Москва се стреми да влияе върху процеса на вземане на решения на противника
Наталия Бугайова, Катерина Степаненко,
Институт за изследване на войната
Когнитивната война се фокусира върху повлияване на разсъжденията, решенията и в крайна сметка действията на противника за постигане на стратегически цели без бойни действия или с по-малко военни усилия. Китай, Русия, Иран и Северна Корея все по-често използват когнитивна война срещу САЩ, за да оформят процеса на вземане на решения във Вашингтон. Когнитивната война е много повече от дезинформация. Тя разполага с широк набор от инструменти, включително използването на селективна и частична истина в съобщенията, често интегрирана с икономически, дипломатически и военни действия.
Русия е ключов играч в пространството на когнитивната война и модел за Китай, Иран и Северна Корея. Москва ефективно използва когнитивна война, за да улесни битката си в Украйна, да повлияе на процеса на вземане на решения от Запада, да замъгли руските цели, да запази режима на президента Владимир Путин и да прикрие слабостите на Русия. Руският начин на водене на война е съсредоточен върху идеята, че
войните могат да бъдат спечелени и загубени в съзнанието на противника
Основното усилие на Кремъл е да оформя решенията на опонентите си, за да постигне цели, непостижими само чрез военно-икономическите възможности на Русия. Руската стратегия цели да ни накара да виждаме света такъв, какъвто Москва иска да го виждаме, и да вземаме решения в полето на това генерирано от Кремъл възприятие за реалността.
Кремъл води информационна война в самата Русия и на територии, които Русия незаконно окупира, за да поддържа контрола и стабилността на режима. Вътрешните и външните информационни операции на Москва, макар и различни една от друга, си взаимодействат и не могат да бъдат разбирани изолирано една от друга. Русия не е слаба по принцип, но е
слаба спрямо целите, които си поставя
Кремъл използва когнитивна война, именно за да затвори пропастта между целите си и наличните средства. Основната цел на когнитивната война на Русия е да генерира възприятие за реалността, което позволява на Москва да спечели повече в реалния свят, отколкото би могла чрез силата, която всъщност може да генерира.
Военните провали на руснаците по време на нахлуването в Украйна през 2014 г. и пълномащабното нахлуване през 2022 г. разкриха границите на твърдата сила на Москва. Русия често не е нито достатъчно силна, за да наложи волята си на другите, нито е достатъчно привлекателна, за да бъде предпочитан партньор. Сферата на влияние на Кремъл е до голяма степен измислена – това е сферата на влияние, която Путин желае да има. Съседите на Русия не са склонни да я изберат за изключителен партньор. Москва също така не разполага с военна мощ, за да контролира предполагаемата си сфера на влияние със сила. Ще ѝ отнеме повече от 100 години, за да завземе останалите 80 процента от Украйна при сегашните темпове на напредване, ако приемем, че Русия може да понесе огромни загуби на личен състав за неопределено време. Победата на Русия в Украйна далеч не е неизбежна. Москва се бори да завземе напълно четири украински територии, които Кремъл незаконно обяви за анексирани през септември 2022 г. На Русия ще са необходими над 4-5 години, за да завладее напълно тези райони, ако приемем, че руските сили напредват със същото темпо, с което са напредвали от юли 2024 г. Други бивши съветски републики, като Молдова, се съпротивляват на опитите на Кремъл за доминация.
Основната цел на руската когнитивна война е да повлияе на процеса на вземане на решения от противниците си и да подкопае волята им за действие. Кремъл се стреми да намали волята и способността на САЩ и съюзниците им да се съпротивляват на Русия, за да намали бариерата за постигане на целите си. Кремъл използва когнитивна война, за да създаде свят, който просто би приемал, а не би се борил с руските възгледи и действия.
Руската когнитивна война се подкрепя от физически дейности. Тези физически инструменти включват военни учения; саботаж; кибератаки; бойни операции и преувеличаване на военните способности и напредъка на Русия на бойното поле.
Когнитивната война позволи на Русия да постигне някои успехи, които
биха били невъзможни само с конвенционални сили
Кремълската когнитивна война обаче не винаги е ефективна, тъй като руските информационни операции редовно успяват само частично, провалят се и дори се обръщат срещу своите създатели.
Русия винаги се бори за инициативата в информационното пространство. Инициативата не е постоянна и може да бъде оспорвана. Кремъл е прекалено зависим от когнитивната война. Способността на Кремъл да постига целите си в чужбина зависи критично от приемането от Запада на твърденията на Русия за реалността. Президентството на Путин зависи отчасти и от способността му да поддържа усещането, че алтернатива на неговото управление е или по-лоша, или твърде скъпа, за да се бори за нея.
