Врачанският Балкан се намира в Северозападна България и е част от Западна Стара планина. За алпинистите е популярен с уникалните си катерачни маршрути, които се намират в прохода Вратцата. Скалите там са с над 400 м височина и са най-високият катерачен обект на Балканския полуостров. Врачанският Балкан е сред най-интересните планински райони в България. Обикновено се започва с изкачването на някой на пръв поглед непристъпен склон на планината, за да се достигне накрая до обширните тревисти била.
Територията на природен парк „Врачански Балкан” е част от Европейската екологична мрежа „Натура 2000”. В границите на парка влизат резерват „Врачански карст” и няколко природни забележителности и защитени местности, които са дом на множество редки растения и животни.
В територията на Природния парк попада и Враца, разположена само на 116 км от София, сгушена в подножието на Врачанската планина. На километър от града е проходът Вратцата в ждрелото на река Лева, известен с най-трудните си алпийски маршрути.
Врачанските скали са едно от емблематичните места за катерене. Там се намира и най-големият скален вертикал на Балканите – внушителната 400-метрова Централна стена, където са се случвали и се случват едни от най-сериозните нашенски катерачни дръзновения. Тук са концентрирани много спортни и традиционни маршрути от всякаква трудност, а варовиковите отвеси на прохода Вратцата са били свидетели на безбройни катерачни приключения от зората на българския алпинизъм до наши дни.
Първите опити за изкачване на планински върхове не са вдъхновени от устрема за спортна слава. Подбудите често са религиозни или военностратегически. Хората изграждали олтари на боговете си, но и наблюдавали враговете и съседите си. Съвременният алпинизъм се ражда през 1857 г. в Лондон, а в България като рождена дата се счита 1895 г. Оттогава алпинизмът набира все по голяма популярност както в спорта, така и във войската. Затова как се провежда обучение и какви са целите на алпийската подготовка при военнослужещите ни разказват майор Данаил Карабов и капитан Владислав Бенчев в предаването „Извън обсег с Роси Иванова”, което ще се излъчи в събота, 2 август.
По пладне каменистата стена от лявата страна на прохода Вратцата става черна. Местни хора разказват, че това е Кървав камик. Намира се над самия проход над река Лева.
Легендата разказва за турското нашествие и Радан войвода – защитник на града. Това се случва в последните дни преди падането на средновековния град Вратица под османско владичество. Радан войвода и неговите юнаци били от последните защитници на крепостта. Те пазели твърдината, докато нашествениците прииждали все по-многобройни и все по-настървени. Войводата знаел, че с голи ръце няма да могат да устоят и ще загинат под турския ятаган. Постоянно обръщал тревожно очи назад, за да види дали пламъците на изпепеления град са обхванали вече и неговия дом. Не издържал Радан. Хукнал с всички сили към дома и когато открехнал пътната врата, видял щерка си, свита в най-тъмния ъгъл и почти обезумяла от страх. Стиснал здраво Радан Елица, и с молитвени думи към Бога зашепнал. „Къде си, Боже, да спреш тая сеч?! С какво съгрешихме, Боже, та така ни наказваш.” Радан разбрал с ума и със сърцето си, че нищо друго не му остава, освен да подири спасение в смъртта. Изнизал сабята от ножницата, стиснал с трепереща ръка Елица и я повел бързо към скалата, която се издигала до крепостната стена.
Елица без страх посрещнала острието на бащината сабя. Свлякла се кротко до нозете му и издъхнала. Радан я целунал и поседнал, докато душата й литне успокоена към небето. Вече му било по-лесно. Смесила се бащината кръв с тази на Елица, разляла се по скалата, попила в пукнатините й и останала там до ден днешен.
Оттогава, когато човек мине покрай Кървав камик, впива поглед в тъмното петно на североизточната й стена, сваля шапка за почит и застива в мълчание. А листата на дърветата, полюлявани от постоянния повей на вятъра, не спират да разказват за достойната смърт.
