В памет на генерал Иван Колев – бащата на българската конница и Спасителят на Добруджа.
На днешният ден, 29 юли, България отдава почит на един от най-ярките си военни герои — генерал Иван Колев. Войн по дух, стратег по дарба и родолюбец до последния си дъх, той оставя неизличим отпечатък в историята на българската армия. Във времена на изпитания и сражения, неговата конница превръща в подвиг всяка своя операция, а името му се вписва със златни букви в летописите на Първата световна война. Нека си припомним достойния житейски и военен път на този бележит син на България.
Иван Колев е роден на 15 септември 1863 г. в бесарабското село Бановка,
основано от български преселници от Тракия и разположено на 25 км източно от Болград. Той е четвърто от общо пет деца. Основното си образование завършва в родното си село, след което през 1875 г. постъпва в Болградската гимназия, която завършва през 1882 г. През 1884 г. Иван Колев заминава за София, където работи като помощник-секретар в Софийския окръжен съд.
На 2 ноември (14 ноември по нов стил) 1885 г. Сърбия обявява война на България и на 9 ноември Иван Колев постъпва като доброволец в Ученическия легион.
На 14 януари 1886 г. постъпва във Военното училище в София. Разпределението на юнкерите тогава се извършва по успех и Иван Колев като отличник е определен за артилерист. Още от малък той се увлича по ездата и при новината, че ще става артилерист, заявява: „Ако не бъда зачислен в конницата, няма да служа – ще се уволня!“. На 27 април 1887 г. завършва Военното училище, произведен е в първия офицерски чин подпоручик и е зачислен като взводен командир в Трети конен полк в Пловдив.
На 18 май 1890 г. е произведен в чин поручик и след успешно положени изпити в началото на 1892 г. постъпва във Военната академия в Торино, която завършва през 1894 година.
На 2 август 1894 г. е произведен в чин ротмистър и вече завършил академията, още същия месец се завръща в България. През 1897 г. е назначен за командир на ескадрон от 4-и конен полк. Назначен е за генерал-щабен офицер, чете лекции по военна история на офицерите от кавалерийската школа и по-късно става началник-щаб на кавалерийската инспекция. По негова инициатива се открива кавалерийски курс за най-младите кавалерийски офицери и е поставено началото на конните състезания в българската войска. През есента на 1898 г. ротмистър Колев е командирован на маневрите в Румъния, от 1900 г. е офицер за особени поръчки в Кавалерийската инспекция, като на 14 февруари 1900 г. е произведен в чин майор, след което от 1901 г. е старши адютант в Кавалерийската дивизия.
Отдал се изцяло на армията, той няма време за личен живот. Успява да се ожени едва през 1897 г. и много му тежи, че няма деца. Вероятно поради това прекарва цялото си време в казармата.
През май 1902 г. е назначен за помощник-командир на Лейбгвардейския ескадрон. На 14 февруари 1904 г. е произведен в чин подполковник и е назначен за началник на щаба на Кавалерийската инспекция.
През септември 1907 г. подполковник Колев е изпратен на стаж в австрийската войска и зачислен в Седми улански полк в Пардубиц, откъдето се завръща през октомври 1908 г. и на 15 октомври е произведен в чин полковник. Назначен е на длъжността командир на Лейбгвардейския конен полк, на която остава до началото на Балканската война.
В началото на Балканската война е началник-щаб на укрепения пункт Ямбол, след което от ноември 1912 г. временно изпълнява длъжността началник-щаб на Трета армия. На 8 май 1913 г. е назначен за началник на щаба на 1-ва резервна армия, а от 21 май – за началник на щаба на 5-а отделна армия. През Междусъюзническата война да заема длъжността началник-щаб на 5-а армия.
След Междусъюзническата война отново поема командването на Лейбгвардейския конен полк. През октомври 1914 г. е назначен за командир на 10-а пехотна беломорска дивизия, а на 2 август 1915 г. е произведен в чин генерал- майор.
През май 1916 г. ген. Колев вече е начело на Първа конна дивизия. Това не е случайно. Предстои война срещу Румъния, а единствено в Добруджа има благоприятни условия за изява на кавалерията. Щастие за дивизията е, че получава такъв командир – енергичен и неуморим, ген. Колев се е сраснал с конницата и искрено я обича. За кратко време успява да я стегне и превърне в добре смазана бойна машина. Тя е модернизирана, към нея са въведени спомагателни пехотни, колоездачни и картечни части.
Когато на 1 септември 1916 г. започва войната срещу Румъния, верен на себе си, ген. Колев лично участва в бойните действия. Легендарен е случаят, в който лично той, заедно с още седем кавалеристи, успява да плени румънски взвод от 40 войника.
В битката при Карапелит-Кочмар от неголеми части на I конна дивизия са унищожени 10 кратно превъзхождащи българите румънски части.
На 5 – 7 септември своевременната смела и несанкционирана от висшето командване намеса на дивизията в битката при Добрич е решаваща за нанесеното тежко поражение на крупните руско-румънските войски командвани от ген. Андрей М. Зайончковски опитващи се да обърнат хода на кампанията. Тогава спонтанно генерал Иван Колев е наречен от местното население „Защитникът на Добруджа“.
На 13 септември I конна дивизия отново разбива румънците при Чифут Куюсу.
На 14 септември води бой при Кара Омер.
На 19 септември разгромява руско-румънските войски при Топрахисар.
На 20 и 21 септември 1916 г. разбива сърби, румънци и руснаци в битката при Мустафа ачи Азаплар.
На 24 септември разбива румънците при Первели и от 25 септември до 16 октомври води боеве за Кубадинската позиция в района на Первелия.
На 22 декември 1916г. българските войски освобождават Тулча и на 5 януари 1917 г. дивизията се установява в града с което кампанията приключва. Цяла Добруджа и нейното българско население от Балчик до делтата на Дунав е свободна.
Емблематични ще останат думите на генерал Колев на 4 септември 1916 г.
пред строената българска конница, когато към командваната от него дивизия се насочва цяла руска кавалерийска дивизия, превъзхождаща двукратно българската. Той – русофилът, трябва да се сражава срещу руснаци. И го прави без сантименти и колебания. При това се сблъсква с опитни части, имащи вече двугодишен боен опит:
„Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия, задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България!“
На 30 септември 1916 г. е награден с германски железен кръст „За храброст“ лично от германския фелдмаршал Аугуст фон Макензен – главнокомандващ войските на Балканите. При награждаването главнокомандващият изтъква: „Досега се беше наложило убеждението, че атаката на конница срещу пехота е невъзможна. Вие с няколко действия го опровергахте. Много висши кавалерийски началници Ви завиждат и не мога да ги убедя в писма, че това, което Вие направихте, се е случило наистина!“
За четири месеца непрекъснати бойни действия Първа конна дивизия изминава над 1000 км., помитайки всичко по пътя си. Тя дава 189 убити, а пленява 490 офицери, над 6000 войника, 1 знаме, 14 оръдия, много коне и коли. Заслугата е преди всичко на генерал Иван Колев.
Той се проявява като отличен командир и тактик, който взема бързи решения, дори нарушава заповеди, само и само да не изпусне инициативата.
Безразличен към опасностите и смъртта, ген. Колев не търси удобства, храни се с войниците, спи под дъжда, почива по 2-3 часа на ден и се стреми да избягва излишни жертви. Затова и войниците го обичат.
На 17 май 1917г. заминава на лечение във Виена. На 28 юли 1917 г. е произведен в чин генерал-лейтенант.
Изминал хиляди километри на кон при освобождаването на Добруджа,изтощен от тежките условия, генерал-лейтенант Иван Колев заболява и умира на 29 юли 1917 г. във Виена, Австрия.
На 7 август 1917 г. тленните му останки са пренесени в София и след това са погребани до гроба на генерал Жостов след церемониал в съборната черква „Св. Неделя“.
Главнокомандващият войските на Централните сили на Северния фронт фелдмаршал Аугуст фон Макензен сравнява българския пълководец с кайзер Фридрих Велики, който също е бил известен кавалерист.
В негова чест в град Добрич е поставена паметна плоча и е кръстена улица. През 2007 г. е създаден граждански комитет за изграждане на паметник на генерал Иван Колев, който е оглавен от директора на Института по история при БАН акад. Георги Марков. На мястото на паметника на маршал Толбухин в Добрич е поставен този на ген. Колев.
В град Варна, в негова чест е наречена основна улица, а през 2023 на кръстовището на бул. Цар Освободител и ул. Ген. Колев е открит паметник на генерал Колев, благодарение на Сдружение „Български родолюбци“.
Две български села са наречени в негова чест: Генерал Колево (Област Варна) и Генерал Колево (Област Добрич). На него е наречена и улица в квартал „Кръстова вада“ в София, също и във Варна, Пловдив има наречени улицина името на генерал Колев.
На Иван Колев е посветено стихотворението на Иван Вазов „Добруджанската конница“.
Генерал Иван Колев не просто командваше конница – той водеше след себе си духа на българския войник, жаден за свобода и обединение. Неговата храброст, непоклатимост и вярност към Отечеството продължават да вдъхновяват поколения офицери и войници.
На 29 юли 1917 година България губи един велик пълководец, но историята печели безсмъртен герой. 108 години по- късно генерал – лейтенант Иван Колев- Бащата на българската конница и Спасителят на Добруджа не е забравен!
Поклон пред светлата му памет!
