На днешната дата, преди 78 години – 8 юли 1947 г. България официално отказва участие в Плана „Маршал“, с решение на правителството на Георги Димитров. Това се случва броени дни след като СССР също отхвърля американската икономическа помощ за възстановяване на Европа след Втората световна война.
Страната ни сляпо следва Москва, отказвайки финансова подкрепа, от която се възползват 16 държави – включително и съседна Турция.
Факт, премълчаван десетилетия от комунистическата историография. Този акт бележи още едно доказателство, че България остава здраво закотвена в съветската орбита, под диктата на Кремъл – с министър-председател Георги Димитров като лоялен изпълнител на сталинистката линия.
Две години след края на Втората световна война американският държавен секретар Джордж Маршал се превръща в еталон на безпрецедентния план за икономическо възстановяване на Европа. Планът „Маршал“ отпуска над 13 милиарда долара помощ (днес над 150 милиарда в съвременна стойност), но България сама се отказва от възможността да се възстанови чрез него в следвоенните години.
Планът е известен официално като Програма за възстановяване на Европа и е инициатива на Съединените американски щати за подпомагане на Европа, с която американското правителство дава безвъзмездна помощ на пострадали страни за възстановяване на европейската икономика. За администрацията във Вашингтон е очевидно, че не е в ничий интерес да се допусне срутването на една съществена част от световната икономика и търговия, каквото представлява Европа. Освен това разорена и бедстваща, Европа би станала лесна жертва на комунистическата пропаганда и на съветското политическо настъпление.
Главното условие за получаване на американска финансова помощ е правителствата да представят своите проекти за икономическо възстановяване и да отчитат точно как се реализират и в кои сектори се влагат отпуснатите средства.
Отбелязано е, че няма да се подкрепят режими, които насилствено се опитват да останат постоянно на власт или възпрепятстват свободното възстановяване и развитие на други държави.
Подкрепа по Плана „Маршал“е отказана само на Испания, заради режима на генерал Франко.
От Източна Европа единствено Чехословакия първоначално приема да се възползва от тази възможност, но под натиск от СССР също отказва. На 1 юли 1947 година излиза официалната съветска позиция, която е категорично против. Четири дни след като е официално поканена, на 8 юли 1947 година българската страна отказва да участва
Планът е в действие в продължение на 4 години от 8 април 1948 година. България обаче сама се отказва от тази финансова инжекция и доброволно остава под диктата на Съветския съюз.
А можеше историята ни да тръгне по различен път…
