Талантливи и красиви

Три музикантки допринасят Военният духов оркестър на СКСО да създава мост между армията и обществото, между дълга и вдъхновението

В състава на Военния духов оркестър на Съвместното командване на специалните операции (СКСО) са и три жени. Музикалното им развитие е различно, но има и доста пресечни точки. Общото е, ако може накратко да се посочи, че са талантливи и красиви.

Интересен е пътят на младши сержант Нанси Тошева, преди да стигне до оркестъра на СКСО. Родена е в Пловдив през 1995 г. Завършва  Музикалното училище „Добрин Петков“ в града през 2014 г. И продължава образованието си… в Германия, където в Дрезден придобива бакалавърска и магистърска степен. По време на обучението си свири в различни оркестри. Примерно трябва музикант за попълнение в оркестър – и Нанси отива.

 „Така трупах много опит, виждах как работят различни оркестри, запознавах се с много хора. Година и половина свирих в оперетата в Дрезден. В Германия бях общо 6 години и се върнах в България. Не останах, защото не почувствах държавата, в която исках да живея“, споделя Нанси Тошева. Взима емоционално важното си решение и постъпва…

                   в Софийската филхармония

Попада в добър колектив, участва в много турнета, преживяванията ѝ са запомнящи. Работи успешно около 3 години, но неочаквано се открива нова възможност.

При едно гостуване при родителите си, които живеят в близкото до Пловдив с. Труд, научава, че там ще има концерт на военен оркестър, и тя присъства. Вижда  познати музиканти и всичко се развива много бързо. И на 1 февруари 2024 г. е вече във Военния духов оркестър на Специалните сили. „Изобщо не съжалявам за решението си, исках да се прибера в Пловдив, чувствам се много добре, колективът ни е млад и амбициозен. Разбираме се във всички аспекти, не само музикално“, заявява младши сержант Тошева.

Определя музиката в духовия оркестър като по-различна от тази, на която е свикнала в предишната си кариера. Защото тук по-важна е силата на звукоизвличане, всичко трябва да е маршово, стегнато, отсечено, докато при класиката свиренето е по-меко, по-тихо на места.

Нанси е първата професионална музикантка в семейството си. Дядо ѝ е свирил на акордеон и заедно с баба ѝ са изпълнявали народни песни, но като хоби.

А как е избрала валдхорната за свой инструмент? И… нова изненада. Оказва се, че Нанси е пеела в добре познатия  хор „Омайниче“ към Военния клуб в Пловдив с диригент Таня Орманова. Веднага се сещаме за общи познати, тъй като доста съм писал за този хор и за неговите концерти. А да, ставаше въпрос за валдхорната. Започнала е да свири на този инструмент, когато е била в пети клас на Музикалното училище. И оттогава, та досега.

Оркестърът на СКСО участва в

събития при дъжд и вятър, в студ и пек

не се ли притеснява? Нанси отговаря, че е приела това за съвсем нормално. Като музикантка е свикнала на постоянното пътуване, носенето на инструменти, пултове и друга апаратура, защото работата трябва да се свърши при всякакви условия. И заключава: „Военният оркестър е млад, програмата е разнообразна. Няма какво да не харесвам. Радвам се, че сме заедно и заедно работим“.

Сержант Весела Иванова е родена през 1998 г. в Пловдив. Музикалното ѝ развитие започва с пиано от много малка, още от детската градина. Как се е проявил интересът ѝ към тромпета? Спомня си, че това е станало в четвърти клас в Музикалното училище, даже посочва датата –  7 ноември 2007 г. Намерила е един мундщук за тромпет и просто си е играела с него. В стаята е влязла преподавателката по тромпет г-жа Лилия Ковачева-Топорчева и… предложила да я обучава на този инструмент. Така е започнала нейната

                      любов към тромпета

„Имах честта да имам за преподавател жена. Завърших при нея средното си образование. И продължих в София в Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“. По време на обучението си съм свирила в няколко симфонични оркестъра. Образованието ми е класическо и предполагаше свирене в класически оркестър. Но в началото започнах от духови оркестри и имах афинитет към духовата музика пред симфоничната“, разказва сержант Весела Иванова.

Когато разбира, че в Пловдив ще се формира военен духов оркестър, не се поколебава, а и искала да се върне в родния си град. Изпитала е огромни вълнение и радост. С нетърпение е очаквала момента да си подаде документите, да мине прослушването и много се е надявала да постигне това, което сега изживява. Официално е назначена на 7 декември 2021 г., когато са постъпили и други музиканти. В оркестъра има още един тромпетист, който е дошъл след нея.

Някои от маршовете ги е знаела и си ги е припомнила. Но

                         развитието не спира

тъй като репертоарът е много голям и се свири и друга музика. Участвала е в различни празнични ритуали, в шествия, в концерти, и то на места като Античния театър в Пловдив и наскоро в Римския стадион в града. И обобщава: „Вече съм сержант. Не само нямам разочарования, но бих казала, че очаквам с нетърпение предизвикателствата, които са много, имам и солови изпълнения на тромпет по време на концерти. Съставът е млад, но сме музиканти от доста години“.

Младши сержант Детелина Аргирова е родена в Пловдив през 1998 г.  Започнала е да свири на валдхорна в четвърти клас в Музикалното училище в Пловдив. Но в XI клас се прехвърля в Музикалното училище в София. В столицата завършва и Музикалната академия „Проф. Панчо Владигеров“. Паралелно  ходи на лекции и работи. Студентските ѝ стажове са в Българското национално радио. Още докато следва, научава, че се създава нов Военен духов оркестър в Пловдив и не се поколебава да се върне в родния си град.

„Неочаквано се появи възможност да дойда тук. Диригентът ми се обади, че се формира нов военен оркестър. Кандидатствах и от 7 декември 2021 г. съм в СКСО“, обяснява Детелина Аргирова.

Как е избрала валдхорната?  Отговаря, че като дете е свирила на пиано. Пеела е в хора на училище „Паисий Хилендарски“ и са идвали преподаватели, които са подбирали деца да се обучават на различни инструменти. Валдхорната я „грабнала“ с нейния звук и е била поканена да постъпи в Музикалното училище.

Детелина е омъжена от 2021 г. Съпругът ѝ също е музикант. Имат син Максим на 2 години и половина и вече проличавали неговите музикални данни. Доволна е от колектива, в който работи. С някои от оркестрантите се познават отдавна, тъй като са учили заедно.

Харесва всякаква музика. Според нея, когато е качествена, всяка музика е хубава. Свикнала е с маршовете, със зарите, в които участва, приема като нещо обикновено работата в променящи се метеорологични условия. „От малки се учим да сме дисциплинирани, да ставаме рано, да се учим по график“, подчертава младши сержант Аргирова.

След отсъствието по майчинство е заварила

                   само положителни промени

в дейността на младия оркестър. Удовлетворена е от екипа, от развитието си в професията, от това, което прави, и с радост идва на работа, което според нея е много важно.  И съчетава семейните и служебните си задължения.

Ето какво казва за трите музикантки диригентът на оркестъра на СКСО старши лейтенант Венцислав Стефанов: „Сержант Весела Иванова и младши сержант Детелина Аргирова постъпиха от началото на създаването на оркестъра. И двете са завършили Музикалното училище в Пловдив и Музикалната консерватория в София. Младши сержант Нанси Тошева дойде след тях. И трите са много отговорни към служебните са ангажименти, винаги са били налице, не отсъстват от нашите събития. Детелина беше в майчинство, но като се върна продължи със същата нагласа. Изключителни професионалисти са в своята област като музикантки, владеят на високо ниво своите инструменти и се стремят все повече да се развиват