На 11 юли светът отбелязва 30 години от геноцида в Сребреница – най-тежкото масово убийство в Европа след Втората световна война.
На мемориалния център в Поточари са погребани останките на още пет новоидентифицирани жертви. Те са част от над 8 000 мюсюлмански мъже и момчета, убити от сръбските сили през юли 1995 г., въпреки че Сребреница тогава беше обявена от ООН за „защитена зона“. По традиция преди възпоменателната церемония се провежда и „Маршът на мира.
В началото на 90-те години бившият югославски диктатор Слободан Милошевич, чийто министър на пропагандата беше Александър Вучич, започна опустошителни войни в Хърватия, Босна и Херцеговина и Косово. Стотици хиляди бяха прогонени от родните си домове. Геноцидът е извършен от армията на босненските сърби под ръководството на Радко Младич. През 2017 г. Международният трибунал за военните престъпления в бивша Югославия го призна за виновен за геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления, извършени по време на войната в Босна. Той получи доживотна присъда. Оцелелите от геноцида в Сребреница разказват за дни на ужас, когато хиляди се укриват без храна, вода и лекарства, докато миротворците на ООН се оттеглят, неспособни да ги защитят.
На 23 май 2024 г. Общото събрание на ООН прие резолюция, с която утвърждава 11 юли като международен ден за отдаване на почит на жертвите на геноцида. Вносители бяха Германия и Руанда. България беше съавтор на резолюцията.
