След 32 години в армията Сава Цоновски продължава службата с платно и четка.
На тази дата, 4 юли, преди сто години, през 1925, е роден един художник.
Той е необикновен човек
както казват, във всяко едно отношение. И с упорството си да извърви пътя от селския живот до големия град в годините след Втората световна война, и с ентусиазма да плати цената на всекидневното „нямане” тогава, за да превърне изкуството в своя съдба. Той е Сава Цоновски, 32 години служил като военен художник в Студио „Военни художници” към Българската народна армия.
В пътя си от родното врачанско село Ботево до завършването на Художествената академия той среща своите учители, всеки от които е оставил следа в бъдещия млад рисувач. Първият, преподавателят му по рисуване Тодоров в гимназията в Бяла Слатина, го насърчава да рисува. Той му отваря очите и за творчеството на един от най-големите рисувачи в живописта ни – Константин Щъркелов. Животът го среща и с него, и днес Сава Цоновски казва, че се стреми към неговото съвършенство.
В Академията след 1949 г. попада при учителите си Борис Митов и Илия Петров. Проф. Петров го научил, че освен с четка, се рисува и с длан, особено когато е по-грапава… И досега цитира техни сентенции. Проф.Митов казвал, че за изкуството много не се говори и обяснява, то се прави.
А „благата душа” Владимир Димитров-Майстора на въпрос за нечия изложба отговарял кратко:
„Добре е, добре е … кой колко може”…
Но най-големия кураж му дали думите на самия Дечко Узунов, когато прекрачил прага на ателието му, гледайки над малките си очила: „Ей, ти ги правиш като мен, бе!”. И допълнил: „Това е ателие на художник-поет”. От него помни и това: една картина не е ли откупена, значи оценена от някого, тя не е картина.
И до днес Сава Цоновски рисува поетичните си акварели на четирите годишни времена, вдъхновен както от спомените за природата около родното си Ботево, така и от някой стих на поет, „нарисувал” някоя картина с думи. Казва, че още се учи в рисуването, опитва и търси нови начини. Живее на принципа: който не работи, оглупява.
До него в дома му, редом с картините, е и шевната машина, на която продължава да си шие някое елече. Обича да общува и разговаря с гостите си с часове над чаша вино. Цитира любими поети по памет, която е свежа и днес, разказва за срещи и случки от живота си с невероятно чувство за хумор, но и обсъжда днешния живот, и бялото, и сивото в него с блага усмивка. Чете книги, интересува се от философия. И рисува всеки ден. А по въпроса за интернет и за изкуствения интелект смята, че щом човекът го е създал, той и ще го управлява, не обратното.
Светлината, която изважда от собствения си живот, сияе и в картините на Савата, както го наричат приятелите, почитателите и децата около него. А това са двамата му сина – Сево и Васил, първият – наследил „занаята” на баща си, обича да рисува батална живопис, а вторият – с музикален талант. Но най-голямата радост идва от внучката Петра, завършила стенопис в Художествената академия, но обикнала като дядо си акварела. Двамата с нея имаха
вдъхновяваща съвместна изложба
в галерия „Абсент”, в която от години представя изложбите си Сава Цоновски. Сега рисува и за юбилейната си изложба. Ще я прави вероятно и в „своята” галерия, и на „Шипка” 6, в Съюза на художниците, където колегите му от секцията по живопис ще го посрещнат.
В навечерието на 24 май Сава Цоновски получи Грамота и плакет от Министерството на културата за принос в развитието на българската култура и по повод празника, която му връчи министърът на културата Мариян Бачев. А в навечерието на юбилея си в зала „Яйцето” в Софийския университет художникът беше награден и от Министерството на отбраната с предметна награда „Плакет на министерството на отбраната”-ажурен „За принос в популяризирането на българските традиции и ценности, съхраняване на военноисторическото наследство, за заслуги към Министерството на отбраната и във връзка със стогодишния му юбилей”. Наградата му връчи директорът на Националния военноисторически музей доц. д-р Соня Пенкова. Срещата с художника беше организирана от Центъра за върхови постижения „Наследство БГ”, от чието име Цоновски беше награден на събитие, водено от Мария Василева. С художника се срещнаха и ученици, и преподаватели от Националното училище за изящни изкуства „Илия Петров”, и възпитаници на Природо-математическата гимназия от Кюстендил, представители на академичната общност, на МО, на Военноисторическия музей. Два часа продължи разговорът с юбиляра.
Доц. д-р Соня Пенкова:
Работата на художника и днес му прави чест
Изключителна привилегия беше да бъда гост на това тържество и от името на МО да връча награда на Сава Цоновски, един от доайените на българското художествено творчество. Толкова многостранна личност, 32 г. част от Студиото на българските военни художници, съхранил и духа на онова време. През неговия жизнен и творчески път са преминали много социални и политически бури, но те не са докоснали способността му да бъде толкова отдаден на творчеството и душата му да продължава да витае в творческите светове. И това той да излива върху платното и да продължава, както сам казва, да се учи да рисува. Изумително е един човек на 100 г. да го казва винаги сериозно. Познавам го от много години и той винаги е казвал, че още не е нарисувал най-хубавата си картина и че има още на какво да се научи, което му прави чест.
