Верижните машини изискват знания и опит, който се създава трудно и трябва да се цени
„Спомням си комична случка – казва старшина Георги Гетов, – бяхме в предишния състав на 10-и механизиран батальон във Враца. Изпращат ме в Плевен да взема войници от новобранския център.
Питах в личен състав колко са войниците
Трима-четирима… Паля колата – тези 4 човека ще ги събера, няма да се таралянкаме по влакове. На плаца са се строили войниците. Строили сме се и ние, приемчиците. Четат: за Враца – 35 човека. Колата оставих на паркинга, а аз с тях – на влака. Вечерта – айде с един колега до Плевен, за да си прибера колата обратно…“ Така непредсказуемостта го навестява в работата понякога, та се налага, както някога, така и сега, като главен сержант на 10-и механизиран батальон във Враца старшина Гетов да изобретява нестандартни решения.
Освен че е пряк началник на войниците и сержантите, той е и пръв помощник на командира. Умението да си балансьор е решаващо – командирът разбира за техните проблеми чрез него, а това определя къде да наблегне в подготовката им.
– Сега системата е различна, отбранителната политика – също. Наборните войници бяха дисциплинирани, но с тях се работеше с по-особени методи. Повишаваше се тон, дисциплинарните мерки не бяха изключение. Сега с хората се работи по-лесно, говорим на един и същи език. И професионализмът е на по-високо ниво.
Старшина Гетов е продължител на фамилна традиция – има военни в рода си, баща му е бил подполковник в 8-а Бдинска механизирана бригада с 33 години служба. „Живеехме в блоковете до поделението и детството ми премина тук – и като игри, и като лудории. Баща ми освен
началник на служба „Въоръжение“ в бригадата
беше и началник на ученическите военнополеви лагери. С калашник съм стрелял още в 3. клас на полигона Реселец. С мерак хванах автомата…“
Завършил математическата гимназия с химичен профил във Враца, младият Гетов изкарал Висшия институт по хранителновкусова промишленост в Пловдив. И вероятно кариерата му щеше да бъде различна, ако не беше влязъл през 1995 г. в казармата. „Бях палав, влечеше ме по пакостите. В казармата ми дойде акълът. Почувствах – това е моето място. Решението взех без колебание – да остана на служба. И така вече 29 години…“
Умението да се забърква на младини в непредсказуеми ситуации често го навестявало. Една събота като новобранци попитали дежурния по поделение да ги пусне на стадиона в близкото село за футболен мач. Да, ама след футбола седнали в заведение – „Караваната“, да пият безалкохолни. Минава старшината на ротата, тръгнал за село. Яааа – новобранци! Отложил пътуването – следобед и цяла вечер имали занятие „вдигане по тревога“. Не можел да преживее, че новобранци на 2–3 месеца служба отишли да седнат в Караваната…
– Разликата със сегашните военнослужещи е очебийна. Едно време ги вземаха насила в казармата – споделя старшина Гетов. – Ще, не ще, по закон – влиза. Сега е личен избор. Държанието е по-друго, по-лесно се работи с хора, дошли с мисълта, че ще изпълняват определени задачи. За съжаление, некомплектът е реалност.
През последната година са попълнили част от него, но основно не достигат офицери. Идват от Националния военен университет във Велико Търново, но всеки търси да е по-близо до родното си място или където ще има кариерно развитие. Немалко хора са напуснали и сега офицерският дефицит е осезаем. Откъм войници – също има, но неголям. С последните приеми попълнението е сериозно. Осъзнават, че са на състезателен принцип и идват добре подготвени – здрави, натренирани.
Знаят за какво кандидатстват
Според него не само поуките от войната в Украйна стимулират процесите на промяна. Модернизацията върви вече от 7–8 години. Екипировката се променя, въоръжението, техниката. Новият автомат „Калашников” има възможности да му се прикачват бързомери, по-точни мерни прибори. Облеклата са добри, но има дефицит, особено за обувки.
Последното голямо учение – батальонно-тактическо, било през февруари на полигон „Корен” с бойни стрелби. Главният сержант осъществява бързата комуникация между командването, което управлява самото учение, и ротите от батальона. „Имахме и много придадени подразделения. Тази година участваха колеги от Горна Оряховица – от химическия батальон, от 3-ти батальон на Трето бригадно командване. Попълниха ни, защото нямахме достатъчно хора. Участваше и една италианска батарея. Моята задача е да осъществявам ефективна комуникация между различните подразделения…“
Като свързващо звено между командирите на отделения и войниците старшина Гетов има ясно очертани отговорности – където има нужда нещо да се доорганизира, да се изяснят задачите – отива и проверява до каква степен са изпълнени. Докладва на командира за събитията, за проблемите на хората.
– Бяха кал, студ, а вечерта и дъжд. Справихме се. Знаехме къде отиваме, какъв е сезонът, бяхме подготвени. И хората бяха силно мотивирани. Имаше непланирани ситуации, но хората, които водят подразделения, успяваха да намерят най-доброто решение съобразно местността. Страхотна кал. Верижните машини се движеха с голям зор. Даже колегите италианци закъсаха – въобще не са свикнали на такъв терен. За колесната техника постоянно изпращахме хора да извличат закъсали автомобили. По-добра проходимост имаха по-високите транспортни автомобили. Но недостигът на механик водачи за верижните машини ни създава трудности. В конкурсите се обявяват специално места за механик водачи, шофьори. Постъпват, постъпват, а на следващата година 3–4-ма заминават в други формирования.
Текучеството пречи
Нашият батальон е с повече верижни машини и ни трябват доста механик водачи. А за да стане добър механик, се изисква и време, практика. Когато идват при нас, изискваме да имат категория С, извън армията те не са виждали такава машина. Отиват на курс в Сливен, а тук процесът на подготовката продължава. Постоянно се провеждат кормувания, занятия – така описва състоянието на проблемите старшина Гетов.
Според него на едно момче, като му туриш снаряжение от 13 кг раница, автомат, а бронежилетките са около 25 кг, трябва да го приучиш да издържи на преходите. Това е целта на подготовката в мирно време. Ако, не дай си боже, стане реален военен сблъсък, да са подготвени физически, психически, да имат мотивация – като знаят какво ще изпълняват и по какъв начин. Провеждат такива придвижвания – пеши марш по време на цялата подготовка. Ако някой не се справя, отпада от системата. И жените автоматчици – ерпегистки, също издържат. На батальонното сами си построили и оборудвали палатката, маскирали я, окопали я с лопатките. Дъжд, вятър, кал – всички сезони се сменили на „Корен” за тези десетина дена на учението, но всички издържали доста добре.
Старшината е убеден, че тези, които са призвани да бъдат военнослужещи, си личат от първите дни на постъпването. Има и други – с нагласата, че в казармата има градинки и работата им е да подрязват дръвчета. „Службата не е подходяща за глезльовци, мамини синчета – такива, които нямат основни навици, даже физическо не е играл. Чул, че се взимат хубави пари, и решил – я да дойда да ги прибера… Ама тези пари трябва да ги изкараш.“
От последните два набора никой не е напуснал. Кампанията на самите окръжия вече е по-добра, кандидатите имат представа за какво са дошли. Мотивирани са,
добре се вписват в обстановката
Старшина Гетов вярва, че все още военната служба преобразува младежите в мъже, както едно време. „Влязох с детски начин на мислене, но казармата го преобрази…“ Неговият син обаче е поел по друг път – студент в Техническия университет в София, следва компютърно и софтуерно инженерство и работи в софтуерна фирма. Очевидно ще скъса семейната традиция. „Някой път, като му разказвам за казармата какво е, чак му се струва невероятно. От занятия му пращам снимки покрай палатката, креватите, къде спим и как ядем, какво правим. Много му е чудно, странно и даже му се струва невероятно, че може да се издържи на такива условия. Затова младежите може би трябва да минат такава подготовка, да видят, че не е толкова страшно, и да може да се разчита на тях в трудни ситуации – добавя старшина Георги Гетов.
