Кой е първенецът на 147-ми випуск „Сливнишко-Драгомански“ на Националния военен университет и на какво отдава честта да бъде удостоен с престижното отличие? С новопроизведения лейтенант – първи по успех сред завършилите военното училище курсанти, ви срещат Николай Чадаров и операторът Николай Николов.
Лейтенант Мариян Делиев възприема офицерската професия не само като призвание, но и като знак за своето собствено съзряване и израстване в обществото. Той завършва специализация „Разузнаване“ с отличие и заслужено е определен за първенец на випуска. Едновременно с това получава и академичната награда „Полковник Борис Дрангов“.
Да развие у себе си умението да работи с хора определя като най-важния урок, който е научил.
лейтенант Мариян Делиев – първенец на 147-ми випуск „Сливнишко-Драгомански“:
„Аз лично смятам, че един млад човек и още повече един млад мъж, когато прекрачи 18-годишната възраст и осъзнае своето място в обществото, е хубаво да стане самостоятелен.
Националният военен университет ми даде възможността да се науча да работя с хора. Това е нещо, което аз извличам като най-ценна поука от абсолютно цялото преживяване петгодишно, което свършва именно днес. И се радвам, че чрез това вече една идея по-добре успявам да се справя с тревогите, исканията, добрите и лошите моменти на хората около мен. Било то колеги или тези, които те чакат у дома, така че отношенията с хората е нещото, на което истински се радвам, че ме научи военният университет“.
Своя успех в 5-годишното обучение лейтенант Делиев отдава на екипната работа и добрата академична среда в Националния военен университет.
лейтенант Мариян Делиев – първенец на 147-ми випуск „Сливнишко-Драгомански“:
„Да си първенец на випуска със сигурност е чест. Доста внимание получава тази цялостна церемония по това да бъдеш такъв.
Но не бих казал, че това нещо го дължа изцяло на себе си. Бих казал, че всички мои колеги – мъже, жени, момичета и момчета, било то тези, които са мои връстници, а и тези, които са мои ментори и преподаватели, са спомогнали днес аз да бъда на това място. Повече го отдавам на тях, отколкото на себе си, защото те винаги са били мотиватор да вървим ръка за ръка в този академичен успех заедно и аз никога не бих посочил себе си над тях, а по-скоро редом“.
В бъдеще вижда себе си като част от позитивната промяна в отбраната за една по-силна, модерна и способна армия с корени в традициите.
