Една премиера, един разговор за света днес

„Последната нощ на Сократ” – за вечните въпроси 24 века и половина по-късно

Ако има премиера, с която е достойно да се отбележи 60-годишнината на Театър 199, то е точно с „Последната нощ на Сократ”. Има зрители, гледали и постановката по пиесата на Стефан Цанев от 1986 г. Тогава – с актьорите Васил Михайлов, Наум Шопов и Доротея Тончева. Днес спектакълът на режисьора Съни Сънински, един от емблематичните постановчици на тази сцена, оживява с Ивайло Христов, Атанас Атанасов и Ирини Жамбонас. Пиесата е поставяна в над 20 театъра у нас и в 40 – в чужбина.

На 2424-тата година от последната нощ на Сократ пред чашата с отрова, Стефан Цанев, авторът на над 50 книги и над 30 пиеси, ни разказва за нея и за Стара Гърция, за България през 1986-а, за България през 2025-а, може би, и за света утре… Защото Сократ изпреварва нещата. Говори за власт и демокрация, за свободата на личността, за правото да носиш името си.

Сократ е роден (около 470 г. пр.н.е.) в Атина – време на впечатляващ културен, интелектуален и политически подем на Атина. Тя изживява разцвета си под управлението на Перикъл – велик стратег и радетел за развитието на града-държава. Сократ живее с чувството за принадлежност към Атина и атинския народ. Смятал, че не боговете влияят на човешкия живот, а човекът е този, който прави живота си.

Философът не успява да докаже невинността си на скалъпен процес и е осъден на смърт чрез отравяне с бучиниш. Приятелите му уреждат бягство, но той смята, че това ще обезсмисли целия му живот, защото би значело да се откаже от всичко, което е говорил и в което е вярвал. Така идва денят на негова-та смърт: 15 февруари 399 г. пр.н.е. З не върви подир нещата, а успява да ги изпревари!
Пазачът(П): Ти какво искаш да кажеш – че негодниците са мнозинство? Че са повече от добрите хора?

Cократ(С): Не, пазачо. Добрите и негодниците са малко на брой, най-много са тия… помежду им.

П: Демосът, искаш да кажеш.

C: Както щеш ги наречи. Демос, Народ, Стадо… Но те вършат добро, ако следват добрите, но могат да вършат и зло, когато тръгнат след лошите. И в двата случая се превръщат в голяма сила. Човечеството има много да си пати от тази работа. На това се крепи …

П: Демокрацията?

С: Демагогията, храбри ми пазачо, на това се крепи…

Българската общност в Хърватия издава списание

Велина Андонова

„Родна реч” е списание, издавано в Хърватия, което представя българската история, култура и природа. Излиза 4 пъти в годината, като е двуезично – на български и на хърватски език. Главният редактор Диана Гласнова го представи на Световната среща на българските медии, която се проведе в София в БТА през май с участието на над 25 български журналисти от чужбина. Тя е български журналист, живее и работи в Хърватия от повече от 10 г. и е част от Национална общност на българите в Република Хърватия. Създадена през 1998 г., организацията цели да укрепи българо-хърватското културно сътрудничество, като част от дейността й е издаването на списанието.

Стихотворението „Родна реч” на Ран Босилек е изписано във всеки брой на първата страница, още преди съдържанието. По този начин се задава тонът за цялото издание, което е разделено на рубрики, свързани с класиците на българската литература, културното ни наследство, красотата на страната ни и уникалната българска кухня. В първия брой за 2025 година е обърнато специално внимание на поета Дамян Дамянов със заглавие „Поет на любовта и тъгата”. В статията се описва животът и творчеството на писателя, който според редактора на списанието е допринесъл за разбирането на 4 поколения българи за любовта, със стихосбирката си „Живей, измислице, любов”. Други статии в изданието се фокусират върху 100 г. от атентата в „Света Неделя” в София, разказват за Соколския манастир и Седемте рилски езера, като на гърба му започва версията, преведена на хърватски.

Всеки брой цели да се съхрани българското самосъзнание на сънародниците ни в чужбина, но и да запознае света с българската история. Списанието „Родна реч”, издавано в Хърватия, не е единствено по рода си в страни, където има български общности, но впечатлява с качеството на материалите и полиграфичното си изпълнение.

Паметта като последно убежище

Премиерата на късометражния филм „Денят, в който тя ще се роди” е и игрален дебют на Емил Спахийски – колега военен журналист, познат от страниците на най-авторитетните български печатни медии. Филмът е създаден по разказа на Йорданка Белева и беше представен на международния фестивал за късометражно кино In The Palace в Перник. Творбата звучи особено актуално сега, по време на разкритията за съдбата на много възрастни хора в нелегални „стаи” и „домове”. В киното ни рядко се появяват ленти, които представят темата за старостта, за загубата на памет, за самотата на човека в залезните дни на живота. Но и за отношението на обществото към темата, която засяга нашите най-близки хора – бащи и майки.
Историята на Марта, жена в старчески дом лице в лице с реалността на деменцията, която намира спасение в свободата вътре в нея, не е филм за хората в края на живота. Тя е за другите – за децата им, които да оценят паметта на родителите си като шанс за съхранение и за съпротива срещу разпада на човешкото и човечността в самите себе си.

Накратко

С последната премиера на Софийската опера и балет – „Танхойзер” на Вагнер, утре, 5 юли, от 16.00 часа се закрива Вагнеровият фестивал в сградата на операта. Режисьор и на тази вагнерова творба е директорът академик Пламен Карталов. Както всяка година, зрители от т. нар. Вагнерови общества, които са около 150 в света, са сред публиката на фестивала в София. Те не пропускат спектакли по опери на великия композитор. „Танхойзер” е от по-ранните творби на Вагнер. В „Танхойзер” няма гостуващи артисти и във втория състав, и е впечатляващо да се събере състав от толкова вагнерови изпълнители. Дори в родината на композитора, Германия, това се постига трудно.

Радиосимфониците закриват сезона със скандинавска музика по повод началото на Датското председателство на Съвета на ЕС. Програмата довечера, 4 юли, ще започне със Скандинавска сюита от Панчо Владигеров, малко познато произведение на патриарха на българската музика. Симфоничният оркестър ще свири от 19.00 ч. в зала „България” под палката на маестро Константин Илиевски. Събитието отбелязва 90-годишнината на БНР и 100-годишнината на Датското национално радио.