Ако се разговорите с някой, който се занимава с изследване на военните конфликти в миналото, той със сигурност ще ви обърне внимание колко бързо са се развили оръжията и начините на използването им на бойното поле. Типичен пример в това отношение e Втората световна война. Когато тя избухва, доминират представите, че водещи ще са кавалерията, леките танкове и големите броненосни кораби. Към края й обаче на преден план са вече подводниците, реактивните самолети, балистичните ракети и ядрените оръжия.
Нещо подобно сега се случва и в Украйна. Преди три години и половина, когато Путин отприщи „тридневната“ специална военна операция, всички очакваха бойните действия да се развиват по каноните, наследени от войната срещу Хитлер, но с малка щипка модерност. Очакваше се да надделее този, който има повече танкове, артилерия и самолети, т.е. Русия. Четиридесет и един месеца по-късно е ясно, че съвременната война, подобно на изпуснат от бутилка дух, живее свой собствен живот, който никой не може да контролира.
Ако има нещо, в което руските въоръжени сили да са традиционно добри, то това безспорно са импровизациите. След като загубиха хиляди единици бронирана техника и на практика напълно изчерпаха старателно натрупаните през съветско време запаси, руснаците осъзнаха, че вече не танкът, а дронът е царят на бойното поле. Безпилотните летателни апарати (БПЛА) имат централна роля във всичко: разузнаване, насочване по цели, корекция на артилерийския огън, електронна война, директни атаки, оценка на щетите, нанесени на противника, и т.н. Съответно, вече във всяко руско пехотно подразделение, даже на ниво рота от стотина човека, има собствена част, въоръжена с дронове. При това, ако има нещо, от което армията на Путин не изпитва сериозен недостиг в момента, то това са именно БПЛА. Цяла Русия се е втурнала да сглобява дронове, части за които се доставят по всевъзможни полуофициални и даже контрабандни канали от цял свят въпреки наложените санкции.
Как протича типична руска атака в наши дни, да речем в Донбас? Първоначално агресорите оглеждат сектора на предстоящата офанзива с голям разузнавателен дрон. След като са набелязани потенциалните цели и слаби места, техните координати се изпращат на артилерията и на операторите на дронове. Следва масиран и интензивен артилерийски удар по избраните обекти и позиции, а след като той приключи, резултатите се потвърждават отново от дрон. Сега вече на ход са операторите на камикадзе дроновете, които пристъпват към елиминиране на целите, останали незасегнати след артилерийската бомбардировка. И едва след това в атака тръгва пехотата.
Според традиционните схващания придвижването на пехотата по бойното поле трябва да е с бронетранспортьори, съпътствани от танкове, под прикритието на самолети и хеликоптери. Руснаците обаче от няколко месеца насам предпочитат да атакуват яхнали мотоциклети или насядали в автомобили без покриви и врати, подобни на популярните бъги. Причината за това е ясна – от една страна, танковете и бронетранспортьорите им са на привършване, а от друга – мотоциклетите и бъгитата осигуряват по-бързо придвижване през ничията земя, известна в наши дни като зона на поражение. Така те достигат за броени минути до украинските позиции и буквално се вкопчват в тях. Тъй като при всяка такава атака загубите са неизбежни, тя се провежда отново и отново, докато в атакувания украински сектор се натрупат достатъчно бойци, за да пристъпят към директния му щурм.
Както вече сте се досетили, този тип атака няма как да доведе до дълбок пробив с бързо придвижване напред. В най-добрия случай той гарантира напредък от няколкостотин метра до километър-два на ден. Именно това и обяснява пълзящото придвижване на агресора в Източна Украйна, което оставя впечатление хем за напредък на руснаците, хем за отсъствието на видим прогрес. Що се отнася до бъгитата и мотоциклетите, то тяхната доставка се осигурява не от руското министерство на отбраната, а от самите бойни подразделения. Посредством дарения или просто чрез плащане кеш те си намират стари коли (от възстари лади и жигулита до грохнали мерцедеси). В създадените в тиловата зона импровизирани работилници всяко подразделение преобразува колите, с които се е сдобило, във високопроходими превозни средства, като, за да може намиращите се в тях по-бързо да се качват и слизат, се махат всички врати. Понякога към флотилията устремили се в атака мотоциклетисти и автомобили се придава и по някой друг танк или бронирана машина, за да осигурява огнева подкрепа, но това е по-скоро изключение, а не правило.
Успехът на една такава примитивна офанзивна тактика е свързан с прекалено много условности и една от тях е качеството на войските. А в руската армия от незапомнени времена то не е постоянна величина. Има части, като например въздушнодесантните, които с право могат да бъдат характеризирани като елитни. Въпреки тежките загуби, които понасят, те винаги успяват да съхранят едно боеспособно ядро, което да предава на новобранците натрупания в критични ситуации опит. На другия полюс са частите за „еднократна употреба“, създадени от амнистирани затворници, хора под следствие или обикновени наивници, подлъгани чрез примамливи финансови обещания. При тях дори оцеляването на бойното поле се счита за невероятно чудо.
Тъй като маневреността в руско-украинската война е официално мъртва, то в армията на Путин са решили да я заместят с огнева мощ. В това отношение се забелязват два подхода. Първият е чрез постоянно засипване на украинските позиции с т.нар. КАБ-ове, т.е. планиращи бомби, които се изстрелват от самолет от разстояние няколко десетки километра и чиято траектория подлежи на корекция по време на полета. Точно зададените координати на целта гарантират като цяло прецизен удар. Очевидно е, че тези бомби дават сериозно предимство на агресорите, още повече че украинците до момента не са намерили сериозно противодействие срещу тях.
Вторият подход е създаването на специални артилерийски групи, които освен гаубици и минохвъргачки включат и реактивни системи. Групите работят по вече споменатата по-горе схема: 1. Набелязване на целта чрез дрон; 2. Артилерията стреля по нея; 3. Друг дрон потвърждава резултатите. Недостатъкът на този подход е, че артилерията извършва стрелба по дадена площ, а не по конкретна цел и това води както до ниска ефективност, така и до излишно голям разход на муниции. Най-големият проблем на този тактически похват на агресорите е, че той не е гъвкав – не предлага решение, в случай че украинците издържат на обстрела.
И докато интензивните авиационни и артилерийски бомбардировки са познати поне от век, то масираното използване на средства за радиоелектронна борба (РЕБ) е нещо ново и най-вече показва способността на руската армия да се адаптира бързо към новите високотехнологични изисквания на съвременния бой. Вече всяка сериозна руска акция е предшествана от радиоелектронна „обработка“. Тя включва нарушаване на украинските комуникации, смущаване на GPS-и, блокиране на дронове и фиксиране на локациите на излъчватели на сигнали. За целта се използват както скъпоструващи мобилни станции като „Борисоглебск“ и ЛЕЕР-3, така и евтини статични средства за блокировка на сигнали на цени от $25 до $337, които всеки може да си закупи от китайски онлайн магазини като Ali Express например. Цялата тази дейност причинява сериозни главоболия на украинците, защото не само блокира дроновете им, но даже смущава сигналите на прецизните им оръжия, като планиращи бомби и ракетите, изстрелвани от „Хаймарс“.
От казаното дотук може да се направят няколко извода, най-важният от които е, че войната скоро няма да спре, защото генералите на Путин са намерили начин войските им да се придвижват с миши стъпки напред, бавно, прегризвайки украинската отбрана, а това поддържа у диктатора илюзията, че победата е възможна. Едва ли обаче този неорганизиран и брутален начин на воюване, белязан с лошо ръководство, ще послужи за основа на военна доктрина, на която и да било от наистина развитите държави.
