Изучаването на историята изгражда националното самочувствие, казва историкът акад. Иван Илчев
– Акад. Илчев, какъв знак даде гласуването в Европейския парламент на доклада за Република Северна Македония по пътя за присъединяването ѝ към ЕС?
– Смятам, че е един добър знак, доколкото с него беше показано, че държава, която иска да стане член на ЕС, би трябвало да зачита нормите и правилата в него, а не да опитва да налага свои норми и правила. Не зная за държава в Съюза, която претендира за историята на друга държава. Единствен случай е този с Македония. И второ, показа се, че ЕС не одобрява вътрешната и външната политика, която води Скопие. Става въпрос за преследването в страната на тези, които открито заявяват, че са българи, и за езика на омразата към България и българския народ. Премиерът Мицкоски има наглостта да заяви, че България още от 1990 г. искала да унищожи македонските националност и език. Той нарече българските евродепутати „средновековници”. Не помня подобен език да е използвал някой друг европейски държавник спрямо друга европейска държава.
– В този смисъл идва ли атласът в точния момент като научно доказателство за това кой кой е на Балканите?
– Въпросът е навременен. Аз още от 2004 г. писах до българските министри на външните работи, независимо от кои правителства са, че трябва да се издадат такива неща. Е, 20 години, както се казва в Библията, това беше зов в пустиня. Никой не обърна внимание, дори една министърка се притесняваше да не подразним македонците. Накрая, през м.г., направихме двуезична изложба с част от тези карти, като идеята ни от Центъра за върхови постижения „Наследство БГ”, който ръководя шеста година, беше тя да се покаже в Брюксел, в някои европейски столици. Видяха я във Външно министерство и много я харесаха. Досега ние я показахме в София в Националната библиотека, в Националния исторически музей и в Българската академия на науките, в Бургас, Стара Загора и Пловдив. И благодарение единствено на личната смелост на бившия ни посланик в Северна Македония Ангел Ангелов беше показана в Скопие. И никъде другаде. На базата на изложбата Димитър Димитров от издателство „Тангра” предложи да издадем луксозен атлас. И в крайна сметка се получи добро издание. Идеята пак беше да се покаже в Европа какво са мислили за Македония през XIX и първите десетилетия на ХХ в. Показахме го в МВнР, резултат – нулев. Мисълта ми е, че атласът е издаден не при нулева подкрепа, а при съпротивата на държавата ни. Всичко е с усилията на издателите ни от „Тангра” и „Златоструй”. А едно представяне на такова издание първо в Брюксел трябва да става от българската държава.
– А каква история ни разказва атласът?
– Той показва еволюцията във вижданията на най-авторитетните европейски картографи за етническия състав и населението в Македония. Етнографските карти тогава са нещо ново в света. Истинските етнографски карти започват да се появяват 30-те–40-те г. на XIX в. И отначало това са райони на Африка, защото е интересно – племена, човекоядци… Едва по-късно се появяват етнографски карти на Европа. Балканите не са позната част на континента и за това има много причини. Първата е, че за 500 години те са отделени до голяма степен от Европа с една стена. Не говоря за насилие в Османската империя, защото такова има и в Германия по време на 30-годишната война, когато от глад умира една трета от населението. А на Балканите не умират от глад. Но тук трудно проникват идеите, трудно минават и пътешественици, и дипломати на територията на империята. Обаче например две моми англичанки през 60-те години на XIX в. обикалят Западните Балкани, Македония, Босна и Херцеговина, Западна България и изучават района. Като пътуват на носилки между два коня (паланкини), постлани със слама, и заобиколени от 30–40 пазачи. А до Освобождението единственият сносен път у нас, създаден по идея на Митхат паша, е Русе–София. И единствената железница е Барон Хиршовата – от Цариград до Белово, а тази Русе–Варна се използва малко. Трудно се е пътувало тогава. И виждаме еволюцията, като от средата на XIX в. вече всички картографи и географи, като разчитат на сведенията на пътешественици, дипломати и от собствени наблюдения в региона, за тях Македония е област със смесено население. А мнозинството от него смята себе си за българско население. И е важно, че до Балканските войни няма карта, на която да се появяват македонци. Чак в края на периода до края на Първата световна война, когато парите вече играят голяма роля, в 1–2 карти се появяват македонски славяни, но македонци няма. А до големите войни в началото на ХХ в. картографите невинаги, но в общи линии са обективни. И с войните всичко се политизира и те заемат позициите на собствените си държави. Франция например подкрепя Сърбия и Румъния, Германия подкрепя нас и т.н. Така че говорим за обективно картографиране на Македония през XIX и началото на ХХ в.
– Да споменем написаното в предговора, че дотогава на Запад приемат Балканите като началото на Азия.
– Те наистина не ни познават. Прекалено дребни сме. Като млад преподавах със стипендия „Фулбрайт” в САЩ на докторанти и постдокторанти за история на балканските народи. И един около 40-годишен слушател, протестантски свещеник, ми каза: Не забравяйте, като ни разказвате, че за нас, американците, изворите на Нил и на Дунав са един до друг… И никъде в Европа до Балканските войни няма университетски курс за Балканите въобще. Един-два курса във Франция води един преподавател по балкански езици. В училищните учебници по история в Западна Европа – и не само тогава, а и сега, Балканите се появяват 1–2 пъти, когато са били пушечно месо по време на Първата и на Втората световна война. Неслучайно по-добро е отношението към Хърватия и донякъде към Румъния, защото големи части от тях са били част от Австрийската империя и са възприемани като нещо по-близко.
– Може ли чрез атласа да се постави по друг начин разговорът със западните ни съседи?
– Трябва да се напомни, че през последните десетилетия ние затворихме много лекторати по български език в Европа. Докато Северна Македония отвори свои лекторати, включително в Азия. А ние не подкрепяхме своите приятели българисти. В Университета за чужди езици в Пекин например 20 години колегите отказваха да открият курс по македонски език с аргументацията, че македонският е диалект на българския. Но последните години са загубили връзка с посолството ни. Четох там серия лекции по Балканска история и китайските ни колеги поискаха на семинар да обсъдят книгата ми за историята на България, издадена на китайски. Предложих това да стане на 24 май и осведомих посолството ни, че на събитието в университета ще присъстват около 15-ина директори на китайски институти, докторанти, млади учени. От наша страна не се прояви интерес и това беше обида за държавата ни. Между другото, дойде културното аташе на Сърбия. Години наред се борихме с колегата Анастас Герджиков да запазим българския лекторат в Кьолн. Във Франция имаше великолепни катедри по български език, които не подкрепихме достатъчно. И така университетите нямаха интерес да ги задържат. От 2003 г. насам не сме направили нито една важна конференция за Македония, не сме обявили нито една целева стипендия за млад учен, който да пише у нас по историята на Македония. Не правим летни семинари за млади хора по темата. Предлагаме във Фонда за научни изследвания да се предвиди сума за превод на книги на български автори по този въпрос, но да го правят професионални преводачи с роден английски език и да се издадат от авторитетни западни издателства. Колкото и да ми е неприятно да го кажа, през 60–70-те години на ХХ в. у нас се правеше повече с издаване на томове за Македония и за история на българския народ на различни езици. А що се отнася до историята в училищата, не бива тя да се противопоставя на математиката. Трябва да се учи повече математика в специализирани училища. А изучаването на историята ни изгражда националното самочувствие. И като историк да кажа, ако може политиците ни да сложат очилата за далекогледство, да не се взират само в утрешния ден и в предстоящите избори.
Наскоро излезе двуезичната книга атлас на български и английски „Македония в европейската етническа картография (Средата на XIX в.–краят на Първата световна война 1918 г.)“ със съставител и автор акад. Иван Илчев
