Планиращият процес за „Непреклонна решимост 25”, както и за „Преслав” вече е стартирал
Уникална по своя замисъл тренировъчна проява – компютърно подпомаганото командно-щабно учение (КПКЩУ) „Непреклонна решимост 25”, планира и ще проведе Съвместното командване на силите (СКС) през есента. В него е предвидено участието освен на видовете въоръжени сили, също и на Командването за логистична поддръжка (КЛП), Служба „Военна полиция” (СВП), Военномедицинската академия (ВМА), Командването за комуникационно-информационна поддръжка и киберотбрана (ККИПКО), заяви за в. „Българска армия” командирът на СКС генерал-майор Станимир Христов.
В учението ще участва също личен състав от структури на МВР, Бойната група на територията на България с рамкова държава Италия и Съвместното командване на силите на Румъния. По думите на генерал-майор Христов основните усилия на СКС през следващите месеци ще бъдат насочени към планирането и провеждането както на съвместното КПКЩУ „Непреклонна решимост 25”, така и на компютърно подпомаганото тактико-специално учение (КПТСпУ) „Преслав” и свързаните с тях тренировки.
Фото Красимир Тодоров
„Планиращият процес и за двете учения е стартирал. Ученията ще се проведат през месеците октомври и ноември”, каза командирът на СКС.
Основната цел на КПТСпУ „Преслав” е да се поддържат способностите на Автоматизираната информационна система „Преслав”, като система за предупреждаване и докладване при опасности от използване на оръжия за масово унищожаване, аварии в обекти на ядрената енергетика и предприятия на химическата промишленост, както и да се повиши подготовката на формированията за радиационно и химическо разузнаване. „Самото многообразие от планирани за участие структури и личен състав от други нации ни поставя пред големи предизвикателства, касаещи както процеса на планиране, така и впоследствие постигане на заложените цели на учението и задачи по подготовката. Уверен съм, че ще намерим баланс и хармония между амбиции, цели, задачи и ресурси, и учението ще ни послужи като добра основа за прилагане на подход към подготовката, позволяващ отработване, тестване и проиграване на задачи, елементи и действия, заложени в националните и регионалния планове”, изтъкна генерал-майор Христов.
Той коментира и придобиването на нови способности от формированията: „Във време на динамично променяща се среда, нарастващи очаквания, ограничено време и ресурси, умението да предвидиш бъдещите потребности, да поставяш цели и да управляваш времето са ключът към устойчив успех. Успехът вече не се измерва само в постиженията, а с начина по който управляваш ресурсите си. Базирайки се на тези принципи, в началото на годината в СКС беше извършен анализ, на който си поставихме амбициозни цели за настоящата година, които най-общо могат да бъдат формулирани във физически, концептуален и материален компонент от способности”.
„На първо място е запазване на нивото на окомплектованост на щаба и подчинените на СКС военни формирования, създаване на условия за мотивация и развитие на човешките ресурси, като наш най-ценен капитал. На следващо място – извършване на анализ на структурите и разработване на детайлна визия за развитие на СКС, която да очертае посоката за развитие. На последно място – придобиване на комуникационно и информационно оборудване, средства за електронна война, антидрон системи и развитие на наличните симулационни способности, с цел ефективното им използване в процеса на подготовката на щабовете и военните формирования от въоръжените сили на България, подобряване на учебно-материалната база”, каза генерал-майор Христов.
Проектите, по които работим са дългосрочни, но аз съм уверен, че постигането на част от тези амбициозни цели заложени в материалния компонент от способности ще започне още през тази година, изтъкна той.
Повече от 200 български воини са на мисия в Косово
Към настоящия момент в операцията на Стабилизиращите сили на НАТО в Косово (KFOR) участват над 200 български военнослужещи с необходимото въоръжение и техника, заяви генерал-майор Христов. По думите му основен приоритет в дейността на СКС остава формирането, подготовката, осигуряването, развръщането и осъществяването на националния контрол върху контингентите от въоръжените сили на България при участие в операции и мисии извън страната.
Конкретно в Косово българското участие започва през февруари 2000 г. и продължава и в момента. Досега над 2000 военнослужещи са преминали през контингентите ни в най-младата балканска държава.
„Към настоящия момент въоръжените сили на България участват в 5 (пет) операции на НАТО: „Операцията на Стабилизиращите сили на НАТО в Косово” (KFOR), „Участие в плаващия щаб на Постоянната военноморска група на НАТО № 2 (Standing NATO Maritime Group /SNMG 2/)”, „Участие в плаващия щаб на Постоянната противоминна военноморска група на НАТО № 2 (Standing NATO Mine Countermeasures Group 2 /SNMCMG 2/)”, „Небойната мисия на НАТО в Ирак”, „Операцията на НАТО за подпомагане на Украйна в областта на сигурността и подготовката – NSATU”, и в 4 (четири) операции на Европейския съюз – „Операция ALTHEA” в Босна и Херцеговина, „Военноморска операция „Аталанта” (EUNAVFOR Operation ATALANTA), „Мисията в централната част на Средиземно море ИРИНИ (EUNAVFOR „IRINI”) и „Мисията за наблюдение на ЕС в Грузия”, заяви генерал-майор Христов.
Той посочи, че в операцията на ЕС ALTHEA в Босна и Херцеговина България участва с военнослужещи в щаба на мисията. Това е най-продължителната ни операция. До момента в нея са участвали над 4000 български военнослужещи. В Мисията за наблюдение на Европейския съюз в Грузия, основната задача на българските наблюдатели е участие в патрулирането по административната гранична линия на Грузия с Абхазия, в зоната на отговорност на полеви офис „Мтскхета”.
„За осигуряване на комуникационната и информационна поддръжка на контингентите ни зад граница е планирана и изградена комуникационно-информационна система, която изпълнява изискванията на системата за командване и управление и осигурява необходимия непрекъснат информационен обмен за надеждно национално управление. Комуникациите за национално управление на контингентите, участващи в операции на НАТО и ЕС са активирани и осигурени с телекомуникационни услуги в мрежите на сателитните оператори Inmarsat, Iridium и Thuraya, както и със система за сателитна комуникация VSAT. За защита на информационните ресурси се използват средства за предварително и непосредствено криптиране на информацията. Осигурен е достъп до Интернет и лични разговори на всички военнослужещи. Ежедневно се оказва методическа помощ и контрол от специалистите по КИС за своевременното решаване на възникнали проблемни въпроси”, разказа генерал-майор Христов.
По думите му осигуряването на транспортни способности за участието на Българската армия в многонационални съвместни операции, съвместно със страните-членки на НАТО и ЕС е от първостепенна необходимост за оперативната и тактическа мобилност на формированията. „Оперативните способности в тази област се повишиха значително, чрез придобиването на нови съвременни леки автомобили с повишена проходимост на високо технологично ниво, в съответствие със съвременните изисквания за транспортна ефективност, надеждност, мобилност и екологичност, съвместими с аналогичните образци на въоръжение в страните-членки на НАТО.
Важно е да се отбележи, че през тази година бяха осигурени нови съвременни пътни превозни средства, с които заменихме част от експлоатираните до този момент в Косово, което от своя страна благоприятства ефективното изпълнение на специфичните задачи в района на операцията”, изтъкна командирът на СКС.
