4 юли е празник на Пловдивския гарнизон
За пореден път бе честван Празникът на Пловдивския гарнизон – 4 юли. Да припомним, че със заповед от 1915 г. по частите на 2-ра пехотна Тракийска дивизия и препотвърдена със заповед на министъра на войната от 1926 г., датата 21 юни (4 юли по нов стил) е обявена за боен празник на полковете от 2-ра пехотна Тракийска дивизия и Пловдивския гарнизон. И този ден започва да се чества. Особено паметно е тържеството през 1938 г., когато на полковете от Тракийската дивизия се връчват новите бойни знамена. След Втората световна война празникът на гарнизона не се отбелязва. Честването бе възстановено с подобаващи прояви през 2016 г.
Фото авторът
Защо 4 юли е бил обявен за боен празник на Пловдивския гарнизон? Това се прави в чест на победата в
битката при Криволак
през 1913 г. по време на Междусъюзническата война, в която участват полковете от Тракийската дивизия. В тази кратка, но кръвопролитна война през лятото на 1913 г. воините от 2-ра Тракийска дивизия, усилена с 11-ти Сливенски полк и 49-и пехотен полк от 3-та Балканска дивизия, получават задача да атакуват и овладеят силно укрепените сръбски позиции при Серка планина и село Криволак.
С особено ожесточение се отличават боевете на 20 и 21 юни стар стил (3 и 4 юли по нов стил). С много героизъм и себеотрицание българските воини съкрушават настъпателния устрем на сърбите и ги обръщат в паническо бягство. Така 2-ра Тракийска дивизия пробива считаната за непристъпна сръбска позиция при с. Криволак и постигайки изключителна победа напълно разгромява Тимошката сръбска дивизия. Славната победа има стратегическо значение, защото осуетява съединяването на гръцката и сръбската армии и общото им настъпление към София…
На тези събития на тържеството в Пловдив на 4 юли се спря в словото си подполковник Анна Проданова – началник на отделение „Връзки с обществеността и протокол“ в Съвместното командване на специалните операции (СКСО). Пред Паметника на военнослужещите, доблестно изпълнили воинския си дълг, почит отдадоха представителни роти на военни формирования и духовият оркестър на Специалните сили. Строят бе приет от командира на СКСО бригаден генерал Божидар Бойков, а сред гостите бе и областният управител на Пловдивска област проф. д-р Христина Янчева.
Подполковник Анна Проданова отбеляза накратко някои от
най-важните събития
за Българската армия преди да се стигне до Междусъюзническата война. След Берлинския конгрес и разделянето на България, в Пловдив са разположени елитните Първа и Втора дружини на Източнорумелийската войска. На 6 септември 1885 г. с решаващата роля на 2-ра дружина под командването на майор Данаил Николаев е обявено Съединението на България. Няколко месеца по-късно войниците от Източнорумелийската милиция за две денонощия извършват знаменития преход от турската граница до Сливница и се включват в решаващите сражения на Сръбско-българската война, спасяват делото на Съединението и допринасят за победите при Сливница, Цариброд и Пирот.
През 1886 г. в Пловдив е създаден емблематичният за града 9-и пехотен полк, а през 1889 г. и 21-ви пехотен Средногорски полк. Три години по-късно в града е разположен щабът на формираната 2-ра пехотна тракийска дивизия.
През 1912 г. идва
часът за освобождение
на братята в Македония и Одринска Тракия, и воините от Пловдивската дивизия вземат участие при освобождението на Родопите, През следващите десетилетия военните формирования, разположени в гарнизон Пловдив защитават своето водещо място в Българската армия.
По-нататък в словото бяха споменати и други паметни събития. В Първата световна война пловдивските полкове оставят неизличима следа в боевете при Чепели и връх Голаш през есента на 1915 г., при първата отбрана на Дойранската позиция през август 1916 г., в кръвопролитните боеве при Завоя на река Черна през 1916 – 1918 г., а Конният полк участва в изключителния военен марш в Добруджа и Румъния.
По време на Втората световна война, веднага след влизането на България на страната на съюзниците, на 8 септември 1944 г. на 9-и пехотен полк е поставена бойна задача да спре настъплението на елитните германски полкове към Кюстендил и София. В кръвопролитните боеве при Гюешево, Крива паланка, Стражин, Страцин и Куманово са извоювани нови победи.
И днес военните формирования на Българската армия от Пловдивския гарнизон, като Съвместното командване на специалните операции, 3-та авиационна база, 24-а авиационна база, 110-и логистичен полк и 91-ви инженерен батальон за обща поддръжка
носят с чест службата
по опазване на родното небе, сухопътните граници, независимостта и целостта на България. Всички ние трябва да уважаваме и да учим историята, да уважаваме и тачим нашите предци, дали живота си за Отечеството и да почитаме паметта им, за да можем по-уверено да градим настоящето си и да гледаме още по-стремително към бъдещето си, завърши словото си подполковник Анна Проданова.
Отслужена бе заупокойна молитва. Поднесени бяха венци и цветя пред Паметника на военнослужещите, доблестно изпълнили своя дълг.
Може някои да си зададат въпроса защо и сега се чества празникът на гарнизон Пловдив? Отговорът може да бъде съвсем кратък – защото спомените за великите победи на Българската армия вдъхновяват днешните воини в дейността им пред новите предизвикателства.
