В спомените си, издадени под заглавието „Бурни времена. Цар Борис ІІІ отблизо“, капитан ІІ ранг о. з. Коста Скутунов описва сензационна случка. В началото на юли 1925 г. по време на закуска в Евксиноград
цар Борис ІІІ съобщава на своята свита, че в края на август с.г. във Варненското пристанище ще пристигне на официално посещение една английска ескадра. Тогава неговият адютант капитан-лейтенант (дн. капитан ІІІ ранг) Коста Скутунов решава да се пошегува и обявява, че досега е пазил в тайна, но може вече да съобщи: поканил е английския крал на предстоящата му сватба на 30 август, но понеже той не може да дойде лично, е изпратил една ескадра да го представлява. Цялата свита прихва да се смее, а царят обобщава: „Това наистина е арменски виц“.
Събитията обаче го опровергават!
На 28 август ескадрата, съставена от кръстосвачите „Фробишър“ и „Драгън“, застава на рейда пред пристанището. Още при навлизането на корабите във Варненския залив те салютират развяващия се на кулата на двореца щандарт на царя, а след това и издигнатото над бреговата батарея българско национално знаме. Цар Борис ІІІ веднага разпорежда на своя адютант с неговата моторна лодка „Вяра“ да застане на борда на флагманския кораб „Фробишър“ и да поздрави от негово име командващия ескадрата с „Добре дошли!“. Скутунов е посрещнат много любезно от английския адмирал и веднага задава въпроса дали царят ще може да посети корабите.
В спомените си Скутунов подробно описва срещата: „По време на разговора ни аз забелязах, че адмиралът някак особено се взира в мен. По едно време той спомена, че имал в българския флот един приятел, с когото много иска да се срещне. Аз веднага си спомних за английските миночистачи, с които през 1919 г. чистих мини във Варненския залив.
Затова ми хрумна дали това не е моят приятел командирът на миночистачния дивизион. За да го опитам как ще реагира, аз също му казах, че имам един приятел английски офицер, с когото чистихме след края на войната мини във Варненския залив. Адмиралът веднага се засмя, стана и протегна двете си ръце към мен с думите: „Никога не можех да си помисля, че първият български офицер, когото срещна, ще бъдете Вие!“. След това като стари приятели ние си спомнихме миналото.“
А това минало се вписва в един незаслужено забравен епизод от нашата морска история в края на Първата световна война. Тогава победена България започва да търпи униженията на победителите. Най-нагли и безпардонни са французите, които заграбват всичко, което може да отвлекат от българския флот, в това число и търговските кораби. Заради навигационна некомпетентност изпращат на дъното торпедоносеца „Летящи“, а подводницата УБ-18 веднага изпращат в Истанбул за нарязване за скрап. Но когато търговски кораби на други държави започват един след друг да се натъкват на минните заграждения край нашите брегове, освобождават отвлечените шест български миночистачни моторни лодки, доставени от Германия по време на войната. Даден им е срок до края на август 1919 г. да приключат с разчистването на Варненския залив от мини.
Срокът не е спазен въпреки неимоверните усилия на българските екипажи, които работят по 10–12 ч всеки ден. Съюзническата контролна комисия търси помощ от английския флот, който разполага в региона с модерни за времето си миночистачи, които използват и балон при откриването на мините. Така в началото на септември 1919 г. във Варненското пристанище пристига английски миночистачен дивизион, съставен от 6 кораба, всеки с водоизместване от по 300 т (нашите са с до 16 т). Командирът на българския миночистачен дивизион лейтенант (дн. капитан-лейтенант) Скутунов е изпратен на английския флагмански миночистач за ориентиране на пристигналите в обстановката. Английският командир на дивизион вижда, че българският офицер е много добре подготвен в тази област, и издейства той да остане на борда за по-нататъшно сътрудничество.
В хода на работата, продължила два месеца, се заражда и приятелството между двамата офицери. С какво българският офицер спечелва приятелството на сдържания английски командир? Тук е мястото да припомним кой е Коста Скутунов. Роден е на 10 април 1890 г. в Шумен в семейството на български опълченец. Баща му Георги Скутунов командва взвод в Сръбско-българската война (1885 г.) Така и двамата му синове решават да се посветят на военната професия. След завършването на Шуменското педагогическо училище Коста постъпва във Военното училище в София, което завършва през 1910 г. Като командир на батарея участва в превземането на Одринската крепост. През периода 1914–1915 г. получава висше военноморско образование в Русия и започва службата си във Флота на Н.В. Отначало командва брегови формирования, а след това е командир на миноносеца „Строги“. В смутните 1918–1919 г. завършва последователно подводно и торпедно училище в Германия. На 24 юли 1919 г. приема командването на миночистачния дивизион. Има и още нещо, което някои биографи на Скутунов забравят:
той е и много добър художник.
Така пред нас се изправя образът на един морски офицер с висока професионална подготовка и широка обща култура.
Ето още един откъс от спомените му: „През време на миночистенето ние се сближихме с командира на дивизиона и се чувствахме като приятели. Когато дивизионът заминаваше, моят приятел обеща, че ще ми пише и няма да забрави за приятната компания. И действително, командирът на дивизиона капитан І ранг Уейстел ми се обади малко по-късно, като ми изпрати илюстровани картички от Индия и от Австралия, където беше на служба. Но понеже не даваше адреса си, аз не му отговорих и така се забравихме“.
отблизо“, 2004 г.
А на срещата на борда на „Фробишър“ контраадмирал Уейсдел представя на своите подчинени стария си български приятел и разказва как са работили заедно за разчистването на Варненския залив от мини. Английските офицери са изненадани, че пристигайки във Варна, ще бъдат посрещнати от приятел на адмирала. В хода на разговора Скутунов съобщава на командира на ескадрата, че в неделя, 30 август, в 4 ч следобед, се венчава, и го кани, ако има възможност, да бъде гост на сватбата. Адмиралът обещава да присъства, ако нещо непредвидено не се случи. След това от името на царя Скутунов кани Уейсдел на аудиенция в Евксиноград същия ден следобед. Англичанинът много добре познава пристанището на Евксиноград и обещава да пристигне там по море със свой катер.
Адютантът подробно информира цар Борис ІІІ за срещата си на борда на „Фробишър“ и му разказва за своето приятелство с английския адмирал
Разбира се, не пропуска, макар и на шега, да му съобщи, че ескадрата наистина е дошла за неговата сватба и че нейният командващ ще присъства на тържеството. И този път всички от свитата започват да се смеят, но царят обобщава: „Видите ли, някога и шегите стават действителност!“…
(Следва)
