Ереван е цветен град, сградите искрят в червено, розово, оранжево. Без да са боядисвани. Пъстротата се дължи на вулканичните туфи, от които са направени. Този материал се е образувал от пепелта и пемзата при вулканичните изригвания. Туфите са леки и се обработват много лесно. Освен това те са порести и могат да „дишат“. Затова сградите от туф имат естествена вентилация и са предпазени от екстремни жега и студ. Почти цялата днешна територия на Армения е осеяна с отдавна изгаснали вулкани, чиито следи са се пренесли върху стените на обществените здания в центъра на Ереван. Арменският туф има 28 цветови оттенъка, но най-разпространените са червен, жълт, оранжев, розов, виолетов и черен. Краските са най-ярки по изгрев и залез, а през деня цветовете на сградите зависят и от ъгъла, под който ги огрява слънцето. Поради преобладаването на розовия туф Ереван е наричан още „розовият град“.
Съвременният облик на арменската столица е плод на въображението и художествения усет на Александър Таманян – забележителен архитект, който през 1924 г. създава първия генерален план на Ереван. Главните обществени сгради са на Площада на Републиката – Дома на правителството, историческият музей на Армения, националната художествена галерия, няколко министерства, централната поща и хотел „Мариот“. Музеят е в бледожълто, а правителствените сгради са по-скоро червени. По средата на площада има комплекс от фонтани.
В цяла Армения живеят едва 3 млн. души, близо половината от тях са в столицата и околностите ѝ. Градът лежи върху множество исторически пластове. Ако си мислите, че България е много древна държава с дълга християнска история и стара писменост, идете в Армения, за да се избавите от тази илюзия. Арменците имат държавност поне от IV век пр. Хр., собствена, използвана и до днес писменост от 406 г., а през 301 г. официално стават първата в света християнска държава.
Ереван е основан не по-късно от 782 г. пр. Хр., тогава е бил част от древната държава Урарту. През първата половина на VII век за него се бият Византия и Персия, а през 658 г. е превзет от арабите, а през XI век – от селджуките. През 1387 г. Ереван е разграбен и опустошен от монголите, през XVI–XVII век в хода на войните между Османската империя и Персия преминава от едни в други ръце 14 пъти. И за да завършим с историята – арменците знаят как да се похвалят с нея. В националния исторически музей например ми показаха „най-старата обувка в света“, която, разбира се, е намерена на територията на днешна Армения. Пак оттам били и най-старите златни накити. Но на мен най-впечатляваща ми се строи колекцията в Матенадаран – Институтът за древни ръкописи. Това е едно от най-богатите в света хранилища на средновековни ръкописи, документи, старопечатни книги. Има Евангелия от VIII и IX век, писани върху агнешка кожа и огромен брой стари арменски книги.
Ереван е жизнен град с множество хора по улиците, безброй ресторанти и кафенета, включително денонощни улични музиканти и продавачи на плодове. Тук е мястото, където лесно можете да станете милионери… но в местната валута. За целта са ви нужни малко повече от €2000, защото €1 се разменя за около 450 арменски драма. Многото нули са доста объркващи, така и не свикнах с преизчисляването на цените в левове, но в Ереван те определено са по-ниски, отколкото в София. Местните жители са дружелюбни, винаги ще те упътят и за разлика от съседна Грузия не се мусят, ако ги заговориш на руски.
В средата на юни в Ереван вече беше стабилна горещина с над 30 градуса през деня. Това, както ми казаха местните, все още е „арменска жега“, а в края на юли започва „арабската жега“, когато стълбът на термометъра прехвърля 40 градуса. При това климатът зависи от местоположението в града, в по-ниската му част той има полупустинен характер, а по-високата, която е на над 1000 м надморска височина, е суха степ с малко по-приемливи летни температури.
Но от ереванската жега може да се избяга лесно и бързо – само на 60 км на север, в планините е Севан, най-голямото езеро в Кавказ. То е на почти 2000 м надморска височина, по бреговете му е хладно, а водата е достатъчно топла за къпане само в началото на август. Площта на Севан е над 1000 кв. км, средната дълбочина – 27 м. По бреговата линия са кацнали почивни бази и ресторанти.
Огромна е темата за арменската кухня, тя е и повод за люти геокулинарни спорове – арменците например са убедени, че долмата (пълнени чушки, патладжани или домати) е тяхна, а не на турците и азербайджанците. Ако искате да видите Ереван, има и нискобюджетен вариант – два пъти в седмицата от София дотам лети нискотарифна компания, българските туристически агенции предлагат и организирани екскурзии до Армения.
