Богдан КОЗМА
Военният бюджет на страната гони $10 млрд.
Мащабната инвазия на Русия в Украйна накара европейските страни да увеличат бюджетите си за отбрана до нива, невиждани от времето на Студената война, за да запълнят празнината в капацитета си, създадена от години на ниски разходи и зависимост от САЩ. Румъния може да допринесе за тези усилия, като съживи своята отбранителна промишленост, която е била пренебрегвана в продължение на много години, преминавайки от централизиран, ориентиран към износ модел на лицензирани или реконструирани бронирани превозни средства, леко стрелково оръжие и боеприпаси от съветската епоха към по-фрагментирана промишленост, адаптирана към стандартите на НАТО и съвременните технологии.
Националната стратегия за отбранителната промишленост на страната за периода 2024–2030 г. е амбициозна. Нейните основни цели са да оборудва въоръжените сили съгласно стандартите на НАТО и
да изведе от употреба оборудването от съветската епоха
да насърчи трансфера на технологии, модернизацията и местното производство; и да увеличи финансирането за научни изследвания и развитие. Перспективите са обнадеждаващи, като последният бюджет за отбрана възлиза на $9,84 млрд. (или 2,24% от БВП), от които една трета е за придобиване на въоръжение и оборудване.
Отбранителната промишленост обаче е фрагментирана между Romarm, най-големият държавен конгломерат (с 15 дъщерни дружества), и други държавни или частично държавни компании. По закон държавата трябва да притежава най-малко 50% от всички компании в отбранителната промишленост.
Отрасълът също така функционира в доста сложна регулаторна рамка. Националната агенция за обществени поръчки контролира политиката в областта на обществените поръчки, Министерството на отбраната контролира планирането и изпълнението, а Министерството на икономиката отговаря за държавните компании в областта на отбраната. Всички договори на стойност над €100 млн. подлежат на одобрение от парламента.
Международни партньори
От 90-те години на миналия век Румъния поддържа по-тесни връзки с големи чуждестранни компании в областта на отбраната. Първата от тях е израелската Elbit Systems, която през 1997 г. създава съвместно предприятие с Aerostar Bacau за модернизиране на румънските MIG 21 до стандарта LanceR. Компанията има местен клон – Elmet International SRL, който произвежда авионика и технологии за безпилотни летателни апарати.
Партньорствата с американски компании като General Dynamics, Lockheed Martin и Raytheon Technologies доведоха до създаването в Румъния на център за поддръжка на F-16, производство на компоненти за Patriot и линия за сглобяване и производство на бронирани превозни средства Piranha V.
Френските Airbus, Naval Group и Thales са предоставили военни комуникационни системи, като са модернизирали фабриката за самолетни компоненти Ghimbav и са сключили партньорство с корабостроителницата Constanta Naval Shipyard. Полската PGZ изрази интерес да се състезава с модела си Borsuk в търга за доставка на нови бойни машини за пехотата на Румъния. През 2024 г. германската – за €40 млн., подкрепена от инициативата на ЕС за производство на боеприпаси.
Румъния погледна и извън своите западни съюзници. Турската компания Otokar, след като спечели договор за 1000 бронирани превозни средства Cobra II, създаде местен клон, Otokar Land Systems. Амбициозно партньорство с южнокорейската Hanwha Aerospace с договор за 54 гаубици K9 Thunder ще включва създаването на изцяло нова производствена линия за бронирани превозни средства за превоз на личен състав в страната.
Механизми за финансиране
Достъпът на Румъния до различни механизми за финансиране от ЕС и САЩ е важен елемент за установяването на тези партньорства и ще бъде водещ фактор за по-нататъшното развитие. Например през 2024 г. страната си осигури заем от $920 млн. от САЩ за закупуване на американско отбранително оборудване.
Румъния участва и в около 20 проекта в рамките на Постоянното структурирано сътрудничество (PESCO) на ЕС, като ръководи два от тях. PESCO ѝ дава достъп до подкрепяни от ЕС инициативи за сътрудничество като Европейската патрулна корвета, с подкрепа за проучване на осъществимостта и началните фази на проектите. По отношение на Европейския инструмент за мир Румъния е подала заявки за възстановяване на разходи за оборудване и муниции, предоставени на Украйна.
От 2021 г. Румъния участва и в Европейския фонд за отбрана с относително скромни проекти за научни изследвания и развитие. С бюджет от €8 млрд. фондът съфинансира многонационални научни изследвания и развитие, което дава на страната възможност да участва в европейски военни проекти от ново поколение.
Съществуват и други механизми на ЕС и НАТО, които Румъния би могла да използва за улесняване на трансформацията на отбранителната си промишленост. Един от тях е планът ReArm Europe Plan/Readiness 2030 за отбрана на стойност €800 млрд. за координиране и увеличаване на колективните инвестиции в отбраната. Той дава приоритет на отбранителните поръчки с мотото „Купувайте европейското“ и по-голяма оперативна съвместимост. Европейската инвестиционна банка също разшири мандата си за подкрепа на проекти с двойна употреба в областта на отбраната, като например военната мобилност. Друг финансиращ механизъм е
Фондът за иновации на НАТО
на стойност €1 млрд., който инвестира в нововъзникващи технологии с двойна употреба. Румънските стартиращи предприятия могат да получат подкрепа от него за работа в области като изкуствен интелект, киберсигурност и съвременни материали.
В същото време предизвикателствата подкопават амбициите на Румъния в областта на отбранителната промишленост. Основен проблем е бюрократичната неефективност на държавата, която затруднява чуждестранните компании, както беше случаят с отмяната на сделката с Naval Group поради забавяне в подписването на договора през 2023 г. Неясната компетентност на Министерството на икономиката и Министерството на отбраната забавя вземането на решения, а чуждестранните компании често се сблъскват с множество бюрократични нива.
Високите енергийни разходи са друг значителен недостатък. Отбранителната промишленост на Румъния остава силно зависима от остарели технологии, които консумират значителни количества енергия и увеличават оперативните разходи. Това е основна пречка за привличането на международни партньори, както и за интегрирането в европейските вериги за доставки.
Вероятно най-вредна е хроничната неспособност на Румъния да изпълни изцяло плановете си за разходи за отбрана. Например през 2023 г. тя определи бюджет за отбрана в размер на 2,5% от БВП над целта на НАТО от 2% за този период, но в крайна сметка изразходва само 1,6%, което е под средното за НАТО от 1,73%.
Оригиналът на статията е публикуван на сайта на Германския фонд „Маршал“ на САЩ“, а преводът от английски е на сайта „Мостове на приятелството“.
Увеличените заплати привличат нови 6000 войници
За първи път през последните години броят на румънските военнослужещи е нараснал с 6000 души след увеличение на заплатите на военните, съобщава телевизия „Диджи 24“, цитирана от БТА. Румънската армия наброява около 70 000 души, но според плановете за отбрана идеалният брой би бил между 120 000 и 130 000 души.
Влизането на повече хора в армията стана факт след увеличението на заплатите на военнослужещите през последните две години, посочва „Диджи 24“ и допълва, че това е привлякло повече румънци към въоръжените сили въпреки риска от конфликт. Към момента един войник в румънската армия започва военната си кариера с нетна заплата от около €1000, посочва „Диджи 24“.
Румънската армия е насочила вниманието си напоследък към младите хора, стремейки се да привлече 6–7 хил. доброволци към резерва. Армията има проект за доброволци, който предвижда военна подготовка в рамките на общо четири години, като кандидатите ще преминават през двуседмично обучение, а след това веднъж годишно ще се връщат за военна подготовка от една седмица. Проектът е насочен към лица на възраст между 18 и 35 години. Заплащането в рамките на проекта е атрактивно, като може да възлезе на около 7000 леи месечно (близо 2700 лв.), информира телевизията.
