Подкрепа за увеличаване на парите за отбрана и задължителната военна служба показва проучване в 12 европейски държави.
Заради продължаващата вече четвърта година война на Русия срещу Украйна напрежението в Черноморският регион се запазва без изгледи за скорошно подобряване на ситуацията със сигурността. Това бе основният извод, около който се обединиха участниците в станалата вече традиционна международна конференция по сигурността, организирана от вашингтонския Институт за евроатлантическа сигурност, Българското геополитическо дружество и украинският Център за изследване на конфликтите. Изследователи от 5 държави дискутираха променената геополитическа среда след встъпването на Доналд Тръмп във втория му президентски мандат, хода на войната в Украйна, както и променените подходи към европейската отбрана.
Дезинтересирането на американците от Европа е дългосрочен процес, който бе ускорен след 20 януари т.г., когато Тръмп започна своя нов президентски мандат. Логиката на този процес е, че единственият съперник на САЩ за световното лидерство е Китай, поради което Вашингтон пренасочва фокуса на своите военно-политически усилия към района на Източна Азия. Това заяви в пленарния доклад на конференцията професор Джонатан Смит от Института за евроатлантическа сигурност. Той подчерта, че се запазва и силната обвързаност на американската администрация с Израел, което пролича много ясно в наскоро завършилата 12-дневна израелско-иранска война. Така Европа остава чак на трето място сред външнополитическите приоритети на Вашингтон. Въпреки това
САЩ остават ангажирани със защитата на своите европейски съюзници
и това е главният извод от срещата на върха на НАТО от миналата седмица. Същевременно под силния натиск на Вашингтон започва процес на преразпределение на отговорностите вътре в Северноатлантическия пакт.
Европейците са съгласни, че трябва да увеличават военните си бюджети, констатира проф. Смит. В потвърждение на тази теза бяха цитирани данните от доклада на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП), озаглавен „Европейската революция на Тръмп“. Той е базиран на проучване на общественото мнение, проведено в 12 европейски държави (Дания, Естония, Франция, Германия, Унгария, Италия, Полша, Португалия, Румъния, Испания, Швейцария и Великобритания) от водещите социологически агенции YouGov, Datapraxis и Norstat. Данните говорят за широка подкрепа за увеличаване на разходите за отбрана, мащабни програми за превъоръжаване и задължителна военна служба.
Вторият мандат на Доналд Тръмп променя европейското мнение по отношение на отбраната и сигурността, констатират авторите на доклада Иван Кръстев и Марк Ленард. Европейците започват да приемат, че трябва да се подготвят за свят с войни. Тръмп променя не само политическата система в САЩ, но и начина, по който европейците възприемат собствената си сигурност и идентичност. Данните говорят за фундаментална пренастройка към по-автономна Европа, с по-големи собствени възможности. Това превръща Евросъюза от „мирен проект“ в съюз, който сега е в подготовка за отбранителна война. Обществеността в редица водещи държави на Стария континент (включително Дания, Германия и Великобритания) е сред най-уверените в необходимостта Европа да се грижи за собствената си сигурност и отбрана.
Публикувано по повод срещата на върха на НАТО през 2025 г. в Хага, проучването на ЕСВП разкрива широка подкрепа в Европа за увеличаване на разходите за отбрана (средно 50% в 12-те анкетирани държави срещу 24% против), ангажимент за запазване на военната подкрепа за Украйна в случай на оттегляне на САЩ (59%) и подкрепа за разработването на алтернативна европейска ядрена възпираща сила, която да не разчита на САЩ (54%).
Мнозинството европейци са скептични към Тръмп и искат да видят по-голямо и бързо превъоръжаване в Европа. Но това не ги прави уверени, че ЕС може да се справи самостоятелно. Според Кръстев и Ленард, въпреки че европейците са убедени в необходимостта от отграничаване спрямо американската политика по отношение на Украйна, те нямат притеснения за надеждността на гаранциите за сигурност на САЩ и възможността за възстановяване на трансатлантическите връзки, след като Тръмп напусне поста си. Социологическото проучване по поръчка на ЕСВП показва, че много европейци все още смятат, че може да се разчита на САЩ за осигуряване на ядрено възпиране (48%) и военното присъствие на Стария континент (55%). Като допълнителни примери посочват широко разпространения оптимизъм относно бъдещето на Трансатлантическия алианс (45% от респондентите смятат, че той ще бъде „поправен“) и мнението на мнозинството (54%), че ЕС може да предотврати търговска война с Вашингтон.
В Европа има съгласие, че
разходите за отбрана трябва да се увеличат
Мнозинствата в Полша (70%), Дания (70%), Великобритания (57%), Естония (56%) и Португалия (54%) подкрепят („силно“ или „донякъде“) идеята за увеличаване на националните разходи за отбрана. Голям брой хора в Румъния (50%), Испания (46%), Франция (45%), Унгария (45%), Германия (47%) и Швейцария (40%) също изразяват подкрепа за по-големи разходи. Мнозинството в Дания и Естония е в подкрепа на увеличаване на разходите за отбрана до 5% от националния БВП. Италия обаче е изключение от тази тенденция, като мнозинството от 57% е „донякъде“ или „силно“ против, а само 17% подкрепят увеличение на нарастването на парите за армията.
Донякъде изненадващо проучването на ЕСВП показва, че в редица европейски държави има сериозна обществена подкрепа въвеждане на задължителната военна служба. Анкетираните във Франция (62%), Германия (53%) и Полша (51%) са най-силните поддръжници на подобна стъпка, като най-слабата подкрепа идва от Унгария (32%), Испания (37%) и Великобритания (37%). Този въпрос не е зададен в Дания, Естония и Швейцария, тъй като в тези страни военната служба вече е задължителна. Хората във възрастовите групи 60-69 и 70+ години са най-запалени по отношение на идеята за задължителна военна служба (съответно 54% и 58% я одобряват). Подкрепата обаче рязко спада, когато бъде попитана най-младата демографска група (хората на възраст 18-29 години). Средно само 27% от тази група са изразили одобрение, докато мнозинството от 57% са посочили, че биха се противопоставили. Европейците са ангажирани с Украйна, независимо от политиката на САЩ. Данните на ЕСВП показват, че мнозинството или голям брой в 11 от дванайсетте анкетирани държави са против идеята Европа да оттегли военната си подкрепа за Украйна, да накара Украйна да се откаже от територия, окупирана от Русия, или да отмени икономическите санкции срещу Русия, независимо от промяна в политиката на САЩ по тези точки. Респондентите в Дания (78%), Португалия (74%), Великобритания (73%) и Естония (68%) са най-твърдите поддръжници на продължаващата военна подкрепа в случай на оттегляне на САЩ.
Русия няма военен потенциал да разгроми украинската армия, но може да продължи още дълго сегашното настъпление в Донбас с темповете на охлюв. Това бе основната теза в доклада на проф. Татяна Маляренко от Центъра за изследване на конфликтите. Тя заяви, че украинското общество е изморено от дългата война, но засега
пораженческите настроения не намират особена подкрепа
В случай на оттегляне на американската военна подкрепа за Украйна (това вече бе обявено през тази седмица – бел. ред.) не може да се очаква сериозен руски пробив по линията на фронта, но това ще се отрази сериозно на противовъздушната отбрана на Киев и другите големи градове. Възможна е и нова вълна на емиграция от Украйна, което обезкървява страната и се отразява зле на икономическите възможности.
- Интересни наблюдения за упадъка на руското влияние в Кавказкия регион сподели друг участник в конференцията – д-р Георгий Модлишвили. Той подчерта, че Москва е загубила дългогодишната си роля на посредник в арменско-азербайджанския конфликт, а през 2023 г. е била принудена да изтегли своя миротворчески контингент от Нагорни Карабах.
- Слаба утеха за Кремъл
- е видимото накланяне на геополитическата везна в Грузия на страната на Русия, което се наблюдава в последната година-две. Като цяло престижът и съхраняването на влиянието на Москва в кавказките републики ще зависят много силно от изхода на войната в Украйна.
Като цяло фокусирането на външната политика на САЩ върху Източна Азия засяга и Черноморския регион, където Европейският съюз трябва да присъства все по-силно, включително чрез отварянето на евроинтеграционна перспектива за Украйна, Молдова, Грузия и евентуално Армения.
