Последния полет на Цар Борис III

Професор полковник о.з. Димитър НЕДЯЛКОВ  

Хитлер праща в София  своя самолет с личния си пилот подполковник Ханс Бауер.

На 27 юни 1937 г. цар Борис III постановява:

„ … решихме да възложим на Себе си шевството на Въздушни войски на Царството”.

На 15 август 1943 г. германското Главно командване съобщава на цар Борис III, че Хитлер иска да се срещне с него възможно най-бързо. За тази цел фюрерът изпраща своя личен самолет – четиримоторен Fw.200 „Кондор”, пилотиран от личния му пилот подполковник Ханс Бауер, който трябва да прелети с царя до Източна Прусия. Полетът е осъществен още същия ден, неделя, от летище Враждебна. В изпращането на държавния глава участват княз Кирил, министър-председателят Богдан Филов и няколко министри. На това изпращане присъства и полковник Георги Дреников, който по онова време е комендант на аеродрома.

На следващия ден, 16 август следобед, контролната кула на летище „Враждебна“ получава съобщение за пристигането на самолет, с който се завръща царят. По причина за сигурност съобщението за полета е подадено в последния момент. След като напуска пасажерската кабина на „Кондора” царят изчаква колата от двореца в кабинета на полковник Дреников. Двамата говорят за крайно деликатното положение на България и необходимостта

да се търси изход за излизане от войната.

Царят уведомява полковника за решението си да насрочи военни маневри в последните дни на август с център долината на р. Марица.

Същият следобед самолетът на Хитлер, пилотиран от подполковник Ханс Бауер, излита, за да остане на стоянка на летището край Букурещ, по причина на сигурност. По всичко личи, че доверието на германците в българите не е било на достатъчна висота. По онова време летището на румънската столица е под директен германски контрол заради неотдавнашното нападение на американската авиация. На 17 август самолетът на Хитлер се завръща на летище „Враждебна“. Рано следобед цар Борис пристига с автомобил от двореца „Врана” на летището, придружен от царицата, княз Симеон, княгиня Мария Луиза и адютант. На летището царското семейство е посрещнато от полковник Дреников. Царят споделя с полковника, че е дошъл, за да изпрати екипажа на „Кондора”. Показва и подаръка, който е подготвил за подполковни Бауер –

табакера от масивно злато,

украсена с монограм и вензели.

Цялата група се отправя към хангара, за да огледа самолетите там. Отначало се спират до старите бомбардировачи Do.11 „Прилеп”. Това са 12-те машини, дарени през 1937 г. на Въздушните войски от Херман Гьоринг. Те дълго разглеждат „старците”, а княз Симеон даже влиза в един от тях. Беседват около самолетите за това как бързо се е развила бойната авиация само за броени години. Та нали стоящият в близост Fw.200 „Кондор” няма общо с „Прилепите” нито по вид, да не говорим по височинно-скоростни характеристики

След като самолетът на Хитлер е подготвен за излитане в посока Берлин, цар Борис се приближава до подполковник Бауер, който го изчаква чинно до машината, благодари му за службата и приятелски му връчва табакерата. Те се знаят отдавна и таят топли чувства един към друг.

В следващите дни животът на цар Борис III преминават отначало в нормалното русло. На 18 август заедно със своя брат княз Кирил и няколко приятели изкачват връх Мусала. Привечер отсядат в двореца „Царска Бистрица”, където Негово Величество работи през следващите два дни. В събота на 21 август царят участва в лов на елени, а на 22 август дава аудиенция на военния министър генерал Никола Михов по повод предстоящите маневри.

На 23 август цар Борис се завръща в софийския дворец. Същия ден вечерта е поканен на прием в резиденцията на италианския пълномощен министър, където отива придружен от съветника Севов. На следващия ден, вторник рано сутринта, адютантът намира царя в банята, паднал в безсъзнание след много силно повръщане.

Състоянието на българския владетел бързо се влошава,

което е повод на 25 август от Виена на летище „Враждебна“ с нарочен самолет да пристигнат професор Епингер с други двама германски лекари. Освен това на полковник Георги Дреников е наредено „немедленно“ да подготви самолет, който при нужда да доведе от Цариград лекар от индийски произход – специалист в областта на отровите. Самолетът е подготвен, но за съжаление до неговото използване не се стига. На 28 август, в 16,22 ч, след три дни в безсъзнание, Негово Величество цар Борис III почива.

Официалното съобщение за естествена смърт, предизвикана от „тромбозис на коронарната артерия” вследствие на преумора, не изглежда убедително. Министърът на народното здраве професор Александър Станишев, професор Епингер и двамата германски лекари

отказват да подпишат официалния

акт за естествената смърт на царя.

Загубата на цар Борис променя радикално съдбата на България. Последвалото българско правителство, съставено от политици с подчертани прогермански симпатии, е далеч от далновидността на царя. Избраните от Народното събрание регенти – професор Богдан Филов, княз Кирил и генерал Никола Михов, имат само ограничени правомощия. Те съветват, но не управляват. Следват поредица от политически грешки, които довеждат до началото на англо-американските бомбардировки и нарастващ хаос в страната, съпроводен със съпротива и репресии.

На 5 септември 1944 г. Царство България осъмва с ново правителство. За министър на войната е назначен генерал Иван Маринов. Генералът е пилот от Първата световна война с много бойни полети зад гърба си. Една от първите му заповеди е да назначи споменавания полковник Георги Дреников за командир на Въздушните войски. На 7 септември генерал Маринов уведомява регентите княз Кирил и генерал Никола Михов за подготвяния военен преврат. Учудва се от липсата на изненада от страна на двамата регенти, което е знак за министъра на войната, че те го възприемат като естествен ход на събитията при създалата се политическа обстановка. Те сигурно са съзнавали и бъдещата си съдба, но не напускат България, макар да са имали възможности и време да го сторят. Последвалите трагични събития за България са повод да се замислим и в сегашно време за важността на лидерите в една държава и техния интелект за бъдещата съдба на всяка нация.

Статията е написана по архивни данни и от спомените на полковник Георги Дреников, един от създателите на българските формирования със специални назначения и изтъкнат военен пилот, чиято съдба след 9 септември 1944 г също е трагична.