Войната би изглеждала по друг начин без „Пейтриът“, „Хаймарс“ и отвъдокеанските разузнавателни данни.
През последните две години един от най-дискутираните аспекти на руско-украинската война е американската военна помощ за Киев. Както често се случва, мненията по въпроса са полярни и варират от такива, че може и без нея, до такива, че цялата украинска мощ се крепи единствено и само на това. В този спор и двете страни имат своите аргументи и затова е важно да се установи кои са най-ключовите позиции в американските доставки и имат ли аналози, в случай че САЩ в един момент наложат мораториум на оръжейните сделки.
Също така трябва да се има предвид, че това, което до момента осигуряват американците, освен материална има и нематериална съставка. Към последното спадат всевъзможни услуги, обучение, ремонт и поддръжка на доставената техника, предоставяне на класифицирана разузнавателна информация и т.н. С други думи, все дейности, които няма как да се дефинират откъм количество, но те несъмнено са изключително важни.
Не бива също така да се забравя, че американските оръжейни доставки имат и своята скрита „чувствителна“ страна, която често се пренебрегва от анализаторите. Става въпрос за голям брой изделия, които са само
с частично американско участие
като производство или пък малък процент американски компоненти в тях. Например, ако Франция произвежда някаква модерна артилерийска система, но тя използва американски GPS модул за насочване или американски чип за обработка на данни в огневия контрол, САЩ биха могли да наложат забрана за износа на тази френска система за Украйна, аргументирайки се с наличието на „чувствителни американски компоненти“ и нарушаването на клаузи за краен потребител или реекспорт. С оглед на това колко е глобализирана световната икономика в момента, почти е невъзможно да се намери някакво изделие на оръжейния пазар, в чиято изработка да няма поне миноритарно участие на САЩ.
И все пак, кои са най-важните американски системи, без които Украйна много трудно би се защитавала? На първо място в неофициалния списък би следвало да поставим ПВО комплексът „Пейтриът“. Той многократно се е доказал като незаменимо универсално средство за борба с всякакъв тип въздушни заплахи, от самолети до ракети, включително и балистични. И именно в „балистични“ се крие уникалността на „Пейтриът“, защото в света почти няма негов еквивалент, който да е в състояние да се справи с този тип свръхбързи смъртоносни оръжия. В момента Украйна разполага с осем батареи „Пейтриът“, а още две са на път. За да бъде територията на страната още по-добре защитена, обаче ще са ѝ нужни до 10 нови батареи, всяка от които струва поне милиард долара. Те се произвеждат бавно и проблем е не толкова цената им, колкото това, че не се намират на свободния пазар, защото всеки, който ги има, предпочита да ги пази за себе си. Другият голям проблем е цената на ракетите, изстрелвани от „Пейтриът“ – $4 млн. бройката. Те също не се намират лесно на пазара и затова Киев е изключително зависим от Вашингтон в това отношение.
„Пейтриът“ има свой европейски аналог
френско-италианският комплекс SAMP/T – който е наполовина по-евтин и като система, и като цена на отделна ракета. Основният проблем при него са сравнително малкото произведени бройки и постоянният недостиг на ракети. По всичко личи, че и за в бъдеще „Пейтриът“ ще продължава да бъде основен избор на Киев при защита на украинското небе.
На второ място трябва да отбележим високомобилните артилерийски реактивни системи „Хаймарс“. Те активно присъстват на украинския фронт от пролетта на 2022 г. и за тях също може да се каже, че към момента са без аналог. Уникалното при тях е, че шестте снаряда се насочват чрез GPS и могат да се групират според ситуацията, т.е. могат да им се дадат шест различни цели или пък да се изстрелват по двойки, или да се използват всичките срещу една цел за по-голям ефект. Другото голямо предимство е мобилността – „Хаймарс“ се изстрелват от голям брониран камион и обикновено се ползват на принципа „изстреляй и изчезни“, т.е. след нанасяне на прецизния удар установката моментално сменя позицията си, за да не бъде разкрита. Общо за последните три години украинската армия е получила 36 установки „Хаймарс“, от които досега четири са безвъзвратно загубени. С оглед на това колко много щети са нанесли „Хаймарс“-ите на руснаците, почти е невъзможно да си представим с какво Украйна би могла да ги замени, ако на даден етап се случи нещо непредвидено с доставките от САЩ. Разбира се, няколко държави в света вече произвеждат аналози, но те все още почти не са тествани в реални бойни условия, да не говорим, че никой не може да гарантира същото ниво на поддръжка и редовна доставка на значителни количества муниции.
На трето място поставям бойната машина на пехотата М2 „Брадли“. Тя е верижна, бърза, отлично бронирана и въоръжена, със сигурни комуникации и освен тричленния екипаж може да превозва до шест пехотинци. Великолепно се справя както в атака, така и в отбрана, освен това може да изпълнява разузнавателни и евакуационни мисии. Има не едно и две свидетелства как автоматичното оръдие на „Брадли“ унищожава безпроблемно невъзможни на пръв поглед цели като руските танкове Т-72 и Т-90. Най-важното качество на машината според мен е защитата, която тя осигурява на екипажа, за разлика от съветските гробове с вериги, с които е въоръжена руската армия. От над 300 „Брадли“, доставени на Украйна от април 2023 г. насам, около половината продължават да са в строя и в момента.
На четвърто място слагам преносимите противотанкови ракети „Джавелин“. В случай че сте забравили – те бяха толкова масово използвани в началото на руската инвазия, че в даден момент се превърнаха в нещо като символ на украинската съпротива. Сега вече те са изместени от дроновете като водещо противотанково оръжие, но въпреки това продължават да се радват на добра популярност сред украинските бойци. Основното им достойнство е простотата на използване –
работят на принципа „пускай и забравяй“
защото заради инфрачервеното насочване не е нужно стрелецът постоянно да следи целта. Освен това ракетата удря бронирана машина отгоре, където тя е най-слабо защитена. От всички изброени дотук системи „Джавелин“, като че ли най-безболезнено би могла да бъде заменена, защото има и други преносими бронебойни оръжия по света, но може би никое от тях няма да бъде толкова ефективно.
Умишлено няма да степенувам по важност различните аспекти на нематериалната помощ на САЩ за Украйна, просто защото не виждам как един неин фрагмент може да е по-важен от друг. Да започнем с разузнавателната помощ. Американците имат най-солидната система от спътници в открития космос, с която реално виждат какво се случва във всяко кътче на земята. Част от тази информация, включително данни в реално време, те пращат в Киев. Също там отиват и данни, получени от летящите радари AWACS и дронове с голям обхват. А не бива да забравяме и най-старото средство за информиране – агентурната мрежа, която е проникнала даже в Кремъл. Пентагонът пък разполага с едни от най-добрите компютърни специалисти в света, които знаят как да проникват в противниковите мрежи, но също и как да се пазят от хакерски атаки. Няма как да знаем до каква степен американската разузнавателна информация е решаваща за отблъскването на руските наземни и въздушни атаки, както и доколко тя играе роля при планирането на украинските действия, но няма съмнение, че в Киев изключително много разчитат на нея.
Немалка част от получените американски оръжия са на толкова високо технологично равнище, че те няма как да бъдат използвани
без съответната задълбочена подготовка
Това се отнася включително и за тези машини и системи, които не са получени директно от САЩ, а от други партньори на Украйна, като например изтребителите Ф-16 и повечето танкове „Ейбрамс“. Подготовката е всеобхватна и засяга не само пилотите и екипажите, но и техническия персонал, който има нелеката задача да връща повредената материална част в строя. И докато в САЩ се обучават предимно пилоти на самолети и оператори на „Пейтриът“, то на неспециализираните бойни части като пехота, артилерия и др. американските инструктори предават опита си на полигони в Европа.
И накрая няколко думи за най-пренебрегваната военна дейност – логистиката. Това, че огромният непрекъснат поток от техника, резервни части, гориво и боеприпаси успява да достигне Украйна от всички точки на света, се дължи в немалка степен и на американската логистична мрежа, чийто мащаби и ефективност са без еквивалент.
