Със самолет стигаме до Вечния град по-бързо, отколкото до Пловдив с кола
Едва час и двайсет минути след излитането ни от София кацаме на едно от летищата на Рим – Чампино. Тези 900 км сме ги взели по-бързо, отколкото 130-те километра до Пловдив с автомобил по претоварената магистрала „Тракия”.

Фото авторът
Вечният град ни посреща с
жега, рев на потоци от автомобили и мотори
писък на сирени на „Спешна помощ” през 2 минути, но и радостна глъчка на хиляди туристи, които бързат във всички посоки и надвикват уличната шумотевица, за да споделят помежду си възторга, че са в Рим.
Устройваме се в хотела и хукваме да разглеждаме величествения град. Още от древността Рим става център на тогавашния свят, столица на мощна империя, разпростряла се на три континента. Колизеумът, построен през 1 в. сл. Хр., Пантеонът (издигнат през 2 в.), арката на император Константин Велики от началото на 4 в., както и другите старини от дохристиянския период поразяват и днес с величавите си мащаби и здравото си строителство.
Хиляди са туристите и около забележителностите от средните векове до наши дни. През тесните улички с малки магазинчета се придвижваме до фонтана Ди Треви, построен през 18 век. Чакаме половин час на дълга опашка, докато ни пуснат през загражденията, за да застанем до самия фонтан. Изпълняваме ритуала с хвърлянето на монета във водата и продължаваме по маршрута си.

А той ни отвежда на друго емблематично място – Испанското стълбище. Туристите щъкат надолу-нагоре по стъпалата, а привечер сядат на тях и като в театър гледат към площада, носещ името „Испания”. Някои пият вода от фонтана „Бъркача”, а наблизо стоят файтони, предлагащи разходка из района. Конни полицаи допълват ретро духа на емблематичното място.
Всъщност
патрули на полицаи, карабинери, дори и военнослужещи
могат да се видят навсякъде край основните забележителности в Рим.
Тръгваме към базиликата „Св. Петър”. Стотици метри от спирката на метрото се носим по широката улица сред тълпата, устремена към най-големия християнски храм, строен в продължение на 120 години през 16-17 век. Основната част от посетителите са католици от цял свят. Е, ако бяхме дошли два часа по-рано, може би бихме видели и самия папа, защото по-рано през деня той е отслужвал меса.
Пристъпваме в огромния храм, в който можеш да разглеждаш с часове великолепните украси на колонадите, фреските по таваните, изображенията на библейски сцени, скулптурите на светци и папи. Базиликата като градеж и украса изразява мощта и религиозната власт на Ватикана над 1,2 млрд. католици по цял свят. Централното изображение на олтара и на тавана е… гълъб – символа на Св. Дух. Исус Христос присъства само на една странична картина, посветена на снемането от кръста. Огромната базилика обаче не действа потискащо, а някак смиряващо и успокояващо.
На излизане преминаваме покрай скулптурния шедьовър на Микеланджело – „Пиета”. Още творби на великия художник и скулптор, който е и един от проектантите на базиликата, могат да се видят в музеите на Ватикана, където е и изрисуваната от него Сикстинска капела. Но сега нямаме време за тази върховна съкровищница на изкуството. При предишното ни идване в Рим разглеждахме музеите в продължение на 8 часа, макар че колкото пъти човек да ги посещава, все ще е малко…
Тъкмо излизаме от „Св. Петър” и случваме момента на
смяната на караула на швейцарските гвардейци


После влизаме в сувенирните магазини край площада и попадаме на всякакви предмети, посветени на тази година – 2025, която за Ватикана е юбилейна. Празникът се отбелязва с тържествени събития на всеки 25 години.
Посещаваме и друга емблематична базилика в Рим – „Санта Мария Маджоре”. Издигнат през 4 в. храмът е първия, наименован на жена – Св. Богородица. Той е забележителен и за българската духовна история, защото в него през 9 в. Кирил и Методий защитават правото ни да имаме собствена писменост, а папа Адриан II освещава създадената от двамата братя глаголическа азбука и богослужебните книги, написани с тези букви на старобългарски език. Малка паметна плоча с изображения на Кирил и Методий, поставена в една странична част на базиликата, напомня за този факт.
Великолепно украсената църква привлича посетителите и с други свои забележителности. Особено голям е потокът от туристи, които искат да се поклонят пред скромния гроб на папа Франциск в една ниша в базиликата. За него храмът е имал силно значение, защото е идвал тук преди и след всяко свое пътуване.
В базиликата сме по време, когато се отслужва литургия пред великолепната икона на Св. Богородица, за която се смята, че е изрисувана от Св. евангелист Лука и е покровителка на римляните. Обикновено изображението се съхранява зад преграда, но сега е открито и буквално грее с наситените си цветове.

Фото авторът
В един от дните попадаме на финала на колоездачната обиколка на Италия. На другия ден пък националният празник на страната се отбелязва с военен парад и полет на изтребители в небето, а военнослужещи спускат по алпийски способ огромен национален флаг от Колизеума.
Вечният град е
изпълнен с интересни места и събития
които буквално нямат край. В Рим животът кипи с пълна сила, както през всичките десетки векове досега. И този огромен световен атракцион, изпълнен с история, слава, изкуство, настроение и вкусна храна е само на две кръстословици полет от София.