Прищина се съгласи да приеме 50 имигранти, които САЩ не искат.
Не беше отдавна, та да не помним вълненията около клаузите на споразумението, според което Лондон отпуска на Скопие заем от 6 млрд. евро. Въпросът бе не толкова за видимите и възхвалявани параметри на договора, а за онези части от него, които вероятно са в тайни клаузи и анекси. Ставаше въпрос най-вече за предположението, че няма начин толкова голяма държава и икономика като Великобритания да предоставя толкова много средства на една „държава-джудже”, по думите на самите политици от Скопие, ако зад това не се крие нещо, скрито от обществото.
И докато неяснотата около евентуалните имигрантски лагери в Северна Македония, в които Лондон да праща нежелани личности, все още е пълна, съседно Косово даде пример, че няма да си играе на „тука има – тука нема”. Там официално бе съобщено, че на 11 юни е
постигнато споразумение със САЩ
новата държава да приеме на първо време 50 имигранти от трети страни с отказан достъп до САЩ. Говорителят на правителството в Прищина Перпарим Криезиу заяви, че в период от година до 50 лица могат временно да се преселят на територията на Косово с цел да се улесни сигурното им връщане в родните им страни. Според него кабинетът е готов да се ангажира да избере от предложения списък лица по критерии, свързани със съобразяването с правото и обществения ред.
От своя страна, временният премиер на страната Албин Курти потвърди, че престоят на въпросните 50 лица, които по-късно се очаква да се върнат по родните си места, ще се управлява и координира от Министерството на вътрешните работи. В мрежата Х (Екс – б. р.) Курти допълни, че за изпълнението на това решение на кабинета косовските институции ще работят „в тясно сътрудничество със съответните американски власти по време на целия процес”. Нещо повече, кабинетът на Курти изрази готовност да разговаря и с Великобритания за предложението на Лондон на територията на Косово да бъдат създадени специални центрове за настаняване на хора, на които е отказан достъп до Албион.
Както се вижда, Косово се оказа първата държава от Западните Балкани, която официално и открито прие да стане част от плана на администрацията на Доналд Тръмп за временно настаняване на имигранти от трети страни, на които е отказан достъп до територията на САЩ. Идеята на американския президент е и другите държави от региона да станат „гостоприемници” на нежеланите имигранти, които САЩ не може и не иска да приеме. Става дума преди всичко за хора от Куба, Венецуела, Хаити и Никарагуа. Помните с какъв патос бе обявено, че новата администрация на Тръмп е започнала да реализира една от основните теми в предизборната му кампания – борбата срещу нелегалната имиграция. И колко триумфално звучаха съобщенията, че вече са били задържани 538 нелегални имигранти и са били депортирани стотици други.
От Вашингнтон не пропуснаха да благодарят на Прищина за първата стъпка, която бе направена в рамките на Западните Балкани. Говорителят на Държавния департамент, цитиран от Радио „Свободна Европа”, заяви, че САЩ „са благодарни на нашия партньор Косово, за приема на граждани на трети страни, които ще бъдат депортирани от САЩ”. Поздравяваме ги за сътрудничеството в този ключов приоритет на администрацията на Доналд Тръмп, допълни говорителят. Той обаче отказа да отговори на конкретни въпроси защо, например, е избрано тъкмо Косово,
Според какви критерии
се избират имигрантите и дали Косово ще получи бонуси и подкрепа в замяна на участието си в реализацията на плана на Тръмп?
Отговорите на тези и други въпроси бяха ориентирани към кабинета в Прищина. Но и без оттам да споделят каквото и да било, за правителството на Албин Курти е крайно важно точно в този момент то да има видимата подкрепа на САЩ. След победата си на парламентарните избори през пролетта, Курти и неговото движение „Самоопределение” не могат да съставят самостоятелен кабинет. Нещо повече, парламентът вече няколко месеца не може да направи дори и малка стъпка напред в своята легитимация. Проведоха се и се провалиха вече около 40 гласувания за избор на председател. Не уточнявам точния брой на вотовете вътре в законодателния орган. Каквито и комбинации да прави Курти, все не му достигат няколко гласа да бъде избран спикер и работата да потръгне. Така че от политическа гледна точка решението на досегашния му кабинет, който управлява страната до избора на нов, да приеме имигранти от трети страни, нежелани в САЩ, изглежда логично. За Курти е изключително важно да демонстрира пред обединената опозиция в страната си, че Вашингтон и новата американска администрация стоят зад него. И че ако преди време е имало някакви разногласия със САЩ, те вече са минало.
Подобни политически съображения вероятно стоят и зад решението на кабинета на Християн Мицкоски в Скопие да отговори положително на искането на Вашингтон. На запитване на Радио „Свободна Европа” до нето е бил получен отговор, според който „правителството на Северна Македония е реагирало утвърдително на искането на американските власти за приемане на македонски граждани, които нелегално престояват в САЩ”. Уточнява се, че всъщност
съгласието е дадено и се отнася само за граждани на Северна Македония
които нямат утвърден легален статут в САЩ и поради това подлежат на връщане в родината им. Но големият въпрос, с отговора на който очевидно правителството на Мицкоски няма как да се размине, е как би реагирало то на настояване от страна на администрацията на Тръмп Северна Македония да приеме на своя територия имигранти от трети страни. Разбираемо е, че това ще бъдат граждани предимно на държави от Латинска Америка, които са традиционният имигрантски поток по посока на САЩ.
В този случай, смятат експерти, цитирани от Радио „Свободна Европа”, ще трябва да бъде подписан двустранен договор, в който Скопие ще трябва да се задължи да осигури съответни условия при спазването на универсалните права на човека за всеки имигрант, който бъде депортиран от САЩ. В кабинета нямали повече информация за участие в разговори с американските власти за разширяване на рамката на споразумението за прием на граждани и от трети страни. Същата лаконичност и безадресност обвива досега и всяко питане за тайните клаузи от договора с Лондон за шестмилиардния заем в евро. Който, ако не се лъжа, все още не е подписан, а е само в намеренията на двете държави.
Черна гора мълчи и не дава знак, че също е замесена
Но Сърбия също е изправена пред подобен избор. В началото на юни от екрана на „Блумбърг”, с позоваване на анонимни източници бе съобщено, че администрацията на президента Доналд Тръмп е поискала от Сърбия да приеме депортирани имигранти от САЩ. Няколко дни по-късно, на 6 юни, от Държавния департамент отказаха да коментират твърденията на „Блумбърг”, но пък уточниха, че „страните от региона на Балканите са включени в контакти като част от една по-широка стратегия на САЩ за депортиране на чужди граждани без регулиран правен статут”.
Колкото и общо да звучи такова изявление, то вече стана повод в западната ни съседка да се разгърне широк публичен дебат за това да се прегърне ли идеята на Тръмп и Сърбия да приема имигранти, или не. В повечето коментари на тази тема се акцентира на моралната страна на проблема и на защитата на правата на човека, а от логистична гледна точка се изразява учудване, че Вашингтон има намерение да изпраща за временно пребиваване хора чак от онзи край на света, вместо да ги връща по родните им места в държавите, които са на хвърлей разстояние. Предполага се дори, че това искане на Вашингтон е и в контекста на бизнес връзките, които развива в Сърбия синът на президента Тръмп.
И за да сме в хармония със заглавието на коментара, ще кажем, че всъщност Албания беше първа. Тя вече има споразумение с Италия, което все още се сблъсква с някакви правни проблеми за изпълнението си. Да, това е в рамките на пакета от няколко закона, приети от Европейския парламент, но по същество проблемът е същият. Европейска или американска,
драмата на имигрантите е една и съща
Току виж, че Западните Балкани изведнъж се превърнат в някаква модерна „Обетована земя” за тези изстрадали хора…
