Шампионът, който потиска егото си

Сержант Димитър Демирев печели наред военноприложни състезания, но мечтае всеки воин да е като него

За да си шампион в индивидуалните спортове, се изисква висок егоцентризъм. В армията нещата са различни – тук трябва да потиснеш егото си, за да станеш един от отбора. И да накараш всички да се равняват по теб и да могат да бъдат на високо ниво на физическа и спортна подготовка. Ниво, което ще позволи бойната задача да бъде изпълнена успешно. Защото отборът завършва с резултата и нивото на подготовка на най-слабия в него.

„Победата е най-сладка, когато е споделена с отбора“, казва сержант Димитър Демирев от 38-и механизиран батальон от 2-ра Тунджанска механизирана бригада в Стара Загора. Той служи в армията от 2016 г., винаги в редиците на 38-и батальон. За това време вече е заместник-командир на разузнавателен взвод. В тайните на военната разузнавателна професия смята, че го е вкарал старши сержант Николай Атанасов. След това завършва снайперски курс по стрелба в 68-а бригада „Специални сили“ в Пловдив. „Разузнавачът и снайперистът са изключително близки като професионален профил и подготовка. Но и при снайперистите едно от най-важните неща е да надмогнеш и потиснеш собственото си его. Изчисленията на вятър, скорост и различни отклонения, прицелването, моментът, в който натискаш спусъка – всичко това е лично решение, но голямата цел е да бъде изпълнена задачата на отбора, на отделението, взвода или ротата. И личното ти пристрастие или даването на приоритет на емоцията над разума ще доведе не до лична грешка, а до загуба за цялото армейско подразделение.

Сержант Димитър Демирев знае от малък цената на подобни грешки – той стреля от 8–9-годишен, а баща му е състезател по спортна стрелба. След това Митко, който и сега живее в димитровградското село Добрич, започва да тренира киокушин карате. Ходи по състезания, печели национални титли във възрастовата си група. Тренира и лека атлетика и никога няма да забрави уроците на треньорката си Ганка Йорданова в Димитровград.

Иска да построи собствен живот, 3 години е шофьор на тир, работи като майстор по покриви в строителството. Докато един ден не намира собствена цел – да служи на Родината и да стане военнослужещ. Става професионален войник преди 9 години и още оттогава започва да ходи по състезания в армията. Най-естественото нещо е да запише „Бойно-приложна физическа подготовка и спорт“ в Националната спортна академия. „В НСА ме научиха на много комплексни неща – методология на тренировките, хранене“, казва той. Сега пред него е следващата му цел – да напише нова методология за физическа подготовка в армията.

На него му приляга да е лидер. Не прилича на мускулестия Рамбо, дори напротив – Демирев е средно висок, слаб и много жилав. Макар да е шампион по ориентиране, стрелба и физическа подготовка, и той си има „ахилесова пета“ – това е бягането на дълги разстояния. „Мускулатурата ми работи по друг начин, различен от този на етиопските маратонски бегачи – не е толкова издръжлива на продължително натоварване“, казва той. Лично неговата любима дисциплина е дуелната и щафетната стрелба – 50 м спринт, лягаш и стреляш.

Когато идва поканата и български военнослужещи да участват в състезанието Joint Best Warrior Competition-2025 в средата на март в тренировъчната база на Националната гвардия на щата Тенеси в Тулахома, САЩ, главният сержант на 2-ра бригада старшина Деян Мадин кани сержант Димитър Демирев от 38-и батальон и младши сержант Ивайло Бонев от батальона за защита на силите. Демирев печели състезанието по военна топография (ориентиране), състезанието по физическа подготовка и състезанието по стрелба в конкуренцията на няколко последователи на митичния Капитан Америка. Димитър цели десетки в мишените с пистолет „Зиг Зауер“ и американска автоматична карабина М-4. Накрая получава 2 плакета за най-добър войник на състезанието.

„Не бях изненадан от доброто представяне на състезанието. Знам какво е нивото на подготовка в американската армия и в 90% от армиите в НАТО, зная какво е и моето“, казва Димитър Демирев. Двамата българи бият всички в ориентирането и физическата подготовка.

Българските военнослужещи Демирев и Бонев са окичени със значките на главните сержанти, получават и специален медал за отлични постижения от бригаден генерал Стивън Търнър, първи помощник на командира на Националната гвардия на щата Тенеси и командир на Сухопътния компонент. Американците ръкопляскат съвсем искрено, защото връчването на този медал е изключително рядко събитие и е символ на върховно признание за способностите и класата на получаващия го.

„Американците имат особено голямо уважение към останалите, особено към онези, за които виждат, че се трудят и дават всичко от себе си и имат много мъжко поведение. Когато видят, че си се трудил много, че даваш всичко от себе си, получаваш единствено признание. Има нации, които си позволяват да лъжат по време на състезание в името на победата, при американците това го няма“, споделя наблюденията си от САЩ Демирев.

В края на юни следва и международното предизвикателство „Най-добър воин“ във Велико Търново. Димитър Демирев този път е част от отбора на Сухопътните войски заедно с подполковник Илия Куцаров от щаба на Сухопътни войски, старши сержант Радослав Капуджиев от 101-ви алпийски полк, подполковник Христо Касалийски от батальона за логистично осигуряване на 61-ва бригада и редник Славян Генчев. От България участват СВ, ВМС, ВВС, СКС, СКСО, НВУ, „Военна полиция“, Националната гвардия на щата Тенеси, Пети корпус на СВ на САЩ в Европа, отбор от Словения и 2 отбора от многонационалната бойна група в Ново село. В първия отбор на групата имаше само италианци, а вторият се състоеше от военнослужещи от Албания, Черна гора, Румъния и Гърция.

През първия ден е отборната надпревара – преминаване на полоса, обработка на ранен, пеши марш, стрелба. „Бяхме 4-ма души плюс резервен състезател, който бяга през цялото време с нас. Аз на дългите бягания съм най-бавен, в отборното първия ден дори леко ги забавих и тези, след нас скъсиха дистанцията. Но победихме“, разказва Демирев. Това е като комплексен многобой, много по-удачен вариант, която показва общата натренираност и способности на едни боец, казва той.

През втория ден е последното бягане, преминаване на обгазен район, хвърляне на граната, катерене по стена. Сержант Димитър Демирев е обявен за победител и „Най-добър воин“ на официалната церемония.

„В армията най-важното е колективът. Колкото по-ниско е личното его на всеки един от отбора, толкова по-голяма е възможността за постигане на отборен успех, казва Демирев. – Личният пример е много важен, но само като функция на общия успех – другите да се влагат в тренировките и състезанията и да се опитват да достигнат нивото на най-добрия.“

Затова сержантът иска да изгради собствена програма за подготовка, която години напред да бъде използвана адекватно и да помага за поддържане на високо ниво на физическа подготовка в армията. „Това би ме зарадвало най-силно – да видя, че не само аз и още 5–6 човека постигаме сериозни резултати. Най-важното би било който и да било случаен военнослужещ да изпълни за „отличен“ каквато и да е задача. Трябва да има нормативи, които да се покрият, няма значение дали си жена или мъж, дали си на 20 или 50. С еди-какво си въоръжение трябва да преминеш определени препятствия за определено време“, смята разузнавачът.

Според него в състезанията отборите трябва да бъдат смесени – за да имат жените по-реален достъп. „На надпреварата „Най-добър воин“ имаше две момичета, които се състезаваха наравно с мъжете. Едната бе редник Надя Тричкова, която също получи награда „Най-добър воин жена“, а другата беше военнослужеща от Словения“, казва сержант Демирев.

„Моят опит в армията ми е доказал, че сме силни само когато сме заедно“, завършва Димитър Демирев.