Развитието на ново въоръжение създава предпоставки за потенциални промени във военните стратегии.
Преди няколко седмици интересът на военните експерти беше привлечен от необичайно американско оръжие, показано в репортаж на телевизионния канал CBS. Става дума за ракетна пускова установка, монтирана в стандартен товарен контейнер, за чието съществуване дотогава не се знаеше. Тя бе заснета на 10 юни по време на посещението на президента на САЩ Доналд Тръмп в армейската база Форт Браг, Северна Каролина. Там пред него бяха демонстрирани съвременни образци въоръжение, извършен беше показен парашутен десант, както и демонстративни стрелби. Най-голямо внимание обаче предизвикаха ракетните пускове, извършени от неизвестна дотогава система, за която нямаше официална информация.
Специализираните медии успяха бързо да идентифицират системата. Оказа се, че пред Тръмп е демонстриран един от последните секретни проекти на Пентагона – прототип на контейнерна полева артилерийска установка PFAL (Palletized Field Artillery Launcher). Тази система попада в категорията на т.нар. „фантомни оръжия“ – серийни ракетни комплекси, маскирани в стандартни 20- или 40-футови (6- или 12-метрови) товарни контейнери. Те могат да бъдат транспортирани с кораби, тежкотоварни камиони или влакове, както и разполагани в пристанища, летища и други подходящи места. Основното им предимство е способността да се скрият от разузнаването на противника, тъй като визуално не се различават от обикновените карго контейнери. Това открива нови тактически възможности за американските въоръжени сили.
Смята се, че
разработката на PFAL
е започнала в края на първото десетилетие на XXI век в рамките на изследователската програма Strike X, финансирана от Пентагона. Целта ѝ е била да изследва възможности за развитие на съществуващите реактивни системи за залпов огън (РСЗО) и техните боеприпаси. През 2020 г. американската армия официално стартира проекта за „контейнерна артилерийска пускова установка“. Задачата: създаване на система, която да допълни съществуващите самоходни платформи с възможност за разполагане както на различни транспортни средства, така и в стационарна конфигурация.
През 2024 г. се появява кратко видео с прототипа на PFAL, същият, демонстриран и пред Тръмп. Според наличните данни системата понастоящем се намира на въоръжение в Командването на специалните операции (SOCOM).
Контейнерът е силно модифициран
– има отварящ се покрив и подвижна задна стена, която отвежда реактивните газове при изстрел. Вътрешността му побира пускова установка, съвместима с боеприпасите на системите HIMARS (M142) и MLRS (M270).
На нея могат да се поставят два транспортно-пускови контейнера, всеки с по шест 227-мм реактивни снаряди тип MFOM и GMLRS (управляеми), една балистична ракета ATACMS (с обсег до 300 км) или две хиперзвукови ракети Precision Strike Missile (PrSM), чийто обсег в базовата версия достига до 500 км, с планирано увеличаване до 1000 км.
Комплексът разполага със система за управление на огъня, навигационно и комуникационно оборудване, балистичен компютър и електронни системи за управление на ракетите. Не е ясно дали има кабина за екипаж, или се управлява дистанционно. Известно е обаче, че PFAL няма бронировка или собствен механизъм за презареждане – за разлика от HIMARS и MLRS.
През последните години се наблюдава промяна в подхода към развитието на американските ракетни системи. По-рано усилията бяха насочени към разширяване на видовете боеприпаси за двете унифицирани системи – HIMARS и MLRS. Днес се развиват нови мобилни и контейнерни пускови установки и комплекси, използващи същите ракети, но предлагащи по-голяма оперативна гъвкавост. Очаква се различни родове войски да получат техника, отговаряща по-добре на техните специфични изисквания.
Идеята за маскирано оръжие не е нова. В СССР още през 80-те години се разработват железопътни комплекси с междуконтинентални балистични ракети РТ-23 УТТХ „Молодец“ (SS-24 Scalpel), скрити във вагони, приличащи на обикновени товарно-пътнически влакове. Замисълът е доразвит при
контейнерния комплекс „Калибър-К“
(експортно название Club-K), чийто действащ образец Русия представи през 2011 г. Той може да бъде разположен в 20- или 40-футови контейнери и използва крилати свръхзвукови и дозвукови ракети 3М-54, 3М-14 и Х-35УЭ с обсег от 220 до 300 км. С тях е способен да поразява надводни и стационарни наземни цели в тактическа и оперативна дълбочина. Комплексът може да бъде поставен на кораби, брегови обекти, жп платформи и камиони.
Основният му елемент е универсален стартов модул. В него е разположена пускова установка за вертикален или наклонен (за ракетите Х-35УЭ) старт. Базово може да включва от 1 до 4 такива модула. Във всеки от тях се разполагат до 4 ракети. Освен това към комплекса са придадени и контейнери със система за управление на стрелбата, с апаратура за бойно управление, свързка и навигация и с елекрозахранващи и спомагателни системи.
„Калибър-К“ може да бъде оборудван с пасивни или активно-пасивни системи (в контейнерно изпълнение), които позволяват откриване, идентификация и пеленговане на цели на разстояния, надвишаващи обсега на самите ракети. Предвидено е също така да получава целеуказания от външни източници – брегови радари, кораби, разузнавателни самолети и спътници.
Русия представя контейнерния комплекс като
„достъпно въоръжение със стратегическо предназначение“.
Определя го като средство за възпиране, чиято наличност може да предотврати евентуална военна агресия. Насочен е към страни с ограничени отбранителни бюджети, като цената на един контейнерен модул е приблизително $15 млн.
Появата и успешните изпитания на комплекса през 2012 г. предизвикаха сериозен отзвук на Запад. Британският вестник The Daily Telegraph предупреди, че новото руско контейнерно оръжие може коренно да промени правилата за водене на съвременна война. Опасенията обаче не се оправдаха. Въпреки заявените намерения системата да бъде интегрирана в новите руски патрулни кораби (проект 22160), корвети (проект 20386) и патрулни ледоразбивачи (проект 23550) до момента няма публични данни „Калибър-К“ да е приет на въоръжение от руската армия или изнасян за чужди клиенти.
Концепцията е възприета от Китай, който през 2016 г. показва универсална РСЗО, интегрирана в 12-метров контейнер. Тя е проектирана за стрелба с неуправляеми и управляеми 122-мм ракети WS-15/ WS-22 (с далекобойност 40–45 км), с 200-мм ракети WS-33 (обсег 70 км) и способна да изстрелва баражиращи боеприпаси WS-43 (далечина на полета 60 км). А през 2022 г. на изложението Airshow China бе представена и ракетна контейнерна
система за морска отбрана
Containerized Sea Defense Combat System (CSDCS), използваща 4 транспортно-пускови установки за противокорабни ракети с обсег от 180 до 500 км. Засега и двете китайски системи остават на демонстрационен етап, но Пекин активно разработва „фантомни“ версии, включително на базата на крилатите ракети YJ-18 – китайски аналог на руските „Калибър-К“.
Израел също развива контейнерен комплекс с балистичната си ракета LORA (обсег до 430 км). От тенденцията не изостана и Иран, който вече произвежда установки за противокорабни ракети, скрити в карго контейнери. През тази година Русия планира да разположи универсалната си хиперзвукова ракета „Циркон“ (скорост 9 Max, обсег над 1000 км) в подобни контейнери.
Развитието на „фантомното“ въоръжение създава предпоставки за потенциални промени във военните стратегии и начина, по който се водят военните действия. Това обаче поражда и сериозни етични и правни въпроси.
