Окончателно решение на КС: Взимат автомобила, ако си пил, надрусан или и двете.
Държавата продължава да „напомпва“ ограниченията и да повишава глобите до космически нива спрямо жизнения стандарт на българина в опит да се оттласне от последното място в Европа по смъртност при катастрофи на пътя. През 2024 г. страната ни успява да не е на последно място в ЕС. Статистиката сочи, че България е на предпоследно място със 74 смъртни случая на 1 млн. жители, а на последно е Румъния със 77. През 2023 г. България и Румъния делят последното място с 81 жертви на милион жители. Средният показател за ЕС през 2024 г. е 44, а година по-рано – 46. Намалението е едва 3%, което е неприемливо сравнено с поставената по-рано цел до 2030 г. жертвите да спаднат двойно.
На този фон действията на властта стават все по-крайни, а глобите все по-солени за джоба на средностатистическия българин. Властта взе и последната непокорена метафора на свобода за българина – да изпреварваш отдясно през аварийната лента. Ако камерите те засекат да караш там, първата глоба е 1000 лв., 3 месеца лишаване от право за управление на МПС и отнемане на 10 контролни точки при първо нарушение. При второ нарушение – 4000 лв., лишаването от право за управление на МПС е 6 месеца, а отнетите контролни точки – 20. В рамките на шегата – ако държите да карате отдясно, по-добре го направете в София, в бус лентата в столицата глобата е само 50 лв.
В главата на българина трябва да бъде набито и още едно драконовско ограничение – никога не карайте с повече от 90 км/ч в населено място. Превишаване с над 40 км/ч от ограничението ще ви струва 600 лв. и 2 месеца без книжка.
Електрическите тротинетки могат да се карат само през деня, и то, ако са регистрирани и водачът има застраховка „Гражданска отговорност”.
Най-важната промяна в последната от цяла дузина кръпки през годините е засичането на средна скорост при движение по автомагистралите. За целта толкамерите на пътната агенция вече могат да засичат скорост. Според регионалния министър Иван Иванов само по автомагистрала „Тракия“ има 49 портални рамки, които засичат подобни нарушения. Те са така поставени, че между две рамки да няма отбивки за заведения и бензиностанции. Така измерената средна скорост е обективна величина, която може да бъде санкционирана. Освен тези рамки с камери ще има и мобилни камери в автомобили, които са немаркирани като полицейски. Вътре в тях обаче служителите ще бъдат униформени. Нарушителите, които са превишили ограничението на скоростта, ще получават електронен фиш.
Единствената мярка от първоначално планираните от законодателите, която се провали и не бе приета, бе вероятно и най-важната – да се ограничи максималната скорост по аутобаните на 130 км/ч от досегашните 140 км/ч. Депутатите не посмяха да направят това въпреки окаяното състояние на магистрала „Тракия“. Така България остава държавата с най-много жертви на пътя и с най-висока разрешена скорост по магистралите. Макар че никоя от тях да не може да се сравнява с истинските европейски пътища.
Много от пътните експерти останаха недоволни от поредните промени в законодателството. „Това е поредната промяна в този закон, но никога това не дава крайни резултати. Би било добре да се направи съвсем нов закон, който да отговаря на съвременната пътна среда. Важно е да бъде променено и съзнанието на хората“. Това коментира пред Нова телевизия автомобилният състезател и бивш заместник-председател на Държавната агенция по безопасност на движението Димитър Илиев около темата за промените в Закона за движението по пътищата. – Много катастрофи се случват заради използването на мобилни телефони от шофьорите. Мярката за засичане на средна скорост по пътищата е като, ако на колата са ѝ изтъркани гумите, ние да ѝ боядисаме джантите. Нужен е нов закон. Санкциите възпитават, но при нас се глобява основно за скорост“, каза още Илиев. Той иронично коментира, че държавата винаги има „страхотна стратегия и планове“, но по-важно е те да се спазват от самите държавни институции.
„Правим кръпка върху кръпка на този закон“, коментира и Владимир Тодоров от Българската асоциация на пострадалите при катастрофи. – У нас пътните знаци са архаични и трябва да се премахнат 30% от тях. „Няма държава, в която да има толкова много ненужни пътни знаци“, каза Тодоров. Ненужните пътни знаци с нелогични ограничения могат да докарат до лудост шофьорите. Ако ги спазват, пътят Варна–София се минава за 8 ч и 12 мин, цитира свой експеримент отпреди дни един от депутатите в Народното събрание.
Така битката продължава – от една страна, драконовски мерки и непосилни глоби, които трудно могат да доведат до някакъв дисциплиниращ ефект за шофьорите. От друга – недоволството на шофьорите, които пък винаги смятат, че ограниченията важат за всеки друг, но не и за тях. Единствените, които не могат да имат право на мнение, са самите жертви на пътя – много от тях пострадали от прекомерното самочувствие на някой неизвестен за тях демон на пътя.
Институтът за пътна безопасност:
МВР манипулира данните за жертвите
Министерството на вътрешните работи системно манипулира статистиката за загинали и пострадали при катастрофи от началото на 2025 г., алармира Институтът за пътна безопасност (ИПБ).
Според него тази практика се прилагала само при самокатастрофирали водачи, когато няма трети пострадали лица, а целта е да се избегнат бъдещи претенции от страна на близки или застрахователи, както и да се представят пред обществото и европейските институции по-ниски нива на пътната аварийност.
Подаването на невярна информация крие риск от сериозни санкции от Европейската комисия за нарушаване на стандартите за прозрачност и отчетност, предупреждава ИПБ.
Според ИПБ обществото трайно остава губещо в тази схема
Според анализ на ИПБ от началото на 2025 г. от статистиката на МВР са изключени 25 души с аргумента, че са починали от инфаркт или инсулт преди удара – над 10% от общо 229 загинали. През 2024 г. изключените по същата причина са 48 от 480. За сравнение, между 2015 и 2023 г. този дял е бил едва около 2,5%. Данните на Националния статистически институт не показват нарастване на инфарктите, което поставя под съмнение обективността на тези изключвания, подчертава Институтът.
Освен това разминаване се наблюдава и при данните за пострадалите – Министерството на здравеопазването отчита 12 456 души, потърсили медицинска помощ след ПТП през 2024 г., докато в регистрите на МВР фигурират само 9054. Разликата от над 3400 души се дължи на системно неизписване на леко ранени лица, с което се подценява реалният мащаб на проблема.
Сравнителен анализ за периода 1–21 юли 2024 г. и същия период на 2025 г. показва, че през 2025 г. има един загинал повече. Макар и малка, тази разлика е обективен показател, тъй като не подлежи на административна интерпретация, изтъква още ИПБ.
Институтът за пътна безопасност прави извод, че увеличението на жертвите при катастрофи през тази година, въпреки заявените от МВР мерки, ясно показва, че те не дават реален ефект. Статистическите манипулации, особено при случаи на самокатастрофирали, не само изкривяват картината, но и подлагат страната ни на риск от европейски санкции. Необходима е спешна промяна в политиката по пътна безопасност и връщане към прозрачност и отчетност, призовават от ИПБ.
