* На масата бившите врагове забравят ужаса на кръвопролитията
Колекция снимки, отразили събития и личности, разказва фрагменти от историята на Трети пехотен Бдински полк. Полкът, който участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, а между 1918 и 1937 г. охранява пограничните участъци по бреговете на река Тимок със Сърбия. Изображенията показват общуването на войници и офицери – сърби, българи, румънци и французи по време, когато след Ньойския договор Междусъюзническата контролна комисия от страните победителки е съблюдавала и налагала условията за примирието. По време на празници като Гергьовден военнослужещите се събират, ядат и пият на маса, сякаш довчера не са се били в окопите, сражавайки се до смърт. Част от запечатаните моменти са в селата Брегово и Големаново близо до границата, където е разположен първи подучастък на 23-ти пограничен участък. Снимките предостави полковник от запаса Тодор Кирилов Томов от семейния си архив. Те проследяват фамилната им традиция – той е наследил военната професия от дядо си Тодор Ценков и баща си Кирил . Разтревожен е, че със смяната на поколенията тези визуални факти с несъмнено историческа стойност ще се изгубят.
Дядо му, Тодор Томов Ценков е роден през 1894 г. село Цар Петрово, Кулско, и 18-годишен отива на фронта да се бие в Одринска Тракия. През 1912 г. е бил фелдфебел и командир на взвод. Неслучайно Тодор е герой от войната, носител на орден за храброст. В битка около Люлебургас турците били укрепени в бункер и убиват много български войници. Фелдфебел Ценков долазва до убежището им и хвърля бомби. За изненада един от турските войници е оцелял и при влизането го прострелва в устата. Куршумът излиза през врата му и някак по чудо Тодор оцелява. Остава на служба в Трети пехотен Бдински полк като началник на пограничен участък по река Тимок чак до 1937–1940 година и се пенсионира. Живее във Видин и в граничните застави, където е служил. Очевидно и синът – Кирил, е заразен от каузата на баща си поема пътя на офицер. Виждаме го седнал на масата редом със сръбския офицер, дошъл от другата страна на границата (сн. 44). За да стигнем до внука Тодор – служил в армията, след като завършил Школата за запасни офицери във Враца и работил в полицията 1915 година.
Какво разказват фотографиите? Ето един от текстовете върху гърба на снимката, където Тодор е заедно с взвода си, малко след войната. „За спомен от войнишкия живот. Тъй като человек е смъртен, направен от пръст, ще стане на пръст, но ликът му скромен ще остане на този свят за спомен. От Брегово 1921 г.“ Върху гърба на друга от снимките пише: „Мили родителите, ликът ми скромен имайте го за спомен… Това е нашата учебна команда, целувам ви ръката…“. Адресът е: До семейството на Томо Ценков (тогава кмет на село Цар Петрово, окръг Кулски). Датата е 12 май 1918 г. Има и снимка, на която Тодор е редом с френски офицер и жена му – въпреки натрупаните разочарования, кръвопролития и омрази след войната сякаш човешкото е надделяло. Хората, ако не ги превърнеш в абстрактни мишени и цели, ако пропагандата не ги насъска един срещу друг, престават да бъдат настървени врагове и убийци – сядат на масата и намират най-доброто у себе си и у другия, с което животът прекрачва границите от разрушителната стихия към съзидателни сили и пориви.
