Точно на днешната дата, 18 юни 1913 г., българските войски по Южния фронт получават неочаквана заповед: „Спри настъплението!“ България вече е в разгара Междусъюзническата война – конфликт, възникнал само месец след края на Балканската война. Въпреки началните победи срещу сръбски и гръцки части, командването на Четвърта армия, развърната около Криволак, получава правителствена телеграма със заповед да прекрати настъплението.
До този момент българските сили са отблъснали значителни сръбски части и се подготвят за по-дълбоко проникване на югозапад. Ситуацията изглежда благоприятна, но в София расте международният натиск, особено от страна на Русия, която заплашва с дипломатическа намеса. В такава обстановка, правителството нарежда спиране на настъплението – стратегически ход, приет с недоумение от военните командири.
Същия ден Белград официално обявява война на България. Балканският съюз се разпада окончателно. България се оказва в изолация – воюва едновременно срещу Сърбия, Гърция, а скоро след това срещу Румъния и Османската империя. След настъплението започва отбрана. Заповедта за спиране на настъплението води до стратегическо прегрупиране. Армията преминава в отбрана, а военният устрем от първите дни постепенно отслабва. България, макар и с дисциплинирана армия, се изправя срещу коалиция от бивши съюзници и геополитически предателства.
Днешната дата ни напомня за сложните преплитания между военна логика и политическа реалност. Резултатът – катастрофалният Букурещки договор, който е сключен на 28 юли 1913 г. Като резултат България губи значителни територии – включително Южна Добруджа и големи части от Македония.
