На 3 юли (по стар стил, 15 юли по нов) 1895 г. в София е извършено покушение срещу една от най- ярките политически личности в следосвобожденска България – Стефан Стамболов. Покушението се извършва в центъра на столицата. Стамболов е съсечен многократно. Раните са тежки, а състоянието му допълнително се влошава от диабета. След леко подобрение Стефан Стамболов умира след три дни на тежки страдания – на 6 юли. Смъртта му е резултат от дълбоки политически напрежения и лични отмъщения – най-вече за екзекуцията на бившия му съратник Коста Паница, осъден за опит за военен преврат. Стефан Стамболов остава в българската история като символ на решителна, понякога безкомпромисна политика. Той има ключова роля за укрепването на държавността, развитието на икономиката и изграждането на модерна българска дипломация.
Още много млад Стамболов се включва активно в националноосвободителното движение. Като апостол на Вътрешната революционна организация участва в подготовката на Старозагорското и Априлското въстание. След Освобождението той бързо влиза в политиката – през 1880 г. става подпредседател, а по-късно и председател на Народното събрание. Най-знаковият период в кариерата му е между 1888 и 1894 г., когато заема поста министър-председател. Под негово ръководство България преживява сериозен икономически и културен подем. Той е и една от ключовите фигури в Съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885 г.
Днес, 130 години по-късно, името на Стефан Стамболов остава символ на силната държавническа воля и политическата независимост на България.
