Уредбата на военното свещенство в съседни православни страни – Гърция, Румъния и Сърбия, е добър пример и за България.
Религиозно обгрижване на гръцката бойна част от състава на Многонационалната бойна група у нас извършва на полигон „Ново село” духовник от Гърция. Това се случва в началото на май 2024 г. Директорът на гръцкия Корпус на военните свещеници бригаден генерал архимандрит Мелетиос Кураклис отслужва на полигона у нас
великденска православна литургия
с участието на религиозни служители от различни контингенти от бойната група. Духовникът се среща с личния състав на гръцкия контингент и с командира на бойната група.
За този случай, който свидетелства за грижата на гръцкото духовенство за военнослужещите от южната ни съседка, дори когато служат в чужбина, напомни докторантът от Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” Гроздан Стоевски, който е председател на сдружение „Св. Георги Победоносец”, по време на работен семинар на тема: „Военно свещенство в БПЦ”. Форумът в Черепишкия манастир „Успение Богородично” дискутира връзката между религията и армията у нас и в други държави в миналото и днес. В изказването си пред форума Стоевски разказа как е уредено военното свещенство в съседни православни страни – Гърция, Румъния и Сърбия.
„Създаването и въвеждането на института на военния свещеник в Гърция официално започва още в началото на XIX век – през 1828 г., в сухопътните войски и през 1838 – във военноморските сили. А през 1953 г. – във военновъздушните сили. В Гърция има религиозна дирекция в генералния щаб на националната отбрана, в командванията на СВ, на ВМС, ВВС. Основните задачи на военните свещеници е да се отслужва света литургия, да има проповед, душепастирската грижа,
изповед, събеседване, благотворителност
просветна дейност, прожекции, пастирски посещения в болници – въобще цялата дейност, която извършва и един енорийски свещеник, но в контекста на войската”, обясни Стоевски. Той изтъкна, че дейността на военни свещеници е изключително важна за гръцката армия. По думите му във войската на южната ни съседка щатните военни свещеници са 44-ирима. Разпределени са до ниво бригада и полк, което означава, че имат много голяма енория. Преди време е имало духовници и в батальоните.
В Румъния през 1994 г., малко след промените, е възстановена религиозната подкрепа в армията, първоначално към дирекция „Култура”, а след това – в Генералния щаб, обясни Стоевски. Той допълни, че към 2019 г. военните свещеници в румънската армия са 82-ама. „От тях 80 са православни духовници. Има един католически капелан и един баптистки пастор поради голямата евангелско-протестантска общност в Румъния. Целта е да се преподава християнското учение, да се изграждат духовните ценности, да се подобри общочовешкото поведение, да няма антисоциално поведение, да се подобри благосъстоянието на военнослужещите”, изтъкна Стоевски. Имал съм възможност да видя служението на военен свещеник във военното училище в Сибиу – много обичан и много популярен свещеник сред курсантите и офицерите, допълни той и представи организационната структура на военното духовенство в Румъния: „Има главен капелан, щаб на капеланите в съответния вид войска, във военните училища и след това надолу по йерархията в армейска среда”, заяви Стоевски. Той изтъкна, че
знак за ползотворната работа
на румънското духовенство във войската е била срещата, на която Румъния е била домакин на форум на главните военни свещеници от цяла Европа – не само от НАТО, но и от други държави.
Стоевски заяви, че военното свещенство в друга балканска православна страна – Сърбия, води началото си от 1839 г., а от 1918 г. в Кралство Югославия има не само православен, но и мултиетнически, и мултиконфесионален модел. По думите му обаче там, както и в България през 1945 г. военното свещенство е премахнато. „Имах възможност да се срещна и да разговарям преди години с Негово светейшество патриарх Порфирий, който беше преподавател в Белградската духовна академия и беше натоварен със задачата да изгради този мост между църква и армия, да състави нормативната база. И можем да видим, че през октомври 2011 г. е сключено споразумение между министерството на отбраната на Сърбия на първо място със Св. синод на Сръбската православна църква, но също и с Римокатолическата църква, Словашката евангелска църква, Реформирана християнска църква, Евангелска християнска църква, еврейската общност и ислямската общност”, изброи Стоевски. Той цитира сръбски офицер – полковник Стевица Карапанджин, който казва: „Когато офицерът е вярващ човек, той е съвестен гражданин. Той е честен военнослужещ, изцяло посветен и всеотдаен. Колкото са по-вярващи, толкова е по-силна войската. Това е простата формула”. По думите на Стоевски в сръбската армия православните свещеници са 26. Освен това има един римокатолически духовник и един имам.
Стоевски посочи, че България заедно с Република Северна Македония и Албания са единствените страни в региона, а и в Европа, в които не е официално и нормативно възстановен и уреден статутът на военния свещеник: „Желание има,
духовна потребност има
Готовност от страна на църквата има. Това, което липсва, е изграждане на нормативната база. Хубаво би било да има щатни военни свещеници на всички командни нива, в Щаба на отбраната, във военните учебни заведения, в бригадите”. По думите му, тъй като у нас има много свещеници, които са бивши военнослужещи, по гарнизоните може да има ефимерий (дежурен свещеник за съответния храм – б. р.). Той да е енорийски свещеник, но да премине курс за обучение за военен свещеник и при необходимост да изпълнява и такава функция. Това е модел, който няма да натовари сериозно бюджета нито на Министерството на отбраната, нито на Българската православна църква, но ще даде възможност практически да се работи, обобщи Гроздан Стоевски.
