Каквото и да става от тук нататък, премиерът на Албания Еди Рама вече влезе в историята на страната си. Не само заради факта, че е единственият през демократичното й развитие, който за 4-ти пореден път спечели убедително парламентарни избори и застана начело на изпълнителната власт. Това е прецедент в най-новата албанска история. И постижение и за Рама като политик и държавник, и за неговата Социалистическа партия.
Рама е човек с харизма още като кмет на Тирана. Художникът, дошъл от Париж, даде да се разбере, че ако не друго, всичко, което прави, ще бъде палитрено цветно. Това ще го отличава ярко от другите политици в Албания, оплели се като пате в кълчища в новата политическа реалност, родена след дългите години на тоталитаризъм от режима на Енвер Ходжа. Като кореспондент в Скопие доста пъти съм бил в албанската столица, когато Рама беше неин кмет. Електричеството не достигаше, в малките частни магазинчета се работеше на свещи или на компресор за ток, но пък сградите в центъра на града бяха започнали да светят с различни цветове, рожба на артистичните идеи на кмета.
В този прашен и кален град от режима на Енвер Ходжа бе останала само една джамия в центъра на Тирана
използвана… за игра на баскетбол. Градоначалникът бе започнал да разрушава стари и ненужни постройки в Тирана, нещо от типа на бразилските „бидонвили”. И хората започнаха да виждат в двуметровия бивш баскетболист бъдещия държавник и лидер на албанците. И не само на тези в страната, но и на всички от тях, където и да се намираха.
Тези дни Рама обяви, че страната му е в навечерието на това да отвори и последния клъстър от преговорите за членство в Европейския съюз. А това най-вероятно ще стане през септември, когато ще се проведе поредната междуправителствена сесия с ЕК. Ротационните председатели на Европейския съвет от Дания официално заявиха, че една от целите им по темата разширяване на ЕС към Западните Балкани е до края на годината Албания да отвори всички преговорни глави. Темпото, с което екипът на Рама придвижва преговорния процес, вероятно учудва и големите западни лидери, след като френският президент Еманюел Макрон си позволи да приближи срока на членството от прогнозираната от Рама 2030 г. до 2027-а. Позицията на Еди Рама като премиер на Албания му вменява задължението да се грижи и за правата и благосъстоянието на всички албанци, особено на тези в непосредственото съседство.
Това задължение са го имали всички премиери в Тирана независимо от кой политически цвят са били, нали наричат Тирана „албанският Пиемонт”. Ние, българите, а и нашите политици вече имаме недотам приятен спомен от някои изказвания на Рама, с които той ни упрекваше за това, че създавайки проблеми на Северна Македония по пътя към еврочленството, блокираме и другия член от „тандема” – Албания. Той е устат, остър, което го прави атрактивен, а и държи да го приемат като такъв. Дори и с това, че на срещите на високо равнище съчетава официалния си черен костюм с бели маратонки и ги „комплектува” с откровеност отвъд приетите граници.
И че се намесва във вътрешните работи на държави с големи албански общности. Той „не цепи басма” и когато дава публично знаци, че
подкрепя албанската опозиция при съседите в Република Северна Македония, което хич не се хареса на управляващите в Скопие начело с премиера Християн Мицкоски. През юли на среща на върха на лидерите на страните от Западните Балкани в рамките на реализацията на Плана за растеж на ЕС в Скопие, въпреки че основната тема на форума беше бъдещето на 6-те страни от Балканите в ЕС, след официалната част Еди Рама предпочете да обядва с албански опозиционни политици в Старата чаршия на Скопие, а не с колегите си от другите страни. А Старата чаршия в Скопие е символично място за албанското и изобщо – за мюсюлманското присъствие в столицата на Северна Македония на левия бряг на Вардар. Точно до условната етническа граница – реката, която разделя града.
Дори физически погледнато, Рама не е фигура, която може да се скрие из тесните улички в чаршията. Неговото посещение там се превърна в истинска демонстрация на подкрепа за опозиционния Демократичен съюз за интеграция на Али Ахмети и неговите коалиционни партньори от „Европейски фронт” и беше определено от журналистите като „национален и патриотичен акт”. Това предизвика гневните реакции от коалицията от албански партии ВЛЕН, част от управлението на Северна Македония. Те оцениха посещението на Рама като „частна визита” или като посещение на „председателя на Социалистическата партия на Албания”, а не като държавническо, защото гостът не поиска да се срещне с тях. Извън срещите на форума, Рама не поиска да се види двустранно и с Мицкоски
както се полага като премиери на съседни държави. Поне да беше изразил куртоазна благодарност за гостоприемството…
Раздразнението на властите в Скопие от поведението на Рама има основание. Първо, защото то става на фона на все по-ожесточената борба между политическите сили в страната с оглед на предстоящите през октомври местни избори. Неписано правило в историята на суверенна и независима Северна Македония е, че подобни вотове са терен, върху който партиите на албанците в държавата мерят своето електорално и политическо влияние. Това превръща тяхната битка в минивариант на голямата традиционна двупартийна борба между ВМРО–ДПМНЕ и СДСМ. Премиерът Мицкоски вече на няколко пъти заяви, че управляващата коалиция около неговата ВМРО–ДПМНЕ има намерение да спечели съкрушително местната власт на цялата територия на страната. Но това не може да стане без победа в районите, предимно в западната част, населени с албанци. Борбата между опозиционния ДСИ на Ахмети, който произлезе от политическото крило на Армията за национално освобождение (АНО), и партиите от коалицията ВЛЕН, която има свои министри заедно с ВМРО–ДПМНЕ, се очертава да бъде остра и непредвидима. Още с идването си на власт през май м.г. Мицкоски и ВМРО–ДПМНЕ насочиха атаките си най-вече срещу ДСИ, обвинявайки я във всички земни грехове за времето, когато заедно със социалдемократите на Зоран Заев управляваше държавата. Неизвестността за изборните резултати през октомври карат Мицкоски и екипа му да бъдат особено чувствителни към всяка подкрепа, която идва отвън за опозиционната коалиция. Особено когато става дума за Еди Рама.
Второ, управляващите ВМРО–ДПМНЕ гласуваха високото доверие на своите коалиционни партньори от ВЛЕН, като поеха ангажимента да не излъчват свои кандидати в борбата за местната власт в районите, населени с албанци. Кандидатите на партиите от ВЛЕН ще имат логистичната и медийната подкрепа на ВМРО–ДПМНЕ, а най-вероятно и електорална, но без кандидати и листи на управляващата партия. Това е удобство, но и отговорност при недобър резултат.
ВЛЕН срещу „Европейски фронт“ на ДСИ и неговите партньори ще е битка с огромен залог и той се крие в очакването на Мицкоски да победи унизително СДСМ. А усещането за съкрушителна победа би било сериозно нарушено, ако ВЛЕН не успее да победи ДСИ. Да си във властта, да имаш ресурсите, които тя ти дава, да ти е дадена възможност да играеш сам и да не победиш – защо си тогава в управлението?
И трето, от годините, когато в Прищина се появи Албин Курти и стана премиер на два пъти в Косово, позицията на Еди Рама като „баща на всички албанци” бе сериозно нарушена.
„Бащите” вече са двама и между тях няма единство по много въпроси, в това число и за пътя, който албанците от района на Западните Балкани би трябвало да следват. В контекста на ситуацията в Северна Македония Рама и Курти дават своята подкрепа на различните конфигурации сред политическите партии на албанците. За Рама е ясно – той стои зад ДСИ на Али Ахмети, някогашният бунтовнически командир на АНО. Албин Курти още от миналата предизборна кампания за парламентарния и президентския вот е зад партиите от ВЛЕН. Той не може да понася политиците както в Косово – особено в Косово, а и в съседство, които стъпиха на политическия терен, събличайки камуфлажните бунтовнически униформи и обличайки копринените костюми с бели чорапи на краката. А Али Ахмети е един от тях. В Косово Курти победи бившите бунтовници, станали политици, с оръжието на урните. За разлика от ДСИ на Ахмети партиите от ВЛЕН нямат минало, свързано с АНО и горещите пролет и лято на 2001 г. Затова имат подкрепата на Курти.
Както се вижда, проблемът не е само вътрешнополитически в Северна Македония, а е общоалбански. Дали това е добре, ще видим през октомври
