На днешния ден, 7 юли 1891 г., преди 134 години, в София се ражда човек, който оставя дълбока следа в историята на българския Военноморски флот – Иван Вариклечков. Син на майор Петър Вариклечков, Иван завършва Военното училище в София с артилерийска специалност и бързо се утвърждава като блестящ военен ум.
Пожелава да служи в 240 мм брегова батарея във Варна и като младши офицер участва в бойното кръщение на батареята срещу турския крайцер „Меджидие“ през Балканската война.
През Първата световна война, като член на екипажите на торпедоносците и на първата българска подводница УБ- 18, участва в бойни походи в подкрепа на акциите на българската войска по сухопътните фронтове на Добруджа.
По време войната служи и на германски подводници в Северно море и Атлантическия океан, където създава метод за откриване на вражески подводници – иновация с огромно значение. Командир на торпедоносеца „Смели“.
След края на войната превежда френски части през р. Дунав. Награден е с френския орден „Почетен легион“.
Продължава службата си с чест: Служи като началник-щаб на флота, след което през 1931 г. е назначен за командир на Дунавски речен полк.
През 1931 – 1932 г. е изпратен на специализация в Германия и стажува в 30 корабни и брегови поделения, щабове и учебни заведения на германския флот. След завръщането си през 1932 г. е назначен на служба към щаба на Морската бригада, а през следващата година е назначен за началник на Морските учебни заведения.
В периода 1933–1935 г. оглавява българския военен флот и въвежда на въоръжение заградителни мини. През 1935 г. е в свитата на царя, а през 1936 г. става флигел-адютант на цар Борис Борис III и изпълнява тази длъжност до 1937 г., когато отново е назначен за командващ флота. Въоръжава флота с торпедни катери „Люрсен“ и разработва бойните му планове.
На 1 май 1937 година става първият действащ конраадмирал на Българския военноморски флот. От същата година е и командир на Морската дивизия.
В навечерието на Втората световна война, когато се обновява цялата българска армия, Вариклечков има изключителен принос за възвръщане на боеспоспособността на военния флот, за снабдяването му със съвременни плавателни съдове и въоръжение. При конфликт, възникнал при договорирането на подводници между него и военния министър, контраадмирал Вариклечков проявява принципност и последователност в отстояване на българските интереси и отбранителните ни способности по море.
На 10 октомври 1939 г. на Коронен съвет, открито се противопоставя на съюз с Нацистка Германия. За тази смелост е уволнен, но остава в историята като офицер с морал и доблест.
Контраадмиралът е говорил четири езика, свири на цигулка, има над 20 отличия и е силно уважаван от цар Борис III. Женен е за Вилма-Луиза Ото и има син – Крум.
След 9 ти септември е арестуван и лежи в лагери и затвор. За кратко е преподавател във Висшето военноморско училище. Пенсията му е спряна. Адмирал Вариклечков е разработван от Държавна сигурност през 50-те години за работа за чужди разузнавания, но такава не е открита.
Умира на 23 февруари 1974 г. Погребан е в град Варна.
Днес, на 7 юли, си спомняме за един истински патриот и новатор в изкуството на войната.
