Така смята Виктория Петрова, а състудентът ѝ Борис Гелин е съгласен с нея
Срещата с Виктория Петрова и Борис Гелин, които наесен ще са вече второкурсници в специалността „Военна медицинска сестра”, имат първия си стаж във Военномедицинската академия. Те са студенти по тристранното споразумение за образование на военни медици, което им дават в Медицинския университет във Варна и Висшето военноморско училище, както и във ВМА с условия за стажуване, за каквото мечтаят много от студентите ни по медицина.
Разговорът тръгва от най-естествения въпрос – как избират професията на медицинската сестра. Борис Гелин, който е от Батак, казва, че в професията особено цени нейната хуманност. Харесва да помага на хората, но го привлича и динамиката ѝ, каквато в повечето професии няма. „За медицинската сестра винаги има работа, а времето в нея отминава неусетно, казва той, очаквам тази професия да впечатли повече момчета като мен, за да станат и те военни медицински братя.”
При Виктория, която е от София, професионалният избор е съвсем естествен. Познато ѝ е всекидневието на професията от разказите на баба ѝ, медицинска сестра, и се е впечатлявала особено при случаи, когато е спасен животът на пациент. Казва, че винаги се е възхищавала на работата ѝ. А двамата ѝ дядовци са работили под пагон и така лесно обвързва военната и медицинската професия. „Реших
да съчетая двете в една толкова благородна работа
казва Виктория.
„Днес препоръчвам да избере тази професия на всеки съученик и приятел, защото тя е велика.” Но искам първо да докажа на себе си, че мога да се справям, защото в същото време тя е тежка и не е за всеки. Искам да докажа и колко добрина е останала у хората и да ѝ се „раздам на макс”.
На лекциите в Медицинския университет през първата година прекарвали 90% от времето си. А във Военноморското училище им предстои да започнат и военната си подготовка като курсанти, засега са само студенти – специализанти. Но в общежитието във Военноморското са всекидневието и битът им. Там общуват и с колегите си от випуска преди тях. Момичетата, които сега ще са трети курс, много им помагали по изучаваните теми през учебната година, а и в административните занятия. „Оценяваме помощта им, за да достигнем добро ниво още в първи курс”, казват Виктория и Борис. А вече завършилите медицински сестри, които срещат сега при стажуването във ВМА, са им като ментори, те ги съпътстват и помагат и в стажа. За което им благодарим, особено на старшина Мария Цекина, казва Борис. При проблеми тя е винаги до тях.
Незаобиколим е въпросът по-трудно ли е за едно току-що завършило средното си образование момче да избере да работи като медицинска сестра.
„Самата професия си е трудна, не бих казал за мен или за момичетата е по-трудна”, казва Борис. „Защото в работата ни трябва да има и мъжка ръка, особено при този дефицит от медицински сестри. Ако в отделението се случи нещо с тежък пациент, – и като диагноза, и като килограми, колега като мен може да помогне възможно най-бързо. А при избора на професията вкъщи имах само подкрепа, родителите ми винаги са били „зад мен”, споделя вече загърбилият първата и „най-трудна” според него учебна година с изпити по учебници – „цели тухли”.
Но сега, след първата година на преход от средното към по-високото образование, и Борис, и Виктория смятат практиката при стажуването за в пъти по-интересна от теорията.
Особено практиката във ВМА, където отвсякъде ти помагат да усвоиш умения и сръчности и да научиш нещо ново.
Друго е да научаваш от първо лице всекидневието в клиниката
По-интересно е и по-лесно се запомня, смятат и двамата стажанти. И ако си човек като тях, както с желание изучават професията си, практиката е по-скоро удоволствие. И по-лесно се учи по този начин спецификата на работата, смятат и двамата.
Като прехвърляме поглед отвъд дипломирането и към годините след това, Борис и Виктория казват, че си представят пътя си във военните формирования, но и в клиниките на ВМА. В първия случай ще натрупат опит във военната страна на професията си. Те имат голямо желание „да си премерят силите” и в мисии. Но според тях в клиниките на ВМА, дори и днес като стажанти, научават много от всекидневната практика на медицинските сестри. „Очаквам това да тласне развитието ми, а и ще има динамика. Целта ми е всъщност максимално „да взема” от професията и да дам също така. Тази професия е за даване, казва Виктория.
И Борис си мечтае да се сблъсква с всякакви задачи в мисии или при помощ при бедствия, каквато например е тази, която оказват екип от медици от ВМА след земетресението в Турция. И той мечтае да се сблъсква професионално с всякакви екстремни ситуации, „да пипна, да докосна всичко. И най-вече да помагам на хората”. Надява се да завършат успешно и да се включат в екипите на ВМА.
След разговора за мечтите се връщаме назад към времето, когато им е било най-трудно – и в ученето, и в стажуването. Като един студент по медицина Борис смята, че
най-трудното, с което трябва да свикне, е отдадеността и дисциплината
И ако не изградиш отсега навиците си, ако не ти „идва отвътре”, по-късно ще е късно… Тялото и мозъкът ти трябва да свикнат на натоварването, а едно от най-трудните неща е да се настроиш психически. „Защото професията ни не е лесна, особено в съчетаване с военната, казва той. Трябва да си твърд спрямо изборите, но като част от редиците на ВМА трябва да съхраниш и хуманността още от началото на пътя. Да помниш, че трябва да си човечен.”
Оказва се, че още отсега и Виктория, и Борис имат едно наум каква специализация ще изберат в „далечното” време след дипломирането. Борис казва, че иска да се занимава с реанимация и анестезиология като сестра в такава клиника. „Там е от най-динамичната страна на професията, което казах, че търся.” И това смята да специализира след дипломирането. Докато Виктория ще специализира като операционна сестра. „В операционната стават чудеса със спасяването на нечий живот. И аз искам да съм там и да дам максимално от себе си за това, казва момичето. За да направим повече хора щастливи, когато видят близките си, след като се събудят от упойката… Искам да съм там, когато пациентът си отваря очите.”
Засега ще са малък екип от трима във втори курс. Любопитно е повече състезание или повече взаимопомощ има помежду им. „Отношенията ни са прекрасни и без момичетата нямаше да съм тук – отговаря Борис. Те ме изтласкват нагоре. Много се подкрепяме и е хубаво, че са те, много съм им благодарен, защото в началото наистина ми беше трудно – и с четенето, и с дисциплината.” Според Виктория те много държат, освен да са професионален екип, и на доброто приятелство, което се оказва особено важно в тази първа година след излизане от семейството. „За всяка трудност се обръщаме един към друг – казва тя. А ние сме заедно за всичко – и за добро, и за лошо. В малката ни общност държим на добрите си отношения и ако нещо не е окей, държим то да се изговаря.” Те просто избират да се подкрепят, „бутат се” един друг, защото засега „по-страшно от сесията няма”… Но в малкия екип това стимулира повече от конкуренцията и състезанието. Имат план да изучават и по още един език освен английския, който владеят.
Но все пак Виктория и Борис живеят в красив град като Варна и разтоварването с разходка в Морската градина и на плаж през лятото е най-лесното нещо.
