Или как личното отношение към съвременното изкуство се превръща в културна памет
Насред летните жеги Националната художествена галерия представя едно истинско събитие в културния ни живот. От 24 юли до 5 октомври в Двореца (пл. „Княз Александър I” 1) ще видим дарението на Гауденц Б. Руф към Националната галерия.
То е резултат от над 20-годишна отдаденост към изкуството на България и региона и представя живопис, фотография, обекти и видео, създадени между 1987 и 2019 г. Като посланик на Швейцария в България (1995–2000 г.) Руф развива дълбоки контакти с местната културна сцена. След края на дипломатическата си кариера той остава ангажиран с художествения живот на страната, като създава наградата Gaudenz B. Ruf Award for New Bulgarian Art (2007–2011) за ново българско изкуство.
Колекцията, която постъпва в Националната галерия, е резултат от години на общуване с артистичната сцена тук – като при всяко истинско колекциониране, което е въпрос преди всичко на вяра в смисъла на изкуството, казва кураторката на изложбата Мартина Йорданова.
Колекционерите заемат особено място в обществото – между наблюдателя, мецената и свидетеля. Те не просто съхраняват, а създават културни разкази и подкрепят конкретно, морално и материално художника – съвременник на колекционера. Творбите в изложбата са избрани с поглед, който не търси епоха или стил, а състояния, разкази и ангажираност. Сред тях са работи на художници от България, Сърбия, Черна гора и Хърватска. Тази изложба е не само жест на споделяне, но и свидетелство за културна щедрост, за потенциала на съвременното колекционерство, което изгражда мостове между институции, артисти и публика. И за това как личният избор придобива обществена стойност.
Носорог в банята или абсурдните неочакваности на Георги Милков
След първата книга на Георги Милков* със 125 „Истории от ръчния багаж” се появи и втората – „Носорог в банята и още нови истории от ръчния багаж”. Разказите са създадени след много забавни, но и след много важни срещи в живота му, които трупа за над 30 години професионален опит като журналист във в. „24 часа”. И втората книга е пълна с абсурдни неочакваности, както самият автор казва. Сладкодумието му е познато и ето още едно доказателство. Познавах човек, разказва той, който по време на пандемията се бе приютил и живял сам в изгорялата катедрала „Нотр Дам дьо Пари”. Но не измислен герой като Квазимодо, а реален – от плът и кръв. Преди да почине, той ми довери, че е оставил таен знак някъде в недрата на храма и сега ще трябва да го търся по примера на Виктор Юго… Заглавието на новата ми книга е вдъхновено от реални събития, казва авторът, разиграли се в една слънчева сутрин на 2013 г., когато пред мен се появи истински носорог, тъкмо когато намазал лицето си с пяна, възнамерявах да се бръсна. И обобщава, че животът е така изпъстрен с абсурдни неочакваности, че от време на време се налага да прелитаме в мислите си и над рутината на обичайното.
За читателите на в. „Българска армия” Георги Милков заяви, че се надява книгата му да отваря света към нас извън клишетата: Защото то е моят начин на пътуване – да усетиш мястото понякога с цената на неразумно любопитство, но с идеята, че точно зад ъгъла, зад който никой не влиза, можеш да намериш отговора на въпросите, които си си задавал за една страна. И колкото и да си ходил по широките ѝ булеварди, не си го намерил. В такива нетипични места и срещи животът ми сервира случайни изненади. И това винаги ме е вдъхновявало да търся още и още за страната, в която съм. По тази причина имам разкази и за т.нар. банални, неекзотични места, разказва журналистът. Имам разкази от познати градове като Париж, Дъблин, Стокхолм, където всеки път съм откривал нещо ново и това ме е вдъхновявало да търся. И след всяко пътуване съм се връщал зареден с някаква нова идея за света, с ново знание за мястото. И това непрекъснато ново знание пък ме е подтиквало към нови пътувания към безкрайното познание. Защото, ако помислиш, че знаеш всичко за света, в един момент идва един носорог… Важен е духовният плам и да не се отказваш от детското си любопитство извън ограденото си дворче, обобщава той.
*Георги Милков е служил в Школата за запасни офицери в Плевен. В периода 2000–2007 г. отразява като специален кореспондент на вестника процеса срещу българските медицински сестри по т.нар. СПИН дело в Либия. Има опит и като военен кореспондент от българските мисии в Афганистан и Ирак, работи и на терен по редица регионални проблеми в Западна Сахара и Дарфур, отразява и израелско-палестинския конфликт, и събитията в Либия след края на режима на Кадафи до последния военен конфликт там през 2019 г. По-дълго време е в Близкия изток и Субсахарска Африка, но пътува и до конфликтни зони в Корейския полуостров, Северна Корея, Азия, Латинска Америка. Интервюирал е много държавни и правителствени ръководители.
„Клетниците” в подножието на храма
„Клетниците” е един от най-успешните мюзикъли на всички времена, с продукции в множество страни и на различни езици. У нас той ще се играе на площада в подножието на храма „Александър Невски”. Според BBC News спектакълът по романа на Юго има над 45 000 професионални представления в света пред обща аудитория от над 57 млн. души. Мюзикълът е отличен с много престижни награди, сред които и 8 награди „Тони”. Той е сред най-често играните мюзикъли заедно с „Фантомът на операта” и „Котките”.
Режисьорът акад. Пламен Карталов не се придържа към шаблона на продукцията от Уест Енд, а създава нов визуален и емоционален характер, като запазва духа на произведението. От вчера започна поредицата от 9 спектакъла на мюзикъла „Клетниците” от Ален Бублил и Клод-Мишел Шьонберг. С постановката се отбелязват 140 години от смъртта на Юго – от големите фигури на френската и световната литература. Диригент е маестро Константин Тринкс, който дирижира току-що поставената опера на Верди „Танхойзер”. В главните роли са Владимир Михайлов и Росен Ненчев – Жан Валжан; Орлин Павлов и Атанас Сребрев – Жавер; Весела Делчева и Паолина Малешкова – Фантин; Вениамин Димитров и Георги Арсов – Маруис; Александра-Йоана Александрова и Преслава Тодорова – Козет, и др., децата Марина, Любена, Марта, Никол, Дамян и Максим, солисти, оркестър и хор на Софийската опера. Представленията са на 25, 26, 27, 29, 30 и 31 юли.
НАКРАТКО
Гръцката поп икона Елена Папаризу стъпва за първи път на сцената на SPICE Music Festival на бургаското пристанище с концерт на 9 август. Певицата, която прослави Гърция с победата си в „Евровизия” през 2005 г. с My Number One, споделя, че участието ѝ в най-големия ретро фестивал у нас е като „завръщане у дома”. Тя е пяла из страната ни през 1999 г. с Antique и оттогава винаги се връща с удоволствие. Обещава жив, емоционален спектакъл от стари хитове и нови песни и професионални танцьори на сцената. Концертът започва в полунощ.
В рамките на фестивала „Сцена на вековете” на 29 юли от 20,00 ч във Велико Търново Летният театър събира брилянтни оперни солисти, хор от България, Румъния и Симфониета – Враца с диригент Христо Павлов. Те представят едно от най-обичаните произведения в музикалния свят, сценичната кантата за солисти, хор и оркестър от Карл Орф „Кармина Бурана” в рамките на фестивала „Сцена на вековете”. Солисти са Александрина Михайлова, Андрея Мирчев и Иво Йорданов.
На сцената на кино „Кабана” в парка на НДК ще пеят обичани изпълнители. Концертите са от 20,00 ч. На 30 юли там пеят музикантите на групата Jeremy?, на 21.08 – ню уейв групата „Ревю”, а 28.08 е вечерта за феновете на Васил Найденов.
Guns&Roses – при зелената трева и хубавите момичета в София
3 часа и 10 минути и 31 парчета на емблематичните „Гънс енд Роузис“ разтресоха националния стадион „Васил Левски“ в понеделник, а 40 хиляди гърла пяха заедно с митичните Аксел Роуз, Слаш и Дъф Маккагън.
Шоуто завърши с парчето „Парадайз сити“, в което тревата е зелена, а момичетата хубави, а очевидно и в българската столица бе така, защото Аксел Роуз се раздаде изцяло. Фронтменът, известен с хулиганското си поведение на сцената, поне 20 пъти извика „София“ към публиката като признание за чудесната взаимна енергия.
