Как така български морски офицер се озова на борда на аржентинския военен ледоразбивач „Алмиранте Иризар“? Преди да се случи това, капитан ІІІ ранг Теодоси Димитров научава, че корабът носи името на един от пионерите на полярното корабоплаване. През 1903 г. като командир на аржентинската корвета Uruguay капитан-лейтенант Хулиан Иризар изпълнява успешно поставената задача да спаси шведската антарктическа експедиция на проф. Отто Норденскьолд, попаднала в капана на антарктическата зима. Самият военен ледоразбивач – емблематичен за аржентинските ВМС кораб, има повече от интересна биография, но това е тема за друг разказ.
В наши дни полярните кампании на Аржентина преминават в три етапа, като във всеки един от тях се канят и по двама чуждестранни морски офицери за обмяна на опит. Партньор на нашия офицер е бил негов колега от ВМС на САЩ със същото звание.
Предложението, направено от началника на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ флотилен адмирал проф. д-р Калин Калинов, приятно изненадва капитан ІІІ ранг Димитров. Подобна мисия се изпълнява за първи път от български офицер. Резултатите от неговото участие са важни не само за Морското училище, но и за Българския антарктически институт. Затова се подготвя добросъвестно и на 17 март т.г. в Ушуая, който се счита за най-южно разположения град на планетата, е приет в екипажа на военния ледоразбивач. След месец, на 18 април, напуска кораба в Буенос Айрес, като по този начин участва и в последния му преход за този етап. Кога е прекосил Полярния кръг? Не е горял от нетърпение, разбрал е, когато застъпва на щурманска вахта. Не това е неговата цел.
Една от задачите му е да се запознае с аржентинския опит в изпълнението на различните процедури при плаването в полярните условия, както и при извършването на различни операции с моторни лодки и с вертолети по време на логистични и аварийно-спасителни дейности.
Дългогодишната експлоатация на „Алмиранте Иризар“ в полярни условия е довела до създаването на възможно най-добрата организация за дейността на екипажа в различни условия. На борда няма излишни хора, но всеки, който участва в дейностите, е доказан професионалист и подготвен да действа в различни, понякога – и екстремални, ситуации. Основното ядро е постоянният екипаж, който обаче е по-малък от командированите от други флотски формирования. Корабът е в кампания половината година, а останалото време е в подготовка, ремонти, обучение на бъдещи кадри. Интересен детайл: на финалното плаване (Ушуая – Буенос Айрес), на борда са приети тези, които ще бъдат част от следващия екипаж и това е част от тяхната подготовка за участие в новата кампания.
По време на месеца, в който е на ледоразбивача, капитан ІІІ ранг Димитров не е страничен наблюдател. Той носи ходова вахта на мостика наравно с другите навигационни офицери. С оглед на нестандартните условия на плаването всяка навигационна вахта се състои от по 7 души с различни специалности. От общо около 300 души участници в мисията, една трета са военни моряци, като сред тях са и екипажите на два палубни вертолета Sea King и техническият състав за тяхното обслужване и поддръжка. Така че „Алмиранте Иризар“ освен ледоразбивач е и вертолетоносач. Това се налага, тъй като обслужването на повечето от дузина аржентински антарктически бази налага използването на вертолети – част от териториите не могат да бъдат достигнати с моторни лодки – или са изобщо недостъпни, или актуалната обстановка не позволява това.
Трудно можем да си представим мащабите на такава мисия, която изисква и детайлно планиране, и прецизна стиковка между различните екипи. Защото новите „обитатели“ на станциите трябва да бъдат осигурени във всяко отношение за една година напред. Толкова продължава срокът им на пребиваване. Това се казва логистика!
Например в полярната база „Есперанца“ („Надежда“) корабът доставя целия изследователски състав, като в него участват цели семейства с техните деца. В базата има училище с преподавателски състав, имат медицински пункт, имат и свещеник. И за да функционира всичко това, логистичното осигуряване се извършва от „Алмиранте Иризар“. По подобен начин стоят нещата и с друга аржентинска база – „Сан Мартин“.
Свикнал ли е капитан ІІІ ранг Димитров с аржентинската кухня? На този въпрос отговаря с усмивка: аз съм от Флота, в Морското училище бях курсант преди да се появи т.н. кетъринг… Т.е. храната не е била сериозна пречка да изпълнява своите задължения. И като на повечето българи в чужбина са му липсвали киселото мляко и лютеницата. Така е било по време на четиригодишната му служба като щабен офицер във формирование на НАТО дислоцирано в Гърция, но там все пак наблизо е имало български магазин…
Капитан ІІІ ранг Теодоси Димитров завършва ВВМУ през 2008 г. По желание постъпва на служба в Трети дивизион противоминни кораби. Назначен е в щаба на отряда рейдови миночистачи като противоминен специалист. Тук ще отворя една скоба: (почти) никой голям флотски началник не е изявявал желание да плава като проверяващ на борда на нашите рейдови миночистачи. От личен опит знам, че това плаване в даден момент при промяна във времето може да се превърне в кошмар за неподготвения. Тези малки кораби са проектирани да действат на рейда (затова са и рейдови!), но ние по стар български обичай ги използваме и в открито море. Затова – или свикваш, или повече не стъпваш на палубата им.
А капитан ІІІ ранг Димитров е свикнал, защото през 2012 г. следващата му длъжност е командир на рейдовия миночистач „Капитан-лейтенант Евстати Винаров“. Това е школа, която дава незаменима закалка. Явно се е справил добре, защото след две години е вече оперативен офицер на минния ловец „Цибър“, а след това е и помощник-командир на кораба.
Да,от мостика на противоминния кораб до мостика на военния ледоразбивач разликата е не само във височината над морската повърхност. Но школовката от първия определено помага на капитан ІІІ ранг Димитров не само бързо да се ориентира в обстановката и да си носи вахтата, но и да събира информация, която няма откъде другаде да получи.
Аржентинските колеги му помагат, като му дават и документация по интересуващите го въпроси. Освен с преки лични впечатления капитан ІІІ ранг Димитров се завръща в България и със солидна „база данни“, която по заповед на началника на ВВМУ веднага споделя с командира на научноизследователския кораб „Св. св. Кирил и Методий“ капитан ІІ ранг Радко Муевски. В тези данни са и контактите с ледоразбивача, който при необходимост би могъл да окаже помощ и съдействие на нашия НИК № 421. Предвидливостта не вреди! Защото само за този месец, през който нашият офицер е бил на ледоразбивача, са извършени две медицински евакуации от станциите до кораба с вертолети. Освен с всичко друго необходимо „Алмиранте Иризар“ има и добре оборудван медицински комплекс с лаборатории, стоматолог, травматолог, анестезиолог и хирурзи, които могат да се намесят при животозастрашаващи състояния.
Сега капитан ІІІ ранг Теодоси Димитров се е върнал на постоянната си длъжност: преподавател в катедра „Организация и управление на военни формирования на тактическо ниво“. По време на разговора ни той сподели, че една от причините да се ориентира като випускник за служба на противоминните кораби е неговият преподавател по тези дисциплини о.з. капитан
І ранг Христо Б. Димитров (Чони). Искрено се надявам скоро да чуя, че някои випускници на Морското училище са предпочели службата на минните ловци най-вече заради своя преподавател, който даже е и със същата фамилия.
