На 27 юни, руски части с командир генерал-майор Михаил Драгомиров, извършват успешен десант през река Дунав при гр. Свищов. Инженерните части с командир генерал-майор Александър Деп построяват два понтонни моста при Свищов и прехвърлят Руската армия на българския бряг.
Основните части на руската армия се разделят в три направления. Търново е разположено на главната операционна линия Свищов – Търново – Шипка – Одрин. За действие в това направление на 30 юни е сформиран – Предния отряд, начело с генерал-лейтенант Йосиф Владимирович Гурко. Военното формирование получава задача да настъпи през Търново на юг, да овладее Балканските проходи и да вдигне на бой българското население. В този отряд е включено и Българското опълчение.
На 6 юли 1877 г. отрядът достига до село Бяла Черква и се разполага на лагер край бреговете на р. Росица. Генерал Гурко е осведомен, че западно от Търново няма противник, но самият град е добре укрепен. От разпитите на пленници се знае, че там са разположени 5 табора пехота, няколко ескадрона и повече от 10 оръдия.
Стратегическото значение на Търново като стара столица и ключ към планинските проходи, както и липсата на точни сведения за силите на врага налагат провеждането на усилени разузнавателни акции.
На 7 юли, около 7 часа сутринта руското командване излиза от Бяла Черква с една драгунска бригада и се насочва към Търново. Към 16 часа колоната приближава старата столица. За влизането в града е избран пътят от север – черен път от към село Беляковец. Настъплението е извършено по две линии: в първата са включени три ескадрона от Казанския драгунски полк, а във втората три ескадрона астрахански драгуни, гвардейски полуескадрон и 16-та конна батарея. Когато ескадроните се приближават близо до Търново, турците, които заемат позиция на десния бряг на р. Янтра, откриват артилерийски огън. Въпреки голямото разстояние турската артилерия стреля много често, което свидетелства за обхваналата я паника.
Генерал Гурко решава да овладее незабавно града. В изпълнение на този план конната батарея е изведена на позиция и 4-те ескадрона драгуни се придвижват напред, прикривайки двата фланга на батареята. Генерал Гурко заповядва на останалите намиращи се на височина казашки сотни с две оръдия също да се придвижат напред. Независимо от неизгодната позиция командирът на батареята извежда своите оръдия и открива точен огън. Скоро русите заставят неприятелската артилерия да прекрати огъня и да се оттегли по пътя за Омуртаг. Преминавайки на десния бряг на р. Янтра, руските войни откриват огън по отстъпващите неприятелски колони.
Цялата войска се придвижва напред, а току-що пристигналата казашка сотня предвождана от княз Алексей Церетелев влиза в старата столица. В руски ръце се оказва целият турски лагер, в който се намират големи боеви и продоволствени запаси, много оръжие и едно знаме.
За събитията в Търново ген. Гурко докладва в Генералния щаб:
„Днес в 5 часа след обяд, превзех Търново с бой. В сражението участваха гвардейски полуескадрон, бригада драгуни, 16-а конна батарея и 2 сотни от Донския казашки полк № 21. Най-много се отличи гвардейският полуескадрон и конната батарея. Загубите не могат да се определят сега, но във всеки случай са незначителни. Турците отстъпиха по направление на Осман пазар. Според показанията на жителите на Търново имало 3 табора низами и 6 оръдия, освен редифите, числото на които е неизвестно.
Извиках в Търново цялата казашка бригада, стрелковата бригада, българското опълчение. Пленен е турският лагер, палатки, много патронни сандъци и аптечният обоз. Възторгът на жителите е неописуем.”
Два дни по-късно в Търново влиза българското опълчение, а на 12 юли княз Николай Николаевич установява главната си квартира в старата столица.
Предният отряд се насочва към селата Присово, Плаково, Войнежа, Средни колиби, Райковци и пътят към Хаинбоаз.
За това как е станало освобождението руският офицер Всеволод Крестовски описва следната картина: „Мъже, жени, девойки и деца с насълзени от радост очи прегръщаха всеки срещнат войник. Щом влезе в града Великият княз, духовенството излезе да го посрещне с кръстове и хоругви. Цялото християнско население в града беше се стекло тук. Руски и български знамена.Търновските жители стояха на покривите на къщите на края на града и махаха с кърпи. Като видяха, че турците не ще издържат и започват да се изтеглят на изток, българите забиха камбаните. Настъпи чуден момент. Бумтежът на изстрелите, камбаните, радостните възгласи, всичко това се сля в един общ шум… Ген. Гурко и херцог Лейхтенбергски с един гвардейски ескадрон тържествено влязоха в града. Възторгът на българите беше безкраен: едни се хвърляха да ни целуват, други викаха “ура”, жените от прозорците ни обсипваха с цветя”.
Така според очевидци изглежда старата столица Търново към 5 часа следобед на 7 юли 1877 година.
На 7 юли 1927 г. Великотърновският градски съвет за първи път обявява този ден за местен празник. Преди честването по улиците на града се разлепват афиши с програмата за тържеството и покана към всички жители за участие. Рано сутринта на паметната дата старата столица осъмва в празничен вид. Всички дюкяни, магазини, училища и учреждения са затворени и обкичени с национални знамена и пъстри цветя.
Военният телевизионен канал пожелава честит празник на гражданите и гостите на Велико Търново!
