Атанас КИРЧЕВ
Въвеждането на еврото е обект на изключително мащабна и креативна пропагандна кампания. В два поредни броя ще публикуваме анализа на Атанас Кирчев за най-често ползваните пропаганди техники, целящи да дискредитират прехода към единната европейска валута в България. Авторът е юрист и финансист, бил сред участниците в Националната кръгла маса през 1990 г. Текстът е от неговия профил във „Фейсбук“, публикуваме го със съкращения, заглавието е на редакцията.
Мишена сме на комплексна антибългарска кампания, координирана от щабове за хибридно въздействие.
Пропагандните техники включват разнообразен инструментариум, предназначен да предизвика на емоционална основа съпротива срещу въвеждането на еврото. Мащабът и съгласуваността на тази кампания, както и разнообразието на ползваните комуникационни канали и „говорители“ не оставят съмнение, че става дума за комплексна и внимателно подготвена антибългарска пропагандна кампания, която се координира от враждебни на България щабове за хибридно въздействие.
Мнозина наши сънародници, подложени систематично и тотално на антидемократична пропаганда повече от 10 години, вече живеят в цялостен измислен свят. Паралелна реалност, изпълнена със „заговори срещу народа“ и зловещи вътрешни и външни врагове, в която Путин и авторитаризмът са алтернатива на „провалената демокрация“ и „корумпираните европейски елити“. Тази фалшива реалност е вече непробиваема за факти и рационални аргументи, защото неусетно е станала съществена част от тяхната идентичност.
Основната група пропагандни техники срещу еврото може да бъде описана с три думи – страх, несигурност, съмнение
Страхът и емоциите
Тази техника цели да предизвика силна емоционална реакция чрез представяне на апокалиптични или силно негативни сценарии. Страхът е базова емоция, която блокира рационалната и критичната мисъл. Когато са обхванати от страх, още повече несъзнателно, хората са по-склонни да отхвърлят промяната и да търсят сигурност в познатото, дори то да не е най-доброто за тях.
Типичен цитат, илюстриращ тази техника: „Това, което ни готвят, е окончателното ликвидиране на българската държава чрез премахването на последния символ на нашия суверенитет – българският лев. В момента, в който това се случи, ще станем свидетели на невиждана досега инфлация, която ще помете доходите и спестяванията на българските граждани. Цените ще скочат не двойно, а тройно! Хлябът, който днес струва 2 лева, утре ще струва 3 евро! Пенсиите ще се стопят, а народът ще бъде доведен до просешка тояга. Това не е интеграция, това е икономически геноцид!“. Защо това е невярно и подвеждащо:
1. Фиксиран курс: Превалутирането става по законово фиксиран, непроменяем курс (1.95583 лв. за 1 евро); 2. Реалният опит: Последният пример – Хърватия (2023 г.) – показва еднократен инфлационен ефект от около 0.2–0.4%. Основната инфлация се дължи на глобални фактори; 3. Периодът на задължително двойно обозначаване на цените позволява на потребителите лесно да засичат и докладват спекулативни увеличения.
Ефективно контрапослание: „Страхът от цените е разбираем, но неоснователен. Законът е ясен: Заплатата ви от 2000 лв. ще стане точно 1022 евро, а хлябът от 2 лв. – точно 1.02 евро. Ще има строг контрол и двойни етикети месеци наред, за да няма спекула. Вместо да се плашим с митове, нека видим фактите: с еврото ще отпаднат таксите за превалутиране и лихвите по кредитите ще са по-ниски“.
Несигурността
Целта на тази техника е да се внуши, че ситуацията е хаотична, непредвидима и че властите крият информация. Техниката експлоатира естествената човешка потребност от сигурност и предвидимост. Когато един процес е представен като „тъмен тунел“, хората инстинктивно се съпротивляват да влязат в него. Типични говорители на тази теза са икономически анализатори с популистка риторика, прокремълски инфлуенсъри.
Конкретен цитат, който я илюстрира: „Никой не представя пълен анализ за рисковете, които поемаме. Управляващите говорят само за ползите, но крият какво ще се случи, ако еврозоната изпадне в нова криза както през 2009 г. Ще трябва ли бедна България да плаща дълговете на по-богати държави? БНБ губи последните си лостове за влияние, предаваме финансовия си контрол на анонимни чиновници във Франкфурт, без да знаем какви ще са последствията. Това е скок в неизвестното.“ Тази теза е често застъпвана от икономиста Григор Сарийски.
Защо е невярно/подвеждащо: 1. Валутен борд: България вече над 25 години е във валутен борд и БНБ вече няма независима монетарна политика. Решенията на ЕЦБ ни влияят пряко и сега; 2. Повече контрол, не по-малко: С приемането на еврото България получава място в Управителния съвет на ЕЦБ и ще участва във взимането на решения. Сега сме само пасивен изпълнител, тогава ще сме участник; 3. Механизъм за стабилност: Европейският механизъм за стабилност е фонд, в който всяка страна участва пропорционално на икономиката си. Ефективно контрапослание: Несигурност няма. Вече над 25 години левът е скачен с еврото. Вместо БНБ да губи контрол, тя печели влияние, защото ще имаме наш представител на масата, където се взимат големите финансови решения в Европа. Сега сме в коридора, тогава ще бъдем в залата.
Посяването на съмнение
Тази техника не атакува аргументите по същество, а мотивите на хората, които ги излагат. Цели се в посяване на недоверие към институциите и експертите. Ако успееш да накараш публиката да се съмнява в честността на говорещия, тя автоматично ще отхвърли неговите послания, без да ги анализира. Това е по-лесно, отколкото да се оборват сложни икономически факти. Конкретен цитат, илюстриращ техниката: „Защо е това неистово бързане? Кой има интерес? Това не е българският интерес. Това е интересът на Брюксел и на няколко банки, които ще спечелят милиарди от превалутирането. Управляващите не са нищо повече от колониална администрация, която изпълнява заповеди, спуснати отвън, от едно посолство. Те не работят за България, а за своите чужди господари“.
Защо това е невярно и подвеждащо: 1. Дългосрочна цел: Приемането на еврото е официална цел на България от подписването на Договора за присъединяване към ЕС през 2005 г. Това е последователна политика, а не „бързане“; 2. Банкови такси: Законът предвижда безплатно превалутиране на сметки и кредити, което опровергава тезата за „милиардни печалби“ за банките от процеса; 3. Конспиративна риторика: Твърденията за „чужди заповеди“ са класически пропаганден похват, който цели да подкопае доверието в институциите, без да се представят никакви доказателства.
Ефективно контрапослание: „Няма скрити договорки, има ясна национална цел от 20 години. Интересът е на българските фирми, които няма да губят пари от валутни разлики. Интересът е на българските граждани, които ще теглят по-евтини кредити. Да си пълноправен член на най-силния икономически клуб в света не е подчинение, а сила и зрялост за държавата ни“.
Лъжепатриотизмът
Тази техника залага на свързването на българския лев с националната гордост и историческата идентичност, а всяка проевропейска позиция бива заклеймявана като предателство към родината и големите български герои. Методът се основава на емоционален натиск чрез патриотични символи и прикрито изнудване.
Типичен говорител на тази теза са националистическите партии и активисти. Илюстративен цитат: „Българският лев не е просто валута, той е последният символ на нашата независимост. Да се откажем от него е да се откажем от историята си и да предадем завета на Левски и Ботев!“. Това е емоционален апел, не аргумент по същество – оставя настрана реалния икономически контекст. Също така игнорира факта, че успешни европейски нации използват еврото, без да губят идентичността си.
Ефективно контрапослание: Истинският патриотизъм е да искаш по-добро бъдеще за България. Еврото не отменя историята и традициите ни, а може да спомогне за икономическите сила и стабилност, което е новият патриотизъм.
Хлъзгавият склон
В този случай се използва твърдението, че приемането на еврото е първа стъпка от лавина нежелани промени (например ще се въведе „джендър идеология“ в училищата, ще забранят мартениците и др.). Експлоатира се страхът от загуба на контрол, създава се измамна причинно-следствена връзка, чрез която хората си представят катастрофалните последици като неизбежни, дори и да няма логическа връзка между фактите.
Всъщност връзката между валутата и културна, етническа или социална политика е неоснователна. Социалните въпроси са регламентирани национално, а не от еврозоната. Ефективно контрапослание: Да не смесваме икономическо решение с идеологически страхове – българското законодателство запазва културните и семейните традиции независимо от валутата.
