Автор: Лионел Лоран, „Блумбърг“
Бумът на отбраната в Европа е възможно най-близкото до златна треска, което Старият континент може да предложи. Акциите на оръжейните компании изпреварват дори тези на Nvidia Corp., а тематични фондове, фокусирани върху отбраната, акумулират милиарди в очакване на нарастващи военни разходи в един все по-опасен свят. Съюзниците в НАТО се договориха през следващите години да увеличат над два пъти целевото равнище на отбранителните разходи – до 5% от брутния вътрешен продукт.
Но при положение че толкова много държави вече изпитват трудности да намерят милиардите, нужни за изкуствен интелект, реиндустриализация и енергиен преход, откъде ще се вземат парите? С яркото изключение на Германия мнозина в Европа са стигнали границата на търпението на инвеститори и избиратели към нови заеми и данъци. Успехът на опитите да се ореже социалната държава не е гарантиран.
Италия – традиционно пестяща средства за отбрана и с второто най-високо дългово бреме в еврозоната – има един отговор: Да разтегне дефиницията на „отбрана“ до нейния предел. По информация на медиите властите обмислят планираният мост за €13,5 млрд., който трябва да свърже Сицилия с континента, да бъде прекласифициран като отбранителна инвестиция. Почти ти се иска да аплодираш подобна дързост. Този мост, витаещ в политическите мечти от десетилетия (ако не и векове), е критикуван заради цената, съмнителната си полезност и високия риск. Да се твърди, че става дума за превъоръжаване, е равносилно на отбранително „измиване“ на любим политически проект – особено скъп на популиста Матео Салвини, който иронично е един от най-гласовитите критици на НАТО. Евродепутат от опозиционната „Пет звезди“ нарече схемата „подигравка“ с военните разходи.
Разбира се, това не значи, че само неща, които „гърмят“, трябва да бъдат слагани в графата „отбрана“
В рамките на новата цел от 5% от БВП за военни цели НАТО предвижда 1,5% от БВП за инфраструктура и оперативна съвместимост. Живеем във време на смъртоносни дронове, изкуствен интелект и кибератаки – те изискват инструменти, различни от куршуми. Правителствата също искат широки слоеве на обществото да се възползват от „страничните ефекти“ на военните поръчки, затова хвърлят мрежата по на широко от обичайното. „Отбраната е новият кейнсианизъм“, казва Ричард Абоулафия, управляващ директор на консултантската фирма AeroDynamic Advisory.
И все пак планът на Италия трябва да задейства алармени звънци. Лепването на етикет „отбрана“ върху национални мегапроекти без смисъл би задълбочило разделенията в момент, когато европейската отбрана и без това е твърде фрагментирана. Това ще направи Европа по-слаба, а не по-силна. Освен това ще докаже закона на Гудхарт: Когато една цифра стане цел, тя престава да бъде полезна мярка. Предишната цел на НАТО от 2% от БВП за отбрана вече включваше някои повдигащи вежди разходи за железопътни линии и пожарникари, пише Der Spiegel. Ако така ще върви „ерата на 5%“, доверието ще намалее.
Нужни са по-ясни дефиниции, по-добра координация и в крайна сметка – повече лидерство, за да не бъдат заличени напълно размитите граници между военна и гражданска инфраструктура. Аналитичният център EUISS препоръчва фокус върху изследвания и иновации чрез европейска версия на DARPA, повече мерки за привличане на топ научни кадри и по-широко използване на европейско финансиране.
Според фондация Bertelsmann уникалната позиция на Германия като най-голям инвеститор означава, че Берлин трябва да поеме по-голяма роля в изграждането на рамката за отбранителна инфраструктура.
Никой не иска още бюрократично „отмятане на кутийки“ което блокира средствата, избирателите заслужават нещо повече от една отбранителна версия на „зеленото измиване“.
Целта не е реалната икономика да бъде лишена от ползите на отбранителния бум, а да се гарантира, че тези ползи наистина се материализират. Италия има и по-положителни примери за принос към по-отбранителна Европа — като например плана на Fincantieri SpA да пренасочи някои корабостроителници изцяло към военни кораби. Отбранителният бум заслужава да бъде приветстван, но „мост до никъде“ не е добра развръзка.
