със силна болка, замъгляване на зрението, зачервяване на окото, стига се дори до гадене и повръщане. Този пристъп трябва да се разреши бързо заради екстремно високите стойности на вътреочното налягане до над 50 мм живачен стълб (нормалното е 10–21 мм).
Заради всичко това д-р Антонова предупреждава колко са важни
профилактичните прегледи, особено след 45-годишна възраст
поне веднъж годишно. Самият пациент не може да установи диагнозата си, а болката се проявява само при много високо налягане. Един преглед за очила не те защитава, уточнява д-р Антонова. Прегледът, фокусиран за търсене на глаукома, трябва да бъдфе комплексен и да включва измерване на вътреочното налягане освен изследване на зрителната острота. Но дори и това не е достатъчно заради т.нар. глаукома с нормално налягане, още по-трудна за установяване. Затова е необходимо изследване на очното дъно на пациента заради характерните изменения в зрителния нерв. Златен стандарт за диагностицирането на глаукомата е периметрията. Това функционално изследване на зрителното поле показва дали има дефекти или „скотоми” – зони, в които пациентът не вижда. За да се проявят те, обаче зрителният нерв трябва да е значително засегнат. И затова се провежда също и т.нар. очен скенер, който показва изтъняването на влакната на зрителния нерв в много по-ранен стадий.
И тук д-р Дафина Антонова влиза в темата за
значението на технологиите и в офталмологията
Тя казва, че съвременните софтуери на апаратите позволяват да се проследи динамиката в заболяването чрез сравнение на изследванията с предходни в търсене на прогресия. Изтъняването на нервните влакна и задълбочаващите се дефекти в зрителното поле са признак за напредване на заболяването. Целта на терапията е да не настъпи значителна загуба на зрението през годините.
Различни са опциите за контролиране на налягането, като първоначално се поставят капки за понижаването му. И тук д-р Антонова предупреждава, че терапията не приключва с един флакон – тези капки се слагат „до живот”. Но поставянето на капки не отменя необходимостта от прегледи, за да се знае дали лечението е достатъчно и как се развива самото заболяване. Защото има пациенти, при които глаукомата прогресира много бързо, предупреждава д-р Антонова.
Друга възможност е лазерното лечение, което подобрява оттичането на течността през преднокамерния ъгъл, което е алтернатива на капките. Това може да бъде и първа линия на лечение. Ако налягането не се повлияе или заболяването е в много напреднал стадий, се преминава към оперативно лечение. Но днес освен конвенционалното оперативно лечение (трабекулектомия) се въвеждат и по-щадящи миниинвазивни операции като вариант при определени пациенти. Лекарят преценява за кого тази операция ще е по-подходяща.
„Ние и пациентите ни сме
късметлии по отношение на оборудването ни с модерна апаратура
благодарение на усилията на ръководството на ВМА и на ръководителя на Очната ни клиника доц. Атанас Калайджиев”, казва д-р Антонова. Последно са получили 4 комбинирани офталмологични юнита – с биомикроскоп и фороптер, с който се изследва зрителната острота, като има и дистанционно управление. Клиниката разполага и с нов апарат, който извършва 4 различни функции едновременно, включително пахиметрия – измерване на дебелината на роговицата на окото. Това е важно, защото дебелината на роговицата има отношение към реалните стойности на налягането и прогнозата. Когато роговицата е по-дебела, се измерват по-високи стойности, а когато е по-тънка – те са по-ниски. Този апарат позволява в момента на измерването да се коригира вътреочното налягане според дебелината на роговицата. Клиниката разполага и с последно поколение очен скенер и компютърен периметър. Те разполагат с вградени софтуери, които проследяват прогресията в развитието на глаукомата. Чрез компютърен анализ се установява дали има допълнително изтъняване на нервните влакна и нови скотоми, отпаданията на зрителното поле.
Д-р Антонова напомня и за други социално значими заболявания, като макулната дегенерация, катарактата и диабетната ретинопатия. Те са широко разпространени и зачестяват с напредване на възрастта. А миопията се установява като разрастващ се проблем и се нарича пандемията на съвременното общество. Иначе казано, това е късогледството, която не се смята за заболяване, а за рефракционна аномалия. Като причини за него се считат прекарването на повече време на закрито без физическа активност, продължителната близка работа и липсата на витамин D. Д-р Антонова ни препоръчва да сме по-активни в следенето на зрението си и „да идваме навреме”. Защото глаукомата, макар да не може да бъде излекувана, може да бъде контролирана и зрението ни да бъде съхранено.
