През тази седмица България мина успешно финалната линия от дългото бягане към еврозоната. Тези, които искаха да ни спънат, не бяха малко. Какви ли не лъжи и полуистини за еврото се разпространяваха в социалните мрежи и в медиите. Те намираха плодотворна почва, защото, за съжаление, финансовата култура на мнозинството наши съграждани е много ниска. Свеждането на сложните икономически въпроси до прости дезинформационни сюжети, гарнирани с подходяща доза конспиративни теории и омраза към европейския интеграционнен проект – това е рецептата за забъркване на отровния пропаганден коктейл, предлаган на широката публика.
Най-общият и почти мистичен страх, насаждан от противниците на еврото, е свързан със загубата на суверенитет
По принцип членството в ЕС наистина е доброволен отказ от суверенитет в определени сфери на икономиката, политиката и обществения живот. Но по отношение на валутната политика България няма суверенитет още от 1997 г., когато е въведен т.нар. паричен съвет. Оттогава курсът на лева спрямо еврото е фиксиран със закон – няма мърдане нито нагоре, нито надолу. И това е добре, защото видяхме какво стана в началото на 1997 г., когато имахме валутен суверенитет.
Мантрата „загуба на суверенитет“ има и гротескни измерения. Във „Фейсбук“ се върти един подписан с псеводнима „Тодор Елиад“ странен текст, който вероятно е генериран от изкуствен интелект. В него се съобщава, че България била „последен мост към първохристиянството“ и „жива носителка на архетипа на първохристиянската общност“, носител на „най-древния пласт на християнството“. Затова злите сили организирали световен заговор с цел чрез еврото България да бъде „стандартизирана, включена и погълната“. Този налудничав текст има поне 2700 споделяния във „Фейсбук“, на хората, които го разпространяват, не може да им се въздейства с никакви рационални аргументи.
А най-ефектно е свиренето на струната на страха от поскъпване на живота. Еврото ще донесе инфлация! Защо? Защото недобросъвестните търговци щели да използват суматохата около смяната на валутата и да вдигнат цените. В пазарната икономика обаче няма морални категории, а само финансови – печели този, който успее да си продаде стоката или услугата. Конкуренцията е факторът, който спира безконтролното вдигане на цените, а не името на валутата, с която пазаруваме. Неслучайно една от най-важните институции във всяка държава е Комисията за защита на конкуренцията. И нейните действия или бездействие нямат никаква връзка с вида на валутата.
Бъдете сигурни, че каквато и да е реалната инфлация след 1 януари 2026 г., противниците на еврото ще обявят, че тя е ужасно висока. И тук числата от Националния статистически институт нямат особено значение – освен тях съществува и т.нар. субективна инфлация, това е усещането на хората за нарастването на собствените им харчове. Ако попитате българите за поскъпването (пък и не само българите), 90% от тях ще ви кажат, че то е очевидно. И ще получите този отговор, дори и когато реално има дефлация. Така е устроена човешката природа – цените в магазина никога не изглеждат достатъчно ниски, а заплатата – достатъчно висока.
В рамките на антиевропейското говорене се вписва и тезата, че с влизането в еврозоната България ще трябва да плаща дълговете на държави като Гърция, Италия или Франция, които наистина са взели големи заеми. Самото допускане, че България чиито финанси катастрофираха през 1997 г., може да бъде по-надежден платец от големите западноевропейски държави, звучи забавно, но по-важното е, че парите се връщат от този, който е взел заем, нашата страна не е поръчител на никое чуждо правителство. Да, Европейската централна банка подпомогна Гърция преди повече от 10 години, когато южната ни съседка изпадна в неплатежоспособност, но това съвсем не бе подарък, а заем, който сега Атина връща с лихвите.
Като цяло доста по-лесно е да се води кампания срещу еврото, отколкото в негова защита. Драматичните прогнози и стряскащите заглавия се радват на много по-голямо внимание, отколкото спокойното изброяване на дългосрочните ползи от влизането в еврозоната, в които няма нищо сензационно, незабавно и гъделичкащо емоциите. Подобряването на инвестиционния климат и повишаването на кредитния рейтинг на страната са доста умозрителни и продължителни процеси, докато „ценови шок“ и „въвеждането на финансово робство чрез дигиталното евро“ изглеждат близки по време и палещи въображението. В съзнанието на хората с черно-бяло мислене тези страхове се наслагват върху предишния антибрюкселски пласт, в който присъстват забраната на шкембе чорбата, розовите домати и тая светая светих на българската кулинария – кривите краставици.
Кусури имаше и просветителската кампания относно влизането на България в еврозоната. Не е като да я нямаше съвсем, но след като е ясно, че рационалните аргументи много често не вършат работа, беше добре да се влезе в полето на емоциите. Какво пречи например палец в полза на еврото от телевизионния екран да вдигне Христо Стоичков, който и без това усърдно рекламира пазаруването в една търговска верига. Или пък същото да направят други наши известни и обичани спортисти и артисти. Защото икономистите говорят логично и убедително, но живеем във време на мигновените впечатления и емоции, малцина имат търпение да проследят разгръщането на аргументите в полза на някаква теза.
Един от най-деликатните моменти в информационната кампания за въвеждане на еврото бе дали трябва да се дава трибуна и на неговите противници. Всички големи телевизии, включително и обществената, възприеха линията, че е задължително да се чуят всякакви мнения. Така от екрана ни заливаше антиевропейско говорене както от провалени политици, виновни за финансовата катастрофа от 1997 г., така и от десни либертарианци, които се плашат, че котвата на еврото ще даде свобода на българските правителства да развържат кесията и да увеличат рязко държавния дълг. Но така работи демокрацията – никое мнение не може да бъде заглушено.
Внимателно трябва да се подхожда и към голямата група наши съграждани, които принципно не са против еврото, но се страхуват от промяната. Това са консервативни, предимно възрастни хора, за които всяка новост в ежедневието им предизвиква стрес. Те се плашат, че покрай новата валута ще объркат нещо и ще ги измамят – в магазина, в чейнджбюрото или при изплащането на пенсиите. Към тези хора трябва да има силна информационна кампания за техническите детайли около въвеждането на новата валута – начини и срокове за обмяна, етикетите с цените в магазините, външен вид на евробанкнотите и монетите.
Навреме ли влизаме в еврозоната?
Една от опорните точки на евроскептиците е твърдението, че сега моментът не бил подходящ за влизане в еврозоната, защото тя е в криза. Да кажем веднага – това е лъжа! Ръстът на БВП на страните от еврозоната наистина е скромен, но е последователен – 0,4% за 2023 г., 0,9% за 2024 г. и очакван 1% за тази година. А според икономическата наука рецесия имаме, когато ръстът на БВП за две последователни тримесечия е отрицателен.
Доларът си остава световна валута номер едно и предпочитано убежище за инвеститорите, но от началото на годината позициите му са разклатени заради агресивната митническа политика на Доналд Тръмп и най-вече поради честите промени в намеренията на администрацията в Белия дом. През последните 6 месеца курсът на еврото спрямо долара се е повишил с 12%. Проучване сред 75 централни банки, проведено през март–май, показва бягство от долара и преориентиране към златото, еврото и юана. Тенденцията е отчетлива от десетина години, но напоследък се засилва заради търговските войни на новата администрация във Вашингтон.
Валутата, която ще спечели най-много от бягството от долара, е именно еврото. Централните банки планират нетно увеличение на резервите си в евро с 16% още през следващите 12–24 месеца. Сега в евро са деноминирани около 20% от резервите на централните банки по света. Инвеститорите разпродават доларови активи от април насам поради нестабилната икономическа политика на САЩ, а председателят на ЕЦБ Кристин Лагард заяви, че това е възможност за еврото да се превърне в алтернатива на долара, при условие че еврозоната най-накрая предприеме ключови стъпки за интеграция. Главната причина, която държи долара на световния валутен връх, е огромният обем ценни книжа, емитирани в „зелените“ пари. Американското правителство непрекъснато пуска нови дългови инструменти, които лесно намират купувачи, защото са ликвидни и надеждни. Ситуацията ще започне да се променя, ако заемите, взети в евро, нараснат в бъдеще.
