Човекът без оръжие, който ще те пренесе от границата на смъртта до оцеляването и светлината
Да си медицинска сестра във военно формирование не е просто професия, а кауза. Защото не си само медик, а и психодовереник понякога на най-личните неща, които
дори и близките не знаят
Това споделя старшина Кремена Петрова, завършила Висшия медицински колеж във Велико Търново (2001). Там срещнала и бъдещия си съпруг – Мирослав Петров, сега майор във ВВВУ – Долна Митрополия.
Но да се върнем към работата й под пагон. Старшина Петрова постъпва в редовете на Българската армия през 2006 година като автоматчик и бързо опознава живота по полигони и учения. От 2011 година е част от екипа на ВМА и е назначена в медицинския пункт на формирование 52380-Враца. И така вече близо 15 години – време, през което нито за миг не се е усъмнила в избора си на професия – която я е спасила по времето на прехода от икономическата турбуленция, защото й е дала сигурност, но е и затвърдила дисциплината, борбеността и силата й, останали от времето, когато е тренирала баскетбол.
За да достигнеш натренираност, така че да не ти тежи бронежилетката с цялото снаряжение, подготовката трябва да е ежедневна – физическа, строева, тактическа, казва още старшина Петрова.
След като сменила автомата с медицинските инструменти, работата й като сестра я поглъща изцяло. Защото тя е „зоркото око“, което филтрира здравословното състояние на военнослужещите. Помага й и опитът, който натрупала от две задгранични мисии в Мали – през 2021 и 2023 година. Тези общо 8 месеца работа в една от най-рисковите точки на света също я укрепили – и като човек, и като професионалист. Защото винаги има какво да научиш – срещаш се с други националности, други хора, друг начин на работа.
Предизвикателствата там са много по-различни от работата й във формированието. Да започнем с климата – живакът на температурите е неудържим – близо 40 градуса. Базата, в която са били разположени, се намирала в столицата Бамако, а за да заминат там, трябвало да си направят ваксини за целия набор от инфекциозни заболявания. Като пристигнеш в Мали, пък
започва борбата с насекомите
И продължава с упоритите гастроинтестинални заболявания, от които най-често се оплаквали военнослужещите. И двете мисии за старшина Петрова и екипа й приключили с традиционните за българските военни медици отлични оценки – представянето им било от най-високо ниво.
Първата й мисия съвпада с COVID-пандемията и масовото тестване, карантина, ред и дисциплина. „Генералът каза: с маски и всичко е с маски, въпреки 40-е градуса. Свалят ги само в ресторанта, когато се хранят…“ По това време имало и преврат срещу президента. Събитията ставали в северната част, но участниците в мисията винаги били нащрек. И винаги в готовност. „Случваше се да ни забраняват да излизаме от базата – в най-критичните моменти, когато можеш да очакваш атака отвсякъде. Вътре обаче чувствахме сигурност и защита“, припомня си старшина Петрова.
Поуките били много. „Станах по-уверена, създадох много приятелства, дори с местни хора. Надявам се да съм съумяла да пренеса част от този опит и в ежедневната си работа – по отношение на тренировки и логистика. Най-важното, според мен, независимо от ситуацията, е да се запази спокойствие. Не трябва всичко да се постига на всяка цена“, споделя тя.
В професията на едно медицинско лице се изисква хладнокръвие. В аутопсионната зала имаше много колеги, които припадат по време на упражнение. И разбират, че това не е тяхното поприще. Ориентират се в друга посока. Не така стоят нещата обаче при реални бойни действия – дори лекари и сестри с голям опит в големи болници, където са видели какво ли не, дори те не са подготвени за това, което се случва по време на война. „Но нямаш избор – стягаш се, събираш се и си изпълняваш задълженията. Защото
животът на много хора зависи от теб
Това е смазваща отговорност, която не е за всеки. Но е наш дълг, не само заради клетвата, която сме положили след завършване на медицинското ни образование, но и защото сме се клели пред знамето на Родината“.
И тези думи, изречени преди вече доста години, всеки ден отекват в съзнанието на старшина Петрова. След вече едно „пълнолетие“ в армията, тя е категорична, че най-важно е доверието и екипната работа. Тя самата е във военното формирование 54990 във Враца от 10 години. През почти целия този период обаче им липсва лекар. За 10 години е имало една година, в която при тях е работил военен лекар. Отскоро обаче не са сами – към тях се присъединява и лейтенант д-р Петър Терзийски, който е част от втория випуск военни лекари. И идеално се допълват – той е учил при най-добрите специалисти в България. Тя също има различни квалификации във Военномедицинската академия (ВМА), най-атрактивните сред които са в Катедрата по медицина на бедствените ситуации, както и в Клиниката по спешна токсикология. Заедно участват във всички ФОППБ, поддържани от военното формирование във Враца. Радват се и на ново модерно оборудване – линейки, специални носилки, стол за извеждане на ранени при пътни инциденти и друга медицинска апаратура.
Работата на медиците под пагон не е за всеки. Иска се сърце, иска се отдаденост, носи и много лишения. Трябва да си корав и устойчив, защото военните медици работят при екстремни ситуации и в екстремни условия. На последното учение на полигон „Корен”, било минус 15 градуса – сериозно изпитание. Също изпитание, но от друг характер, било овладяването на последствията от наводненията в Берковица през 2023 г. Срещаш човешки съдби, които преди това са се сблъскали с природната стихия. Това е
жесток удар по психиката
защото няма как да останеш безчувствен при гледката „там – 4имаше хора, които бяха загубили всичко, което са градили през живота си“.
Неслучайно разговорът ни започна с това – професията на медика не е за всеки. Който обаче й се отдаде, трябва да го направи със сърце и със силно чувство на дълг. „Защото много хора разчитат на нас…“ допълва старшина Петрова.
