Големият футболист и велик наставник Димитър Пенев е на първо място добър човек
Миналата седмица по достоен начин само пресклуб България и футболен клуб ЦСКА отбелязаха 80-ата годишнина на Димитър Пенев, футболен треньор на XX век у нас. Голям футболист и велик наставник!
Но не е само това. Полковникът от запаса Димитър Пенев на първо място е един добър човек.
Една голяма личност
Някои ще кажат – хитър шоп с голям късмет. Може и така да е, но Пената има и до ден днешен нюх да вижда големия футбол. Нюх за таланти и независимо от напредналите години продължава да крои планове, да дава идеи как да се развиват българските състезатели.
Остава си и голям противник на чужденците по нашите терени. „Така няма да стане. Нашите трябва да играят. Да играят от малки. Да им се дава непрекъснато шанс, това е. Аз навремето започнах при мъжете на „Локомотив“ на 16 години, колко други наши също са били така. Всички от малки играехме, за да стигнем до световно, европейско, олимпиада даже… Сега само чужденци. Ама повечето не са с нищо по-добри от българските момчета”, започваме да си хортуваме с Пената, докато му подарявам от името на вестник „Българска армия“ бутилка хубаво българско червено вино от лимитирана серия на една от популярните ни винарни.
Болка му е и училищният футбол. „Обикалям из махалата, гледам децата нещо се мотаят, ама какво правят? Имат по два часа на седмица физическо и нищо не става така. Не съм видял
една футболна топка да дава учител
Как да стане тази работа?“, продължава Стратега.
Него често може да го видите в тотопункта до автогара Юг. С малката си „Хонда“ обикаля квартала, понякога сяда с авери в едно кръчме на пазара „Ситняково“. Винаги усмихнат, постоянно готов да помогне или поне да те разсмее. А спомените с него са безкрайни.
Като говорим за усмивките, се сещам за една история от преди четвърт век в Кипър. Тогава той работеше за „Литекс“, а в курорта Агия Напа бяха на подготовка осем български отбора. Всички тренират на съседни терени и всеки спокойно може да гледа отблизо кой от конкурентите как тренира. И не може нещо да бъде скрито. Да, ама не. Треньор на ЦСКА беше именитият Луиджи Симони, пресаташе – актьорът Игор Марковски, собственик – Васил Божков. Заниманията на червените бяха закрити и журналисти не трябваше да припарват до тях. Не че от съседния терен няма да видят всичко, ама нейсе.
Един ден обаче взимаме оператори и с колежка от БНТ надъхано се изтипосваме при италианския треньор, за да искаме разрешение поне 15 минути да снимаме.
Нещо се изгубихме в превода
и не се получи. Връщаме се в хотела ругаейки, Пената ни вижда и се хили. Повдигна очилата и рече: „Какво? И днес капитан Клос“. После замина нанякъде. Колежката се опули, защото няма младо момиче да е гледало полския сериал „Залог, по-голям от живота“ и безгрешния капитан Клос… (Пената не е много по езиците, ала явно прави асоциация с closed от английски). Или е чул нещо подобно някъде…
Иначе помни всичко. Особено когато става дума за САЩ‘94. Преди прословутия мач в Париж на 17 ноември 1993 г. отборът тренираше на игрището в Драгалевци. България бе направила равен с Швеция у дома и се очертаваше да гледаме и това световно по телевизията. Пушим, а на моя констатация, че и тази квалификация е приключила неуспешно, следва тирада: „Откъде си сигурен, че няма да се класираме. Има мач на Израел с Франция, после бием ние петлите и ще стане“. „Как ще стане, бе, старши?“ „Ще стане! Всичко може да стане, ще играем в Америка“, говори Пенев. Много пъти съм го питал дали наистина е бил убеден, а той все отговаря, че дори е вярвал на нещо голямо на това първенство. По неговия си начин.
На самото световно, след загубата от Нигерия, Пената бе забранил на Боби Михайлов да разказва на останалите
какво пишат вестниците в България
Тогава всяка сутрин от София им изпращаха факсове с всички статии. И немалко мои. След една от победите бях си позволил да определя играта на националите като „организиран хаос“. Понякога, когато се видим, още ми подмята някоя от неговите си реплики за тази дописка. Ама пак с усмивка ти казва, че не си бил прав…
Да, световното е голямата му гордост, ала винаги говори с умиление, че помогнал в трудни моменти на младите по онова време Любослав Пенев, Емил Костадинов, Христо Стоичков, Димитър Бербатов, Мартин Петров, Стилиян Петров. Сменял е позициите им, търсел и варианти в различни състави, но е бил убеден в едно – те ще станат големи играчи, при положение че са на игрището. Затова и направи Стилиян Петров дефанзивен полузащитник, просто защото нямаше къде да го вмести в онзи тим на ЦСКА. Е, дърпаше им ушите понякога. И знаеше всичко за момчетата си. Кога са на дискотека, кога другаде… По време на лагерите в резиденция Бояна слагаше под гумите на колите им кутийки от кибрит и така на другата сутрин разбираше, кой от тях е бил по-малко в леглото си. Помагал е, никога не е пречил.
За него говорят, че е единственият бранител, който е играл чисто спортсменски срещу Гунди. Пената никога не е казал лоша дума нито за Аспарухов, нито за някой друг опонент на терена. Случва се да покаже онази снимка, на която се вижда как в един момент е надскочил синята деветка. Няма обаче да гледа филма за Гунди, просто си има свои спомени за онези времена и не иска да ги разваля.
За армията си спомня с добро
Имал е звание както всички останали, има и случки с генералите, времето било друго тогава. Сега болката му е да види готов новия стадион в Борисовата градина. Често спира хондичката и влиза на строежа, гледа, пита инженерите как вървят дейностите. Понякога ходи на тренировъчната база в Панчарево. Случва се да носи лакомства на играчите, но акъл не дава. Гледа тренировките… С усмивка.
Като се разделяме, последния път ми показва поизмачкана снимка с президента Желев и генерал Владимиров, бивш шеф на НСО. Беше я носил и на някаква пресконференция. „Много го запалихме за футбола Жельо, да знаеш“, казва. И не само него. Пената и славната му чета остават завинаги в българската история. Останалото са усмивки и подробности.
Пенев, извел България до най-големия ѝ успех във футболната история – четвъртото място в САЩ’94, е роден на 12 юли 1945 г. в софийското село Мировяне. Започва футболния си път в „Локомотив“ (София), където записва 35 мача и 1 гол в периода 1959-64 г. След това преминава в ЦСКА, където до 1977 г. взима участие в 329 двубоя и отбелязва 24 попадения. Става шампион на България цели 8 пъти – един с „Локомотив“ (София) през 1964 г. и 7 пъти с ЦСКА – 1966, 1969, 1971, 1972, 1973, 1975, 1976 г. Носител на Купата на Съветската армия с ЦСКА през 1965, 1969, 1972, 1973, 1974 г. Два пъти е избиран за най-добър футболист на България през 1967 и 1971 г. За националния отбор има 90 срещи и 2 гола. Участник на Световните първенства през 1966, 1970, 1974 г. С треньорската му кариера са свързани някои от най-значимите постижения във футболната ни история на клубно и национално ниво. Като асистент в ЦСКА (1979–1983) взима участие в елиминирането на действащите европейски шампиони „Нотингам Форест“ и „Ливърпул“ и класирането на полуфинал за КЕШ (1982), а след това като старши треньор с „армейците“ стига до полуфинал в турнира за КНК (1989). По-късно извежда националния отбор до бронзовите медали на Световното първенство в САЩ през 1994 г. Той води националния тим и на първото му участие на Европейско първенство по футбол през 1996 г. в Англия. Бил е начело на отборите на „Димитровград“, „Спартак“ Варна, ЦСКА, „Лионинг“ Китай и „Ал Насър“ Саудитска Арабия, работил е още в Кувейт. Обявен е за треньор №1 на ХХ век на България. Награден с орден „Стара Планина” – първа степен. Почетен гражданин на София.
