Ще удари ли Израел иранската нефтено-газова инфраструктура? Това бе един от главните въпроси, които си задаваха наблюдателите по време на 12-дневната война между двете държави през миналия месец. По-малко известно е, че Израел също има уязвими енергийни обекти – трите морски газови находища Левиатан, Тамар и Кариш. По време на войната с Иран продължи добивът само от Тамар, а другите две газови полета спряха производството, защото имаше опасения, че може да бъдат ударени от ирански ракети.
В края на миналия месец имаше и друго интересно развитие в израелската газова геополитика – Държавната нефтена компания на Азербайджан (СОКАР) получи официално одобрение за покупката на дял от 10% в консорциума, разработващ газовото находище Тамар в Средиземно море. То се намира на 80 км от Хайфа в доста дълбока морска зона. Заедно с по-малкото газово поле Тамар-юг, общите доказани запаси на Тамар са около 300 млрд. куб. м (приблизително равно на българското газово потребление за 110 години). Цената на 10-те процента, купени от СОКАР, е 1,25 млрд. долара. Акционери в Тамар са още американската Шеврон (с 25%), която е и оператор на проекта, няколко израелски компании и държавен фонд от емирството Абу Даби (11%). Присъствието на арабите в консорциума изглежда странно, но да не забравяме, че Обединените арабски емирства са една от трите арабски държави, признали Израел чрез т.нар. Аврамови споразумения.
Най-голямото газово находище на Израел е Левиатан, което се намира на 47 км югозападно от Тамар. Доказаните запаси в Левиатан са 621 млрд. куб. м. Добивът от Левиатан започва от края на 2019 г., като тук отново оператор е Шеврон, която държи дял от 39,7%, израелската NewMed Energy има 45,3%, а останалите 15% са на друга израелска фирма – Ratio oil exploration.
Третото морско газово находище на Израел е Кариш, което е 100% собственост на гръцката компания Energean. През миналата година добивът от Левиатан е 11,3 млрд. куб. м, от Тамар – 10,1 млрд. куб. м и от Кариш – 5,8 млрд. куб. м. Вътрешното потребление на Израел е било 13,2 млрд. куб. м, 52% от газовата продукция е изнесена в Египет и Йордания. Газът от Тамар отива предимно за производство на електроенергия в самия Израел, а 90% от продукцията от находището Левиатан е за износ. Интересното е, че газопроводът, свързващ Израел с Египет, първоначално е строен за износ на египетски газ към Израел, но сега пренася суровина в обратна посока. Египет е 115-милионна държава с бързо растящи газови потребности, което я превърна от износител във вносител на газ, 60% от този внос идва от Израел. Газовата връзка е един от факторите, спомагащи за помирението между Израел и Египет, които в миналото са воювали неведнъж.
Но да се върнем на азербайджанско-израелската връзка. В добавка към покупката на дела в находището Тамар, СОКАР е лидер на консорциум, който получи лиценз за търсене на газ и нефт в шест нови блока в икономическата зона на Израел в Средиземно море. Така че е възможно азербайджанците да разширят позициите си в израелския газов добив. Икономическият компонент в израелско-азербайджанския съюз се подсилва от нефтената търговия – 43% от петролния внос на Израел за 2023 г. идва от Азербайджан, в момента картината вероятно е сходна. Така че топлите отношения между Израел и Азербайджан във военно-политическата сфера имат и солиден икономически фундамент. Както е известно, израелските дронове помогнаха много на азербайджанците в тяхната победоносна война срещу Армения през 2020 г.
